или не? — настоя ДЪГА Шест от бюрото си.
В своя кабинет на шестия етаж в главната квартира на ЦРУ директорът на централното разузнаване Едуард Фоли се поколеба — нещо не много характерно за него. Ако позволеше на Кларк да го направи и Кларк получеше това, което иска, щеше да се наложи да се приложат правилата за реципрочност. Сергей Николаевич някой ден щеше да се обади в ЦРУ и да помоли за информация от деликатен характер, и той, Фоли, щеше да трябва да му я осигури, иначе духът на дружелюбност в средите на разузнавателната общност щеше да се наруши. Но Фоли не можеше да предскаже какво можеха да поискат един ден руснаците, а двете страни все още продължаваха да се шпионират взаимно, поради което правилата на дружелюбност в съвременния шпионски бизнес едновременно се прилагаха и не се прилагаха. Правиш се, че съществуват, но не забравяш да действаш така, че все едно не съществуват. Такива контакти бяха редки и Головко действително беше проявил услужливост на два пъти по време на реални операции. И никога досега не беше помолил за ответна услуга, може би защото операциите пряко или косвено бяха от полза и за неговата страна. Но Сергей не беше от хората, които лесно забравят един дълг и…
— Знам какво си мислиш, Ед, но ние изгубихме хора заради този човек и искам да го спипам за задника, а Сергей може да ми помогне да го хвана.
— Ами ако той все още е вътрешен? — опита се да спечели време Фоли.
— Ти вярваш ли в това? — изсумтя Кларк.
— Е, не, струва ми се, че го преживяхме.
— На мен също, Ед. Следователно, ако е приятел, нека му зададем един приятелски въпрос. Може би ще получим приятелски отговор. Възможното „танто за танто“ е да се съгласим руски хора от специални операции да потренират с нас няколко седмици. Такава цена съм готов да платя.
Напълно безполезно усилие беше да се спори с Джон, който беше обучавал него и жена му, Мери Пат, сега оперативен заместник-директор.
— Окей, Джон, одобрено е. Кой поема контакта?
— Имам номера му — увери го Кларк.
— Тогава обади му се, Джон. Одобрявам — приключи директорът с голяма неохота. — Нещо друго?
— Не, и благодаря. Как са Мери Пат и децата?
— Чудесно. Как е внук ти?
— Никак не е зле, да ти кажа. Паци се справя много добре, а Санди е поела всичката работа около Джей Си.
— Джей Си?
— Джон Конър Чавес — поясни Кларк.
„Много сложно име“ — помисли си Фоли, но не го каза.
— Е, добре. Давай, Джон. До скоро.
— Благодаря ти, Ед. Бай. — Кларк превключи бутоните на апарата си. — Бил, имаме одобрение.
— Чудесно — отвърна Тоуни. — Кога ще се обадиш?
— К’во ще кажеш да треснем сега?
— Гледай да го изпипаш както трябва — предупреди Тоуни.
— Спокойно. — Кларк прекъсна тази линия и натисна един бутон, който да активира касетофона, преди да натисне следващия, който да набере Москва.
— Шест-шест-нула — отвърна женски глас на руски.
— Трябва да говоря лично със Сергей Николаевич. Моля кажете му, че го търси Иван Тимофеевич — отвърна Кларк на възможно най-литературния си руски език.
— Момент — отвърна секретарката, зачудена как това лице се е добрало до пряката линия на председателя.
— Кларк! — избоботи мъжки глас от другия край на линията, — как си там, в Англия, приятелю?
И се започна. Председателят на преобразуваната руска Служба за външно разузнаване искаше той да разбере, че знае къде е и с какво се занимава, и нямаше никаква полза да го пита как го е научил.
— Според мен климатът тук е приемлив, председателю Головко.
— Това ново формирование, което оглавяваш, имаше доста работа напоследък. Нападението над жена ти и дъщеря ти… те добре ли са?
— Беше доста неприятно, но да, благодаря ти, добре са.
— Разговорът се водеше на руски, който Кларк говореше като роден в Ленинград — Санкт Петербург, поправи се Джон. Друг стар навик, който трудно умираше. — А вече съм и дядо.
— Наистина ли, Ваня? Поздравления! Това е великолепна новина. Никак не ми беше приятно, когато разбрах, че са ви нападнали — продължи искрено Головко. Руснаците винаги са били сантиментални хора, особено когато става дума за малки деца.
— Нито пък на мен — заяви Кларк. — Но си струваше, както казваме ние. Лично спипах едно от копелетата.
— Това не знаех, Ваня — продължи председателят… дали лъжеше, или не, това Джон не можеше да прецени.
— Е, каква е целта на обаждането ти?
— Имам нужда от помощта ти във връзка с едно име.
— Що за име е това?
— Прикриваща самоличност: Серов, Йосиф Андреевич. Въпросният служител — бивш служител, предполагам — работи с „прогресивни елементи“ на Запад. Имаме основание да вярваме, че той е инспирирал операции, при които са убити хора, в това число и нападението срещу моите хора тук, в Херефорд.
— Ние нямаме нищо общо с това, Ваня — веднага заяви Головко с много сериозен тон.
— Нямам никакво основание да смятам, че имате, Сергей, но един човек с това име, идентифициран като руснак по националност, е предал пари и наркотици на ирландските терористи. Бил е известен на ирландците от години, в това число и от долината Бекаа. Така че според мен някога е бил от КГБ. Разполагам и с външно описание — каза Кларк и му го предаде.
— „Серов“, казваш. Това е странно…
— Да, знам.
— Важно ли е за теб?
— Сергей, освен че уби двама от моите хора, тази операция заплаши пряко моята жена и дъщеря ми. Да, приятелю, за мен е много важно.
Головко се замисли. Той познаваше Кларк, с когото се беше срещнал преди година и половина. Полеви офицер с необикновен талант и голям късмет, Джон Кларк някога беше техен опасен противник, квинтесенция на професионализма за един служител от разузнаването, заедно със своя по-млад колега, Доминго Естебанович Чавес, ако си спомняше добре. А Головко знаеше, че дъщеря му е омъжена за това момче, Чавес — всъщност това той го беше разбрал съвсем наскоро. Някой беше предал тази информация на Кириленко в Лондон, въпреки че не можеше да си спомни кой точно.
Но ако е бил руснак, най-малкото бивш чекист, разбъркал блатото на терористите, е, това не беше много добра новина за неговата страна. Дали да съдейства? — запита се председателят. Какво беше отгоре и какво можеше да се окаже отдолу? Ако сега се съгласеше, трябваше да продължи, иначе ЦРУ и други западни служби щяха да откажат да му съдействат. Дали това беше в интерес на страната му? Дали беше в интерес на собственото му ведомство?
— Ще видя какво мога да направя, Ваня, но нищо не мога да обещая — чу Кларк. Окей, това означаваше, че Головко поне се е замислил.
— Ще го приема като лична услуга, Сергей Николаич.
— Разбирам. Да видим първо каква информация мога да намеря.
— Много добре. Лек ден, приятелю.
— Досвидания.
Кларк извади касетата и я прибра в чекмеджето на бюрото си.
— Добре, приятел, да видим какво можеш да ми пуснеш.
Компютърната система в руската разузнавателна служба не беше толкова напреднала, колкото при
