върху лицето й, нещастните й очи… тя сигурно смяташе за неморално да живее с мъж без венчило. Изпълнен е нежност, Лоугън се приближи и взе лицето й в шепи.
— Любима моя, ще успокоиш ли съвестта си, ако се венчаем?
Мадлин се стъписа и го погледна с широко отворени очи.
— Ще го направиш ли за мен?
Лоугън леко се усмихна, сърцето му лудо заби. Не обичаше да рискува… самата дума „женитба“ го караше да настръхва… но той не беше страхливец. Дълго време беше търсил жената, която би могъл да обича. Не би се поколебал, каквото и да поискаше Мадлин.
— Господ да ми е на помощ! Казах ти, че ще направя, каквото поискаш!
Чертите й се изкривиха в тъжна гримаса.
— Аз желая… — започна тя и спря, сякаш се беше задавила.
Преди един от двамата да продължи, на вратата се почука.
— Не обръщай внимание — промърмори Лоугън и се наведе към нея.
Но чукането продължи и се чу гласът на госпожа Бийчъм:
— Господин Скот…
Лоугън обърна глава и въпросително погледна към вратата. Икономката знаеше, че не бива да го безпокои в подобен момент.
— Какво има? — грубо попита той.
— Нещо… извънредно.
— Не ме безпокойте, освен ако къщата не се запали.
— Господине… — настоя госпожа Бийчъм, макар и с неудобство.
Лоугън пусна Мади и, ругаейки, отиде да отвори вратата.
— Искате ли да ми кажете нещо, госпожо Бийчъм?
Икономката се сви, като умишлено избягваше погледа на Мади.
— В предверието ви чака един господин.
— За днес нямам определени срещи.
— Да, господине, но той е много разтревожен.
— Не ме интересува, дори да получи удар на прага ми. Кажете му да дойде по-късно.
Госпожа Бийчъм изглеждаше очевидно притеснена.
— Господин Скот, посетителят се представи като лорд Матюс. Каза, че търси изчезналата си дъщеря. Смята, че я държите тук.
— Че аз я…
Макар да остана неподвижен, Лоугън улови изражението на Мадлин. Той видя лицето й… тя беше ужасена… устните й безмълвно казаха „не“.
Същата дума се стрелна в ума на Лоугън. Не, не още веднъж… Тъкмо беше намерил щастието и то отново му се изплъзваше. Той не осъзнаваше какво става и какво значение можеше да има това посещение. Знаеше само, че Мадлин криеше страшна тайна — тя изведнъж се изчерви. „Боже, не!“, мислеше си отчаяно Лоугън. „Дано да е грешка!“
Той си наложи равнодушен вид, но отвътре чувствата му бушуваха. Някаква разумно мислеща част на мозъка му преценяваше положението. Ако Мади е дъщеря на лорд Матюс… или както и да му е името… значи тя го е лъгала, при това през цялото време. Единственото, което можеше да установи сега, беше докъде е стигнала лъжата и защо е лъгала.
— Нека заповяда — каза тихо Лоугън.
Имаше странното чувство, че играе в треторазредна пиеса. Той беше негодникът на пиесата, Мадлин се явяваше в ролята на наивното момиче…, а лорд Матюс беше безутешният баща.
Матюс влезе в стаята, изпълнен със страх от онова, което би могъл да съзре. Видът му беше на човек, който влиза в почтен дом, за да открие, че този дом се ползва с лошо име. Беше малко над четиридесетте с невзрачно лице с къса брадичка и пълни страни, с тъмна коса, оредяваща на темето.
В първия момент Лоугън се поуспокои, като си помисли, че този човек вероятно няма роднинска връзка с Мади. Но когато погледите на бащата и дъщерята се срещнаха, лицата им изразяваха взаимно обвинение. Вече нямаше съмнение коя е Мади.
— Мадлин, какво си направила? — промърмори Матюс.
Тя стоеше като статуя, само главата й леко потръпваше, сякаш не искаше да повярва, че баща й е тук.
— Аз… днес щях да се върна при вас.
— Трябваше да се върнеш преди един месец — отвърна Матюс. Той се помъчи да запази самообладание и се обърна към Лоугън. — Господин Скот, очевидно се налага да се изясним. Нямате представа колко дълбоко съжалявам, че се запознаваме при подобни обстоятелства.
— Представям си донякъде — промърмори Лоугън.
— Аз съм лорд Матюс от Хемптън. Преди два дни разбрах, че дъщеря ми Мадлин отсъства от пансиона повече от месец. Аз… — той погледна към Мади — … очаквах нещо подобно. Тя е най-малката от трите ми дъщери и най-непокорната. Макар че беше сгодена за лорд Клифтън, тя отказа да приеме решението ми, че за нея той е подходящ съпруг…
— Той е възрастен човек! — избухна Мадлин, а баща й се обърна към нея с бясно изражение.
— След като отказа да приеме решението ми — повтори Матюс със строг тон, — Мадлин си измислила някакъв план, за което аз трябваше да се досетя. Една от съученичките й, госпожица Елънър Синклър, беше принудена, под заплаха да бъде изгонена от пансиона, да разкрие подробностите на този план.
— Какъв план? — попита тихо Лоугън.
Възмущение и укор се изписаха по лицето на Матюс, когато погледна дъщеря си.
— Може би Мадлин ще ни обясни.
Лоугън се насили да погледне момичето, което стоеше близо до него… Невинното момиче, което успя да помрачи отдавна лелеяните му надежди и мечти. Виновното й лице беше силно зачервено, очите й горяха от възмущение. Каквото и да беше сторила, сега тя съжаляваше. Или може би съжаляваше само, че е спала с него. Лоугън искаше да разбере истината, искаше да я накара да признае. Докато чакаше, погледът му беше прикован в нея. Най-сетне тя успя да проговори.
— Никога не съм искала да се омъжа за Клифтън. Противих се отчаяно на годежа — факт, който беше известен на всички, дори и на самия Клифтън. Докато бях в пансиона, осъзнах, че като изключим самоубийството, има само един начин да попреча на тази женитба. — Тя започна да заеква, но очите й го молеха да я разбере. — 3-затова реших да… с-се озлочестя.
Лоугън почувства неприятен спазъм в стомаха. Той чу студения и строг глас на лорд Матюс, който идваше сякаш отдалеч.
— Господин Скот, дъщеря ми явно е избрала вас за обект на своя план. Кажете ми… има ли някакъв шанс… успях ли, с Божията милост, да дойда навреме?
Лоугън чакаше отговора на Мадлин. „Кажи му, дявол те взел!“, ръмжеше вътрешно той, но тя мълчеше.
— Закъсняхте — каза той спокойно.
Червена мъгла обви Лоугън, когато разбра истината.
Значи Мадлин си беше играла с него. Докато се измъчваше от любов и копнеж, тя го е въртяла на малкия си пръст и го е правела на глупак. Той почервеня от унижение, но това беше последното от всички чувства, които бушуваха в него. „Отново“, помисли си той с болка. Отново беше предаден от жена. Но този път беше много по-лошо от предишния.
Лоугън погледна Мадлин с омраза, защото тя изглеждаше толкова бледа и изоставена. Не беше нищо повече от една скъпа кобила за разплод, чието единствено предназначение беше да ражда породисти жребчета. Повече от това нямаше право да иска. За жени като нея бракът няма нищо общо с любовта, а представлява просто сделка с цел забогатяване и обществено положение. И в пристъп на бунт Мадлин Матюс го беше използвала, за да не изпълни дълга си.
— Защо мен? — попита я той с дрезгав глас.
Тя тръгна към него, простряла умолително тънката си ръка. Лоугън инстинктивно отстъпи. Господ да му е на помощ! Ако го докоснеше, той щеше да загуби почва под краката си.
