Обещавам ти единствено, че ще те желая до последния си дъх.
Тя разбра какво правеше Лоугън, като разкриваше пред нея душата си с безпощадна честност, която съкрушаваше сърцето й. Той искаше да й покаже кой е, та тя да не си създава илюзии за него. Но нищо не я интересуваше — нито миналото му, нито пък професията му. Той беше необикновен човек, заслужаваше да бъде обичан заради самия себе си. Малко хора са имали подобна възможност. Мадлин си помисли, че най- трудната постъпка в целия й живот щеше да бъде да го напусне.
— Оливия е глупачка — изхълца тя. — Но не такава, каквато съм аз.
С нежни целувки Лоугън изтри сълзите от страните й.
— Не ме интересува коя си и какво си сторила. Кажи ми само защо искаш да си отидеш. В друг мъж ли си влюбена?
— О, не — каза веднага Мадлин и потисна желанието си да се изсмее на подобна идея. — Не е така, а… Обещах на Господ-Бог, че ще се върна у дома, ако оздравееш.
Тя усети как той се усмихва.
— Не мисля, че това е добро споразумение, мила. Освен това, не си се посъветвала с мен.
Той вдигна лице и усмивката му изчезна, когато я погледна. В очите му се четеше напрежение, желание, което се предаде и на нея. Беше очевидно, че тя не може да владее положението. Той я желаеше, искаше да я има и, за нейно съжаление, тя също го желаеше така, че нищо повече нямаше значение.
— Обичам те, Мади — устните му жадно я целунаха. — Ужасно се страхувам да изрека тези думи, винаги съм смятал любовта за слабост. И сега е така. Но когато съм с теб не мога да не ги кажа… и не мога да те пусна да си отидеш.
Лоугън взе главата й в ръце и я целуна по устата — дълбоко с някаква груба нежност, която я опустоши.
— Позволи ми да те обичам — каза той е дрезгав глас. — Позволи ми да се грижа за теб.
Устата му се сля с нейната в сладко, първично желание и той продължаваше да я целува, докато всяка част от тялото й усети горещата му страст.
Мадлин не можеше повече да се въздържа и отговаряше на целувките му, ръцете й прегърнаха силния му гръб, а сърцето й силно биеше от страх и безразсъдна любов.
— Не зная какво да правя — изстена тя.
— Няма нужда да правиш нещо. Остави на мен.
Мадлин силно се разтрепери и усети, че той откопчава роклята й откъм гърба, докато тя не се свлече. Зърната на гърдите й се бяха втвърдили и я боляха, още преди Лоугън да съблече елечето й и да ги освободи от копринения им затвор.
Една предупредителна мисъл се стрелна в ума й, но тя не й обърна внимание, и предпочете да изживее момента, цялата нощ, без да се интересува какво ще стане след това.
— Целуни ме — каза тя тихо в желанието си да усети горещите му устни отново върху своите.
Вместо това той се наведе и целуна зърното на гърдата й като го дразнеше и дърпаше с езика и зъбите си. Тя се надигна на пръсти, за да го достигне и целуне по-дълбоко, и той веднага й отговори. Ръцете му се плъзгаха по тялото й, събличаха я, дърпаха връзки и кукички, отстраняваха всяко парче плат, което я покриваше, докато остана само по чорапи и долно бельо.
През целия си съзнателен живот Мадлин никога не беше заставала гола пред друг човек. Дори в училище, където ученичките бяха съветвани да се къпят по бельо.
— Недей! — чу се Мадлин да шепне, лицето и гореше, когато Лоугън развърза връзките на последната преграда пред тялото й.
Лицето му беше изопнато от страст.
— Любима моя — каза той, докато тя се опитваше да се прикрие с ръце. — Ти видя цялото ми тяло… Сега е мой ред.
Мадлин изпита чувството, че е в небитието, когато му позволи да отдръпне ръцете й. „Това не съм аз“, помисли си тя напълно стъписана. Стоеше гола сред купчина кадифени възглавници, а Лоугън я гледаше и я докосваше съвсем интимно. Върховете на пръстите му се плъзнаха по гърдите, корема и краката й и тя усети по кожата си тръпката на удоволствието. Почувства, че той я изучава, като че ли иска да научи всички нейни тайни. Видя също как страстта зачервява лицето му.
— Красива си — пошепна той. — Много по-красива, отколкото си представях. Аз ще бъда първият и последният ти мъж, Мади… Завинаги!
Тя трепереше под него, неспособна да отговори. Ръката му се плъзна по стегнатия й корем, пръстите му погалиха къдравия пух, търсейки нежното място между бедрата й. Сърцето на Мадлин се блъскаше в гърдите й, докато тя не усети пулсирането му във всяка част на тялото си. Усилието да остане спокойна я накара да потрепери като силно изпъната тетива.
— Да, точно така — промърмори Лоугън и се наведе да я целуне по устата. — Нека те докосвам… нека те любя…
Той я целуваше с изключителна нежност, а тя стенеше и извиваше нагоре изпълненото си с удоволствие тяло. Той я подготви за онова, което щеше да последва и с пръста си леко проникна в нея.
— Това ли искаш? — попита Лоугън нежно и после повтаряше въпроса, като внимателно проникваше в нея. Мадлин се дръпна със сподавен вик, преди усещането й да стане прекалено силно. Тя се обърна настрана и го чу да се съблича — късаше финия плат, дишаше възбудено.
Когато остана гол, Лоугън я обърна към себе си.
— Докосни ме — каза той, като я целуваше, а ръцете му потънаха в дългите й коси. Мадлин се поколеба. Тялото му се беше променило от възбудата — нямаше нищо общо с онова, което беше видяла по време на болестта. Ръката й трепереше от вълнение, когато се протегна надолу — пръстите й усетиха едновременно коприна, стомана и огън. Лоугън изстена и ръката му потърси нейната, за да я води, натиска и показва какво би го задоволило.
Той я целуна с нежна грубост, езикът му се въртеше и потъваше в устата й. Мадлин потърси тялото му. Тя жадуваше допира на стегнатата му и мека кожа, на краката му с твърди косми, на мускулестия му гръб. Сведе лице на рамото му и вдъхна неговия аромат — свеж мъжествен, с дъх на канела.
— Обичаш ли ме? — чу Мадлин въпроса му и гласът й секна, докато му отговори.
— Винаги ще те обичам.
Лоугън разтвори бедрата й с тялото си и Мадлин усети твърдата му мъжественост да навлиза в нея. Той я прегърна силно и натисна напред. Мадлин почувства разкъсваща болка — сгърчи се, за да се предпази, тялото й се изпъна.
— За Бога, Мади, стой спокойно… — прошепна Лоугън в ухото й.
— Боли ме — изохка тя.
— Ще го направя по друг начин — каза той твърдо. — Чакай.
Устата му потърси гърдите й, устните му галеха и смучеха твърдите й зърна. Мадлин отново усети желание за истинска, изгаряща близост. Тя притисна главата му, за да го задържи до себе си, болката беше почти забравена, когато той започна нежно да прониква в нея — отначало с леки движения, а след това все по-дълбоко. Мадлин се притисна до Лоугън и прие бавното проникване. Всяко движение беше изключително нежно и овладяно.
— Мади — каза той, дишайки на пресекулки. — Ти си толкова стегната, толкова сладка… Никога не съм усещал…
Лоугън млъкна, веждите му се извиха сякаш от болка, лицето му се обля в пот.
Те бяха притиснали тела, Мадлин почувства желание да повдигне ханша си, за да го усети дълбоко вътре в себе си. Лоугън вдигна краката й и й пошепна да ги увие около кръста му. Той продължаваше бавните движения, а тя усети тъмна пелена пред очите си и внезапно почувства върха на удоволствието. През тялото й преминаха чувствени вълни, които я понесоха слаба и зашеметена.
Лоугън силно потрепера и се задържа в нея, после изръмжа през зъби. За момент прегръдката му стана непоносимо здрава, после той се отпусна, страстта му се успокои. Дишайки тежко, той обви с ръце стройното тяло на Мадлин и се обърна настрани.
Бурята отмина и настъпи покой, нарушаван само от пращенето на огъня в камината. Те останаха прегърнати. Лоугън погали косите на Мадлин и я целуна по челото. Никога не се беше чувствал така
