приятел, но засега нищо, което да можем да използваме. Ирландските ченгета се мъчат да идентифицират кокаина по производителя — качеството му е медицинско, от истинска компания за лекарства. Десет фунта чиста кока. С уличната му цена можеш да купиш хладилен самолет. В „Гарда“ са притеснени, че това може да се превърне в нова тенденция — фракции на ИРА, въвлечени в пласиране на дрога — но това не е наш проблем.
— Руснакът — Серов ли беше? — той ли им е дал сведенията за нас?
— Точно така, Доминго, но откъде ги е получил, не знаем, а нашите ирландски гости не ни дават нищо повече от това, което вече имаме — може би всичко, което те знаят. Грейди изобщо не говори. А адвокатът му се ебава с това как сме го разпитали в стаята за възстановяване.
— Е, не си ли съгласен, че това са пълни говна?
— Разбрах те, Динг — изсмя се Кларк.
Тази информация изобщо нямаше да я използват пред съда. Имаше дори видеозапис как Грейди напуска сцената на полесражението, от новинарския екип на Би Би Си, който се беше озовал в Херефорд. Шон Грейди щеше да бъде затворен за срок, който беше определен „По милостта на Кралицата“ като доживотен, освен ако не се намесеше Европейският съюз. Тимъти О’Нийл и хората, който се бяха предали с него, можеха да се видят на свобода някъде на около шестдесетгодишна възраст, му беше казал Бил Тоуни предния ден.
— Нещо друго?
— Не, тук всичко изглежда добре, Джон. Ще ти докладвам утре по същото време.
— Разбрано, Доминго.
— Целуни Паци от мен.
— Мога и една прегръдка да уредя, ако искаш.
— Да, благодаря, тати — съгласи се Динг с усмивка.
— До скоро — чу той и линията заглъхна.
— Улучи подходящ момент да си далече от дома, шефе — отбеляза Майк Пиърс, който беше наблизо. — Първите няколко седмици могат да те луднат. А така, докато се върнеш, малкият ще спи вече по четири-пет часа. Може и повече, ако имаш повече късмет — предсказа Пиърс, който бе баща на три деца.
— Майк, да забелязваш някакви проблеми тук?
— Както каза на Шестицата, австралийците държат всичко под контрол. Струва ми се, че са добри, човече. Нашето мотаене тук си е пълна загуба на време, но майната му, ще гледаме поне Олимпиадата.
— И аз така мисля. Други въпроси?
— Какво носим? — попита Пиърс.
— Само пистолети и леко облекло. Пропуските на охраната ще се погрижат за това. Разделяме се на двойки, ти с мен, Джордж и Хомър отделно. Взимаме и тактическите радиостанции. Това е всичко.
— Това ме устройва.
Попов се събуди без видима причина, доколкото можеше да съди, освен… да, беше кацнал нов „Гълфстрийм“. Той предположи, че новодошлите наистина са важни участници в тази работа с проекта. По- младшите или онези със семействата бяха пристигнали с автомобили или с граждански полети. Служебният самолет беше спрял сред светлините на пистата, стълбите се спуснаха от корпуса му и хората се приближиха до чакащите ги коли, които бързо ги отведоха от самолета към сградата на хотела. Попов се зачуди кои ли може да са, но беше твърде далече, за да различи някакви лица. Вероятно щеше да ги срещне в столовата сутринта. Дмитрий Аркадиевич си сипа чаша вода в банята и се върна в леглото си. Този комплекс се запълваше бързо, макар той все още да не знаеше защо.
Полковник Уил Джиъринг беше в хотелската си стая само на няколко етажа над бойците от ДЪГА. Големите му пътни чанти бяха прибрани в килера, а дрехите му бяха окачени. Камериерките и останалият персонал, обслужващ стаята му, не бяха пипали нищо, само бяха погледнали в килера и продължиха да оправят леглата и да чистят банята. Не бяха гледали какво има в багажите — Джиъринг беше разменил приказка с тях, за да се увери в това — а в една от тях имаше пластмасов контейнер с надпис „ХЛОР“. Външно беше напълно идентичен с тези, които използваха в охладителната система на Олимпийския стадион — всъщност беше купен от същата компания, която бе инсталирала оросяващата система, после беше изчистен и зареден с нанокапсули. Той разполагаше също така с необходимите инструменти, за да подмени оригинала с него, и беше отработил многократно подмяната в Канзас, където имаше идентична инсталация. Можеше да го направи и със затворени очи. Сега Джиъринг си помисли за съдържанието на контейнера. Никога досега в толкова малък обем не беше концентрирана толкова много потенциална смърт. Много повече дори от ядрено устройство, защото за разлика от тях, опасността тук щеше да се възпроизвежда многократно, вместо да детонира само веднъж. Според начина, по който действаше оросителната система, щяха да бъдат необходими около тридесет минути, докато нанокапсулите проникнат във всички дюзи на инсталацията. Както компютърните модели, така и действителните механични изпитания бяха доказали, че капсулките ще проникнат навсякъде през тръбите и ще започнат да се разпръсват през дюзите, невидими сред нежната освежаваща мъгла. Хората, преминаващи през тунелите, отвеждащи към самия стадион и към зрителските сектори, щяха да ги вдишват, средно по около двеста нанокапсули за четири минути дишане, а това беше доста над изчислената средна смъртоносна доза. Капсулките щяха да проникнат през белите дробове, да преминат в кръвта и там щяха да се разтворят, освобождавайки „Шива“. Конструираните по генетичен път пръчици на вируса щяха да тръгнат по кръвоносната система на зрители и състезатели, скоро да намерят черния дроб и бъбреците, органите, към които имаха най-голям афининтет, и да започнат бавния процес на размножаване. Всичко това беше изпробвано в лабораторията в Бингъмтън върху „нормални“ изпитателни обекти. После беше само въпрос на седмици, докато „Шива“ се размножеше достатъчно, за да започне пагубното си действие. През всичкото това време хората щяха да си предават „Шива“ един на друг с целувки и по полов път, с кашляне и кихане. Това също така беше доказано в лабораторията в Бингъмтън. След около две седмици хората щяха да започнат да се чувстват леко болни. Някои щяха да потърсят личните си лекари и щяха да получат диагнози като жертви на грип, да им предпишат аспирин и повече течности, и всичко останало пред телевизора. Те щяха да го направят и да се почувстват по-добре — защото посещението при лекаря обикновено има това въздействие върху хората — за ден–два. Но всъщност нямаше да им стане по-добре. Рано или късно щяха да започнат да получават вътрешни кръвоизливи и тогава, след около пет седмици от първоначалното разпръскване на нанокапсулите, някои лекари щяха да вземат кръвни проби за тест на антитела и с тревога да разберат, че се връща нещо подобно на прословутата и всяваща страх „Ебола“. Някоя добра епидемиологична програма щеше да идентифицира Олимпиадата в Сидни като епицентър на новата епидемия, но десетки хиляди души щяха да са идвали тук и да са си отишли. Това място беше съвършено за разпространяването на „Шива“, нещо, което старшите членове на Проекта бяха замислили още преди години — още преди опита на Иран да предизвика опасна епидемия в Америка, който се беше провалил предсказуемо, защото избраният вирус не беше подходящ и методът за разпространението му беше твърде хазартен. Не, сегашният план беше самото съвършенство. Всяка държава на земята беше изпратила тук свои състезатели и съдии на Олимпийските игри, и всички те щяха да преминават през охлаждащата мъгла в този нажежен стадион, задържайки се, за да облекчат телата си от прекомерната жега, да вдишват дълбоко и да отпочиват в прохладното място. После щяха да се завърнат по домовете си, от Америка до Аржентина, от Русия до Руанда, за да разпространят там „Шива“ и да предизвикат първоначалната паника.
А след това идваше Втора фаза. Корпорация „Хоризонт“ щеше да произведе и разпространи Ваксина А, да я произведе в хиляди литри и да я разпрати по целия свят с експресни полети до държавите, чиито лекари и сестри със сигурност щяха да я инжектират на всеки гражданин, до когото имат достъп. Втора фаза щеше да довърши работата, започната с глобалната паника, която със сигурност щеше да се предизвика от Първа фаза. Четири до шест седмици след като бъдеха инжектирани, реципиентите на Ваксина А щяха да започнат да се разболяват. „Така че, три седмици, смятано от днес — помисли си Джиъринг, — плюс още около шест седмици, плюс две седмици, плюс още шест, и последни две.“ Всичко на всичко деветнадесет седмици, няма и половин година, няма и един бейзболен сезон, и над деветдесет процента от населението на Земята щеше да е мъртво. И планетата щеше да бъде спасена. Никаква гибел на овце повече заради разпространение на химическо оръжие. Никакво унищожение повече на редки животински видове от
