възможност да ми покажеш, че можеш да вървиш напред, без да поглеждаш назад… при това твърде често. Признавам си, че постъпих глупаво, като се надявах, че ще се промениш. Сега искам само да се махна от теб и да намеря някъде покой.
Смирената й упоритост го вбеси.
— По дяволите, никъде няма да отидеш!
Лоугън я сграбчи за раменете и замръзна, когато усети как ръката й го шляпна по бузата. Беше му ударила плесница!
— Пусни ме! — извика тя задъхана.
Лоугън беше крайно изненадан — не очакваше подобна реакция. Смутен и разгневен, той се наведе да я целуне, като се опитваше да я омилостиви, както само той умееше. Но вместо обичайната нежна отзивчивост, тя остана стегната и студена. Лоугън за първи път осъзна една нова черта у Мадлин — нейната твърдост. Той се втрещи и отпусна ръце.
— Какво искаш от мен, по дяволите? — грубо я запита той.
— Отговорите на няколко въпроса — очите й търсеха неговите. — Вярно ли е онова, което каза днес следобед? Че съм ти нужна само заради детето в утробата ми?
Лоугън усети, че го залива гъста червенина.
— Бях ядосан, защото се изложи на опасност.
— Заради бебето ли се ожени за мен? — настояваше тя.
Лоугън почувства, че тя подкопава устоите му с намерение да го накара да пълзи.
— Да, аз… Не. И тогава те желаех.
— И ме обичаше? — прошепна тя.
Лоугън прекара ръце през косите си и ги разроши.
— По дяволите, не ми се говори за това.
— Добре.
Мадлин спокойно се обърна и продължи да опакова вещите си.
Той изсумтя и я прегърна през раменете, без да обръща внимание на съпротивата й. Усети мириса й, после я целуна по врата. Дрезгавият му глас се губеше в дългите й коси.
— Не искам да те загубя, Мади.
Тя се опита да се освободи.
— Но не желаеш и да ме обичаш.
Той рязко я пусна и закрачи из стаята като животно в клетка.
— Веднъж ми го каза — избухна ядосано Мадлин. — Защо да не можеш да го повториш? Нима си толкова студен и не можеш да ми простиш?
Той се спря, без да я погледне, и каза измъчено:
— Отдавна съм ти простил. Разбрах защо си постъпила така. Дори ти се възхитих.
— Тогава защо между нас все още има прегради? — попита Мадлин с неподозирано отчаяние.
Раменете му потръпваха. Мадлин прехапа устни и изчака мълчаливо, защото осъзна, че може би ще узнае нещо, което би изяснило положението.
— Знаеш, че те обичам — каза Лоугън с хрипкав глас. — Всеки го знае. Каквото и да сторя, не мога да го опровергая. — Той отиде до прозореца и опря длани на леденото стъкло, загледан в зимната картина отвън.
— Но не мога да позволя да ми се случи втори път. Ако те изгубя сега, ще бъда унищожен.
— Но ти няма да ме загубиш — каза тя смутено. — Лоугън, повярвай ми!
Той поклати глава.
— Рочестър ми каза… — Лоугън преглътна с усилие. — Майка ми е починала при моето раждане. Бил съм твърде едър… Аз съм виновен за смъртта й.
Мадлин възрази.
— Боже мой, как можеш да вярваш на това?
— Така е — каза той смирено. — Аз съм виновен. И изобщо не мога да се зарадвам на бебето ни, като си помисля, че същото би могло…
Лоугън не довърши изречението. Нямаше нужда.
— Децата ми също ще бъдат едри… а ти…
— Не съм толкова крехка, колкото си мислиш — каза Мадлин и погледна смръщеното му лице. — Лоугън, погледни ме! Обещавам ти, че нищо няма да се случи с мен или с бебето!
— Не можеш да даваш такива обещания — възрази той грубо.
Мадлин отвори уста, за да спори с него, но изведнъж си спомни, че и нейната майка е имала проблеми с раждането. Лоугън беше прав — тя не можеше да обещае, че всичко щеше да е наред.
— И какво ще стане, ако се случи най-лошото? — попита тя. — Нима ще ти е по-леко, ако бягаш от духовната връзка с мен?
Лоугън се обърна да я погледне — лицето му беше измъчено, в очите му имаше сълзи.
— Не зная, дявол те взел!
— Не се ли умори да бягаш от всички? — промърмори Мадлин, а очите й бяха изпълнени с любов и съчувствие. — Ела при мен, Лоугън. Нека си принадлежим. Не е нужно и двамата да се чувстваме самотни.
Думите й го преобразиха. Стиснатите му челюсти потръпнаха и той се втурна към нея, за да я притисне силно до себе си.
— Не мога да живея без теб — прошепна той.
— Не се налага.
Мадлин вплете пръсти в косите му и го целуна по мократа от сълзи буза, а самата тя почувства страхотно облекчение.
Лоугън я целуна така, като че целувката щеше да трае вечно.
— Ще останеш ли? — попита той.
— Да, да…
Устните й търсеха неговите и Лоугън изстена от болезнено желание. Щеше да поеме риска да я люби, но не само защото нямаше никакъв друг избор. Той внимателно я занесе до леглото, съблече я и я люби с цялата нежност, на която беше способен.
След това Мадлин остана да лежи в обятията му, безсилна да помръдне. Тя усети, че Лоугън се надига да я погледне. Той се наведе над нея и притисна устни до корема й. Очите й радостно светнаха.
— Всичко ще е наред — прошепна Мадлин и го привлече към себе си. — Вярвай ми!
Когато го целуна, сърцето й бе пълно с любов.
ЕПИЛОГ
Родилните болки продължаваха вече десет часа. Лоугън беше помолен да напусне стаята, където Мадлин раждаше, затова седеше в една от близките стаи и се вслушваше във всеки шум, идващ оттам. Успокояваше се донякъде с мисълта, че Джулия е при Мадлин, за да й вдъхва смелост и сили, а също и да помага на лекаря и акушерката. Нищо друго обаче не беше в състояние да го освободи от тревогата за нея.
Беше стоял при нея първите няколко часа, но гледката на страдащата жена ужасно го изнерви, затова доктор Брук му нареди да излезе от стаята.
— По-добре си вземете бутилка бренди — му беше казал той с окуражаваща усмивка. — Може да продължи още няколко часа.
Вече беше преполовил бутилката, но алкохолът не притъпи страха, който изпитваше. Не можеше да понесе спомена за Мадлин, която сграбчваше чаршафа при всяка контракция и прехапваше устни до кръв.
— Божичко, Джими — каза Андрю, който влезе в стаята и седна до него със загадъчна усмивка. — Май не ти е съвсем добре, а?
Лоугън го погледна нещастно.
