четене и разговори, докато Лоугън не я отнасяше в леглото. Изглеждаше, че крехката връзка между тях ставаше по-здрава. Мадлин започна да си мисли, че вече е спечелила битката за връщане на доверието на Лоугън… докато един ден нейните илюзии за щастие май се поразклатиха.
Неделната сутрин минаваше както обикновено — обилна закуска и кафе, после Мадлин отиде на църква, след което прекара няколко часа с Лоугън в личния им апартамент. Лоугън четеше една пиеса и правеше бележки и поправка, а Мадлин се топлеше около стенната печка и бродираше.
Тя погледна към тъмнокосата глава на съпруга си и не се въздържа да не приближи до него. Остави ръкоделието си на пода, застана зад стола му и сложи ръце на раменете му.
— Не обичам да бродирам — каза тя и се наведе над ухото му.
— Тогава недей — отговори Лоугън и обърна страницата.
— Нямам друг избор. Всички почитаеми госпожи бродират.
— Кой иска да се държиш като почитаема? — попита Лоугън разсеяно, като се опитваше да внимава. — Не чети зад гърба ми, мила. Не мога да се съсредоточа.
Мадлин плъзна ръце по гърдите му.
— Не бива да работиш в неделя. Грях е!
Тя леко го целуна няколко пъти по шията и с устни усети туптенето на пулса му.
— Ей сега ще извърша един по-голям грях — отговори Лоугън, хвърли пиесата и обърна стола си да я прегърне. Мадлин се изсмя, когато той я сложи на скута си. Ръцете му опипваха тялото й.
— Кое според вас, мадам, е подходящо занимание за неделя? … Това?… Или може би това?
Играта им беше прекъсната от почукване. Мадлин скочи от скута на Лоугън, набързо пооправи полите си й се върна на мястото си до печката. Влезе лакей и подаде на Лоугън писмо, сложено върху сребърен поднос. Лоугън се засмя на опита на Мадлин да изглежда сериозна, взе писмото и освободи лакея.
— От кого е? — попита Мадлин й се приближи до Лоугън, който счупи печата.
— Явно е от някого, с когото съм се запознал чрез Лорл Дрейк — Лоугън се намръщи и зачете на глас: — С дълбоко съжаление ви съобщавам една вест, отнасяща се до общия ни приятел лорд Дрейк. Реших, че бихте желали да бъдете веднага уведомен…
Лоугън замлъкна, но очите му бързо летяха през редовете.
Мадлин го гледаше, а той свърши четенето в мълчание и замръзна на мястото си.
— Лоугън? — попита тя колебливо. Той сякаш не я чуваше. Мадлин се протегна, взе полусмачканото писмо от ръката му и го разгъна. Тихо, жалостиво възклицание излезе от устните й, когато го прочете. В него пишеше, че миналата вечер Андрю, лорд Дрейк, беше посетил някакво увеселение на яхта по Темза.
По някое време лорд Дрейк паднал зад борда, но никой не забелязал това и едва на сутринта претърсили основно частната яхта, но не намерили и следа от него. Щели да го търсят и в реката, но често в подобни случаи тялото не можело да бъде открито дни наред.
Мадлин нежно докосна рамото на съпруга си
— Той можеше… може ли добре да плува? Има вероятност да е стигнал до брега.
— Не, не можеше да плува добре — каза Лоугън с дрезгав глас. — А и сигурно е бил мъртво пиян, за да се опита.
Тя го погали по врата.
— Лоугън, много съжалявам…
Той се изви настрани и изсумтя през зъби.
— Недей! — Гърбът му видимо потръпна. — Искам да остана сам.
С цялото си същество Мадлин искаше да остане с него, да го успокои, но Лоугън я отблъсна. Не желаеше да сподели с нея мъката си. Беше адски тежко да осъзнаеш, че обичаш някого, но той отблъсква любовта ти. Ако наистина имаше някакви чувства към нея, Лоугън се бореше с тях на всяка крачка. Мадлин отново погледна тъмнокосата му глава и понечи да погали косата му.
— Лоугън, какво да направя? — прошепна тя.
— Просто се махни!
До края на деня и на следващия Лоугън пи затворен в стаята си. Само веднъж той проговори на Мадлин и й каза да съобщи в „Капитал“, че няма да се яви на работа. Дубльорът му да поемел представлението следващата вечер.
— Кога ще отидеш? — попита Мадлин и се вгледа в пияните му очи. В отговор срещна пълно мълчание и той отново се затвори в стаята си. Не желаеше присъствието й, нито пък нечие друго. Отказваше да се храни, въпреки нейните молби и пълните подноси, които му изпращаше горе.
Разтревожена, Мадлин попита госпожа Бийчъм дали Лоугън се е държал така преди брака им и икономката се поколеба, преди да й отговори.
— Само когато вие го напуснахте, госпожо Скот.
Мадлин се изчерви виновно.
— Колко продължи?
— Една седмица пи до несвяст и още една измина, докато започна да се храни нормално. — Госпожа Бийчъм поклати глава в откровено недоумение. — Тогава го разбирах, защото знаех какво чувства към вас… но това… Не предполагах, че толкова е привързан към лорд Дрейк. Не бих искала да говоря лошо за мъртвия, но той си беше един нехранимайко, мир на праха му.
— Може би, защото са отраснали заедно. Не зная защо Лоугън се чувстваше отговорен за него.
Икономката сви рамене.
— Каквато и да е причината, господарят го понася твърде тежко. — Тя съчувствено погледна изопнатото лице на Мадлин. — Той ще се оправи. Вие не се натъжавайте, госпожо Скот. Не е хубаво жена във вашето състояние да се тревожи.
Естествено, лесно беше да се каже, но не и да се постигне. Как да не се тревожи, когато съпругът й беше решил да пие, докато умре? Късно вечерта на втория ден Мадлин събра смелост и отиде до вратата. Натисна дръжката и откри, че е заключена.
— Лоугън? — каза тя и тихо почука. Както очакваше, отговор не последва. Почука по-силно и отвътре се чу мърморене.
— Престани да дращиш по проклетата врата и ме остави на мира!
Гласът му беше неузнаваемо дрезгав и тя се уплаши.
— Отключи, моля те! — каза Мадлин и се опита да говори сдържано. — Иначе ще взема ключа от госпожа Бийчъм.
— Тогава ще ти откъсна врата като на петровско пиле — отговори той, като че щеше да изпита удоволствие от това.
— Ще чакам тук, докато не отвориш. Ако трябва, ще остана тук цяла нощ. — Отговор не последва и тя продължи пламенно. — И ако нещо се случи на бебето, нека тежи на твоята съвест!
Мадлин се отдръпна, защото чу тежките му стъпки. Вратата изведнъж се отключи и Лоугън силно я дръпна в стаята.
— От съвестта ми нищо не е останало — извика той и затръшна вратата, като затвори и Мадлин в стаята си. Наведе се над нея с огромното си тяло, с разчорлената коса, а дъхът му лъхаше на ликьор. Беше обут в ужасно смачкан панталон, бос и гол от кръста нагоре. Мадлин се разтрепери и уплаши от вида му. Стори й се, че е способен на всичко. Устата му беше изкривена, а в кръвясалите му очи блестеше див, отчаян пламък.
— Искаш да играеш ролята на грижовната съпруга — грубо каза Лоугън. — Да ме галиш по рамото, докато шепнеш утешителни слова в ухото ми. Да, ама аз не ти искам грижите! Нямам нужда от тях! Всичко, от което имам нужда, е това!
Ръката му сграбчи елечето й, пръстите му бръкнаха в деколтето й и той силно я притисна до себе си. Наболата брада около горещата му уста одраска шията й.
Мадлин почувства, че той очаква тя да се противи на грубата му ласка, но вместо това обви ръце около врата му и се отпусна до него. Нежното й движение явно обезоръжи Лоугън.
— Дявол те взел — изръмжа той. — Не те ли е страх от мен?
— Не — каза Мадлин и притисна лице до горещото му, гладко рамо.
Лоугън рязко се отдръпна, като дишаше тежко.
— Лоугън — каза тя тихо. — Държиш се така, сякаш някой те обвинява за смъртта на приятеля ти. Не
