За жалост, това се оказваше неимоверно трудно.
Входната врата се отвори и на прага се появи Кати, прислужницата на госпожа Флорънс.
— Моля? — Очите й се опулиха, когато позна Мади. — О, госпожице Мади!
— Здравей, Кати — каза колебливо Мади. — Зная, че часът не е подходящ за посещение, но идвам отдалеч. Дали госпожа Флорънс ще ме приеме?
— Ще изтичам да я попитам, госпожице Мади. Тя току-що привърши вечерята си.
Прекрачила прага, Мади вдъхна познатия предразполагащ аромат на ванилия, характерен за къщата. Лудото биене на сърцето й се успокои, когато видя госпожа Флорънс да приближава. Посребрената й коса беше прибрана, а лешниковите й очи омекотяваха сбръчканото й лице. С едната си ръка държеше махагонов бастун със сребърна дръжка. Тя потупваше с него по килима, докато вървеше към Мадлин.
— Мади — каза любезно госпожа Флорънс.
— Добре ли се чувствате, госпожо Флорънс? — попита загрижено девойката.
— Да, мила моя. Само отвреме-навреме студът схваща костите ми. — Тя протегна ръце и взе ръката на Мадлин, за да я стопли. — Пак ли си избягала, дете?
Мадлин почувства прилив на благодарност. Очевидно, че госпожа Флорънс беше единственото приятелско лице, което беше видяла през тези два месеца.
— Трябваше да ви видя. Нуждаех се от човек, с когото да споделя. Чувствах, че вие няма да ми обърнете гръб… или да ме осъдите, че искам да говоря с вас.
— Нямаш ли баба, с която да си поговориш?
— Само една по майчина линия. — Мадлин помисли за строгата си, религиозна баба и потръпна. — Тя няма да ми помогне.
— Семейството ти ще се разтревожи ли, като разбере, че пак те няма, Мади?
Мадлин поклати глава.
— Казах на родителите си, че отивам при сестра си Джъстийн. Мисля, че те се зарадваха, когато разбраха, че няма да съм у дома за известно време. Причиних им доста тревоги и срам. — Тя млъкна за момент и продължи напрегнато. — И още повече в бъдеще, предполагам.
Госпожа Флорънс я гледаше, без да пропуска нито една подробност. Тя протегна ръка и нежно потупа Мадлин по рамото.
— Мисля, че разбирам защо си тук, мила моя. Имаш основание да дойдеш — дори повече, отколкото предполагаш. Влез в гостната, дете, а аз ще изпратя лакей да вземе багажа ти. Можеш да останеш, колкото искаш…
— Имам прислужница и кочияш.
— И тях ще настаним. — Госпожа Флорънс се обърна към прислужницата, която стоеше наблизо. — Кати, приготви вечеря за гостенката и я донеси в гостната.
— Не съм гладна — възпротиви се Мадлин.
— Отслабнала си, Мади… А това не е хубаво за момиче в твоето положение.
Двете си размениха погледи на взаимно разбиране.
— Откъде разбрахте? — попита Мадлин.
— Как бих могла да не разбера? — отвърна тъжно госпожа Флорънс. — Нищо друго не би одухотворило така погледа ти. Както разбирам, близките ти не знаят.
— Не — произнесе Мадлин притеснено. — А и не смятам, че имам сили да им го кажа. Чувствам се… много самотна, госпожо Флорънс.
— Влез вътре, мила моя, ще си поговорим.
Лоугън беше изпратен с възторжени викове и ръкопляскания. Представлението беше добро, макар че той не игра така, както би желал. Опита се да достигне дълбочината на чувствата, която се изискваше за ролята, но успя да го направи едва наполовина.
Смръщен, дори не погледна актьорите и сценичните работници, които се стремяха да привлекат вниманието му. Влезе в гримьорната, съблече влажната си риза и я запрати на пода. Когато се отправи към мивката, някакво отражение в огледалото привлече вниманието му. Той бързо се обърна и се стъписа, като видя една старица да седи в ъгъла. Тя го гледаше спокойно, като че ли всяка вечер седеше там. Макар да беше дребна, тя имаше особено присъствие и се държеше с царствено достойнство. Ръката й с брилянтени пръстени лежеше върху сребърната дръжка на бастуна. Побелялата й коса имаше едва доловим прасковен оттенък, показващ че някога е била огненочервена. В лешниковите й очи се четеше явен интерес към него.
— Казаха ми, че мога да ви почакам тук — каза тя.
— Не приемам посетители в гримьорната си.
— Хубаво представление — допълни старицата, без да обръща внимание на думите му. — Добра постановка с добър темпоритъм.
Лоугън се усмихна иронично и се запита коя е тя.
— Напоследък май похвалите не са тъй чести.
— О, вие бяхте много добър Отело — увери го тя. — Друг актьор би нарекъл това представление върха на кариерата си. Преди няколко години имах възможността да ви гледам в същата пиеса, но в ролята на Яго. Предпочитам вашата интерпретация на тази роля… Великолепно! Имате изключителен талант, когато пожелаете. Често съм си мислила колко е жалко, че двамата се разминахме във времето. Моята кариера свършваше, когато вашата изгряваше.
Лоугън внимателно се вгледа в нея. Косата, познатото лице, отношението й към театъра…
— Госпожа Флорънс? — попита той.
Тя кимна и бръчките по челото му се изгладиха. Не за първи път колега изявяваше желание да се срещне с него, макар никой да не е бил така настоятелен, както тази стара дама. Лоугън се наведе и целуна ръката й.
— За мен е голяма чест да се запозная с вас, мадам.
— Вие, разбира се, знаете, че имаме обща приятелка — дукесата на Лийдс. Прекрасна жена, нали? В началото на кариерата си тя беше мое протеже.
— Да, зная — каза Лоугън и облече брокатен халат. После взе кутия крем и кърпа и започна да сваля грима, който го беше превърнал в Отело. — Госпожо Флорънс, свикнал съм след представление да оставам за малко сам. Бихте ли ме почакали в общата стая, ако обичате?
— Ще остана тук — каза тя твърдо. — Дойдох да говоря с вас по спешен личен въпрос. Не е нужно да проявявате излишно чувство на срам пред мен. Била съм в много мъжки гримьорни, в края на краищата.
Лоугън потисна смеха си. Тя беше само една старица, която едва ли се беше намъкнала в гримьорната, за да привлече вниманието му. Той се облегна на тоалетката.
— Много добре, мадам, — произнесе сухо той и продължи да сваля грима си. — Кажете си думичките. А аз ще се опитам да преодолея чувството си на срам.
Госпожа Флорънс пренебрегна неговия сарказъм и заговори рязко.
— Господин Скот, навярно не знаете, че по време на кратката си работа в театър „Капитал“, госпожица Мадлин Матюс беше наела стая в моя дом.
Името, казано неочаквано, предизвика болка в гърдите на Лоугън. Той усети как лицето му се напрегна.
— Ако сте дошли да обсъждаме този въпрос, моля да напуснете.
— Госпожица Матюс пристигна при мен тази вечер от имението на родителите си в Глостъшир — продължи госпожа Флорънс. — Докато ние разговаряме тук, тя спи в моя дом. Бих искала да добавя, че тя не знае за решението ми да ви посетя…
— Стига! — Лоугън хвърли кърпата и се отправи към вратата. — Когато се върна, искам гримьорната ми да е празна.
— Мислите, че вие сте единственият, който страда? — попита меко госпожа Флорънс. — Вие сте един надменен млад кучи син!
— А вие сте една нахална стара кучка! — отговори Лоугън спокойно. — Лека нощ, мадам.
Госпожа Флорънс беше по-скоро развеселена, отколкото обидена.
