Не разбираше, но беше записал на касета това обаждане и щеше да предаде информацията на някой, който щеше да разбере.
Обаждането на полицейското радио от отбивката на пътя предизвика по-голяма реакция от телефонното обаждане на Грейди, особено при доклада, че току-що са стреляли срещу полицай и че той вероятно е убит. Първата реакция на началника на местния полицейски участък беше да призове всички свои мобилни единици към района на болницата. Само около половината от хората му бяха с огнестрелно оръжие, предимно револвери „Смит и Уесън“ — съвсем недостатъчни, за да се противопоставят на автоматичните оръжия, за които беше съобщено. Смъртта на полицая се установи, след като един офицер, паркирал недалече от болницата, не успя да се свърже с него въпреки настойчивите призиви по радиото.
Всеки полицейски участък по света има предварително разработени разчети за действие за най- различни спешни случаи. Този разполагаше с папка, озаглавена „Тероризъм“, и началникът я издърпа, въпреки че помнеше съдържанието й наизуст, просто за да се увери, че не е забравил нещо. Свръхспешният номер го свърза с отдел във Вътрешно министерство и той докладва малкото, което знаеше, на дежурния там, добавяйки, че събира допълнителна информация и ще докладва отново.
Сградата на вътрешното министерство близо до Бъкингамския дворец приютяваше бюрократите, които контролираха почти всеки аспект от живота на Британските острови. В тази сграда също имаха процедурна папка, а в тази папка имаше нова страница и нов номер.
— Четири две-три-три — каза Алис Форгейт, вдигайки телефона. Това беше линията, използвана изключително за важен словесен обмен.
— Господин Кларк, моля.
— Момент… Господин Кларк, обаждане на три-три — съобщи тя по интеркома.
— Тук е Джон Кларк — отзова се ДЪГА Шест, вдигайки слушалката.
— Тук е Фредерик Калауей от Вътрешно министерство. Имаме вероятна спешна ситуация.
— Окей, къде е тя?
— Съвсем близо до вас, опасявам се, в болницата в Херефорд. Гласът, който се обади, се представи под името Патрик Кейси. Това е кодово име, под което ИРА-И означават операциите си.
— Болницата в Херефорд? — запита Джон и ръката му на телефона изведнъж изстина.
— Точно така.
— Задръжте малко. Искам един от хората ми да се включи на линията. — Джон постави ръката си върху слушалката. — Алис! Включи веднага Алистър!
— Да, Джон? — чу се гласът на Ал.
— Господин Калауей, това е Алистър Стенли, моят пръв заместник. Моля, повторете това, което току-що ми казахте.
Той го направи и добави:
— Гласът идентифицира поименно двама от заложниците — сестра Кларк и доктор Чавес.
— О, по дяволите! — изпъшка Джон.
— Задействам екипа на Питър, Джон — каза Стенли.
— Добре. Нещо друго, господин Калауей?
— Това е всичко, което имаме засега. Местният началник на полицията в момента се мъчи да събере повече информация.
— Окей, благодаря ви. Можете да ме търсите на този номер, ако ви потрябвам. — Кларк постави слушалката на вилката и промълви тихо: — Мамка му!
Умът му препускаше. Който и да беше разузнавал ДЪГА, го беше направил преднамерено — тези имена не бяха случайни. Това беше пряко предизвикателство към него и неговите хора — и използваха срещу тях жена му и дъщеря му. Следващата му мисъл беше, че ще трябва да прехвърли цялото командване на Алистър Стенли, а след това — че жена му и дъщеря му се намират в смъртна заплаха… а той е безпомощен.
— Боже мой! — промърмори майор Питър Ковингтън. — Да, сър, нека тази работа я поема аз. — Той стана и се запъти към помещението на взвода си. — Внимание, имаме работа. Пригответе се веднага.
Членовете на Екип 1 се отправиха към шкафовете си. Ситуацията не приличаше на упражнение, но се държаха все едно, че е такова. Главен механик Майк Чин се приготви първи и се приближи до шефа си, който тъкмо си навличаше бронежилетката.
— Какво става, шкипер?
— ИРА-И, местната болница, държат жените на Кларк и Динг за заложници.
— Как така? — попита Чин невярващо.
— Добре ме чу, Майк.
— О, мамка му! Ясно. — Чин бързо се върна във взводното. — Хора, действайте. Не е никакво шибано учение.
Малой тичаше към своя „Найт Хоук“. Сержант Нанс вече беше там, измъкваше предпазните червени планки от местата им и ги вдигаше към пилота, за да потвърди, че всички са на мястото си.
— Давай да стартираме, лейтенант.
— Включвам едно — отвърна Харисън, докато сержант Нанс се качваше на борда и затягаше предпазния колан.
Малой потвърди информацията, докато следеше включването на контролните уреди пред себе си. После отново включи радиото:
— Команда, тук Мечо, въртим и палим. Какво искате да направим, край.
— Мечо, тук Пет — отвърна гласът на Стенли, за изненада на Малой. — Издигай и обиколи над местната болница. Това е мястото на текущия инцидент.
— Повтори, Пет, край.
— Мечо, имаме субекти, които държат местната болница. Хванали са госпожа Кларк и госпожа Чавес за заложници. Идентифицирали са и двете по име. Имаш заповед да излетиш и да обиколиш над болницата.
— Прието, разбрах. Мечо излита веднага. — Лявата му ръка натисна стартовия лост и „Сикорски“ се заиздига към небето.
— Добре ли чух? — попита Харисън.
— Би трябвало. Мамка му! — отбеляза флотският.
„Някой е хванал тигъра за топките“ — помисли си Малой. Погледна надолу и видя два камиона, излизащи на скорост от базата в същата посока като него. Сигурно бяха Екип 1 на Ковингтън. Замисли се малко, след което издигна „Найт Хоук“ на 1200 метра, обади се в центъра за контрол на полетите да им каже какво прави и получи транспондерен код, за да могат да го следят добре.
Долу вече се виждаха четири полицейски коли, които блокираха достъпа към паркинга пред болницата, но без да правят нищо друго, забеляза Попов през бинокъла. Полицаите просто гледаха, застанали до колите си. Двама бяха извадили револверите си, но ги държаха насочени към земята.
В единия от камионите Ковингтън обмисляше информацията, която беше получил. В другия същото правеше Чин. Бойците бяха шокирани — винаги досега бяха смятали, че собствените им семейства са имунизирани от подобна заплаха, защото никой никога не беше се оказвал толкова глупав, че да се замеси в подобно нещо. Човек може да се доближи до клетката на лъва и да го подразни с пръчка, но не и когато между него и звяра няма решетки. А и никога не бива да посягаш на малките на лъва, нали? Не и ако искаш да останеш жив до призори. За всички тях това беше едно семейство. Да се нападне жената на командира на ДЪГА беше шамар в лицето им, проява на невъобразима арогантност — а пък жената на Чавес беше бременна. Тя представляваше два невинни живота, и двата принадлежащи на един от хората, с когото се упражняваха всяка сутрин и с когото изпиваха по някоя халба вечер, приятел и близък колега, един от екипа. Всички бяха включили радиостанциите си и седяха мълчаливо, с изправени гърбове, стиснали оръжията си.
— Aл, ще трябва да оставя на теб да водиш операцията — заяви Джон. В стаята бяха също доктор
