— Искам да зная дали ще направите сестра ми щастлива. Много съм загрижена за това.
— Ще трябва да я попитате, лейди Багуърт.
— Боя се, че тя няма да ми каже истината. За Мадлин фасадата е всичко.
— Имате ли основание да подозирате, че съпругата ми е незадоволена?
— Само поради неоспоримия факт, че вие не сте подходящ за нея, господин Скот. Мъж като вас… и малката ми сестра… Сигурна съм, че тя няма представа как да се държи с вас. Ами, сигурно е ужасена от вас.
— Нямам такова впечатление — отговори подигравателно Лоугън и прикри нарастващото си раздразнение. — Кажете ми, лейди Багуърт, каква жена според вас би подхождала на мъж като мен?
— Някоя красива… дискретна… опитна… — Джъстин сви рамене в добре премерено движение, с което свали бухналите ръкави до лактите си, а предницата на синята й копринена рокля се смъкна от гърдите й и зърната им почти се показаха. Тя се облегна и опря бюста си на една маса, като го погледна през ресници.
— Очарователна покана — каза той, а тонът му предполагаше точно обратното. — Въпреки това не се интересувам от други жени, освен от съпругата си.
В очите на Джъстин светна ревност.
— Не може да е истина — каза тя злобно. — Не бихте могли да предпочитате онази покорна, проста мишка пред мен!
Лоугън я погледна с подигравателна усмивка. От всички думи, които биха могли да опишат решителното момиче, което се втурна в живота му и изцяло го промени, „покорна“ и „проста“ бяха най- неподходящите.
— Предлагам ви да се облечете, лейди Багуърт, и да се върнете в балната зала.
Спокойният му отказ сякаш подгря нейната решителност.
— Мога да ви накарам да ме пожелаете — каза тя и се притисна до него.
Присмехът на Лоугън се изпари и той се опита да отблъсне жената, която така внезапно му се нахвърли. Кутията падна на пода и скъпите пури се разпиляха по килима. Лоугън възкликна от учудване и недоумение. Ситуацията наподобяваше долнопробен фарс. В кратката борба той не долови отварянето на вратата. Изведнъж чу гласа на съпругата си и се ужаси. „По дяволите“, помисли си Лоугън и погледна към Мадлин.
— Търсих те, Джъстин — каза Мадлин с поглед, вперен повече в сестра си, отколкото в Лоугън. Беше невъзможно да се разбере какво точно мисли, лицето й изглеждаше неподвижно и сдържано.
Лоугън стисна зъби. Роклята на Джъстин беше раздърпана, двамата бяха съвсем близо един до друг… Той знаеше добре как изглежда всичко това отстрани. Единственото нещо, което не можеше да понесе, беше да бъде подведен от една жена.
Той хвърли убийствен поглед на Джъстин, отблъсна я и се обърна към Мадлин. Дощя му се да използва възможността веднъж и завинаги да я унизи. Но веднага отхвърли тази мисъл. Каквото и да си мислеше за него, на нея й беше съвършено ясно, че той не желае сестра й. Освен това не искаше да й изневерява.
— Мади… — започна Лоугън и за първи път в живота си осъзна, че губи дар слово. Изпотен и вбесен, той измисли няколко начини да обясни ситуацията, но не произнесе и думичка.
Джъстин изгледа Мадлин предизвикателно, а устните й се извиха в триумфална гримаса.
— Съпругът ти не можа да се въздържи — каза тя. — Аз имах желание да поговоря с него, но той…
— Зная какво се е случило — произнесе Мадлин спокойно. — И ще ти бъда много благодарна, ако в бъдеще се въздържаш да се хвърляш в обятията на съпруга ми. Той не заслужава подобно скандално отношение… нито пък аз.
Джъстин оправи роклята си и вдигна ръкавите си.
— Кажете й, каквото искате — обърна се тя към Лоугън с писклив глас. — Сигурна съм, че ще се представите за невинна жертва… Може би тя ще е достатъчно наивна да ви повярва.
Джъстин ядосано напусна стаята и затръшна вратата след себе си.
Лоугън гледаше съпругата си и се чувстваше така ужасно, както някога в детството си, когато го хванеха, че е направил пакост.
— Мади, аз не съм я поканил…
— Зная — каза тя. — Ти никога не би съблазнил балдъзата си, дори и да ти харесва.
— Не бих — промърмори той, прокарвайки пръсти през косата си, докато тя не се разроши.
— Виж… не прави така — Мадлин се приближи и поглади тъмните му къдри с ръка. Нежното й докосване го напрегна. — Джъстин също не би го сторила, във всеки случай. Тя просто искаше да й обърнат внимание.
— Щеше да си получи повече от онова, за което се пазареше. Бях готов да я убия.
— Извинявай, че попадна в подобно положение.
Той хвана ръката, с която го галеше, и я задържа, загледан в лицето й.
— Имаш основание да се съмняваш, Мади.
— Не е така — каза тя тихо, но той поклати глава с недоверие.
— Ако местата ни бяха разменени, аз щях да си помисля най-лошото за теб.
На устните й се появи лека усмивка.
— Не се съмнявам в това.
Думите й сякаш го възпламениха.
— Тогава как можеш да стоиш тук и да твърдиш, че ми вярваш, след като знаеш как бих постъпил аз в същата ситуация?
— А защо да не ти вярвам? — попита Мадлин спокойно. — Към мен ти винаги си постъпвал почтено и великодушно.
— Почтено? — повтори Лоугън и се втренчи в нея, сякаш си е изгубила ума. — Аз отнех невинността ти, направих ти дете преди брака…
— Когато започнах работа в „Капитал“, ти положи всички усилия да ме избягваш, независимо от начина, по който аз ти се хвърлих на врата. Ти се люби с мен тогава, когато беше повече от ясно, че аз желая това, а когато забременях, се ожени за мен вместо да се откажеш. Аз те измамих, но в замяна на това ти беше честен и добър…
— Достатъчно — лицето на Лоугън се напрегна от раздразнение. — Постъпих с теб непочтено и не възнамерявам да променя отношението си, затова те съветвам да престанеш с ласкателствата и умилените погледи, защото са излишни. Разбра ли ме?
Лоугън не беше забелязал, че я е хванал за ръцете, докато не усети нежната й кожа. Беше я стиснал малко под раменете — между края на ръкавите и дългите й ръкавици.
— Разбрах — каза Мадлин. Меките й устни бяха близо до неговите и Лоугън усети непреодолима потребност да я целуне и да плъзне ръцете си под кадифеното й елече. В нея той търсеше само физическото удоволствие. Не доверието й, нито привързаността й.
Лоугън протегна ръка към гърба й, опипа копчетата и силно я притисна до себе си.
— Желая те — измърмори той, вперил очи в дъното на деколтето й и я целуна по шията. — Ела горе с мен.
— Сега?! — попита Мадлин, останала без дъх от възбудата, която чувстваше до бедрата си.
— Сега!
— Ами гостите ни…
— Остави ги да се погрижат сами за себе си.
Мадлин се засмя.
— После — каза тя. — Ще разберат, че ни няма и ще се разприказват…
— Нека приказват — Лоугън изобщо не разсъждаваше с ума си. Не го беше грижа за проблемите на Андрю, нито пък за гостите или за впечатлението, което биха си създали. — Нека да знаят, че си правя удоволствието горе с теб, докато те са още тук… че си моя.
Лоугън жадно я целуна, опиянен от мириса й, от цялото й същество. Пръстите му се заровиха в старателно направената прическа и издърпаха фуркетите от златистокафявите къдрици. Мадлин изстена и се отдръпна.
— Добре — каза тя нерешително, лицето й беше порозовяло от напрежение. — За мен е много по-
