— Ще накарам моите колеги от „Шестицата“ да проверят имената на служители на КГБ, за които е известно, че са работили с терористични групи. Разполагаме с грубо физическо описание, което ще ни помогне. Но смятам, че надеждата ни се крие в дрогата.
Кларк кимна.
— Окей, ще се обадя в Бюрото за това.
— Пет килограма, а?
— Точно така, Дан, и чист, медицинско качество. Това е истински волски дрисък от кока, човече, и трябва да е оставил бяло петно в нечий склад.
— Ще се обадя на АКЛ и ще ги накараме бързо да проверят — обеща директорът на ФБР. — Нещо да се развива откъм теб?
— Лека-полека, Дан — увери го Джон. — Засега действаме по допускането, че операцията е започнала в Америка. — Той продължи да обяснява на Мъри защо е така.
— Този руснак, Серов, казваш, бивш КГБ, бивш посредник между тях и терористите. Такива като него не бяха много и ние разполагаме с известна информация по тази специалност.
— Бил е задействал тяхната „Шестица“ по същото, а аз вече се разрових със съгласието на Ед Фоли. Говорих и със Сергей Головко.
— Смяташ ли, че наистина ще има полза?
— Най-лошото, което мога да кажа, е „не“, Дан, но това е всичко, което имаме засега — подчерта ДЪГА Шест.
— Наистина — отстъпи Дан. — Нещо друго, с което мога да помогна от моя страна?
— Ако ми хрумне нещо, ще ти се обадя веднага.
— Окей, Джон. Гледаш ли Олимпиадата?
— Да, всъщност имам свой отбор там.
— Охо?
— Да, Динг Чавес с още няколко души. Австралийците ни поканиха да наблюдаваме дейността им по охраната. Той казва, че са много добри.
— Безплатна екскурзия до Олимпиадата! Сигурно е голям кеф — отбеляза директорът на ФБР.
— Предполагам, Дан. Все едно, обади се веднага, щом намерите нещо, нали?
— Разбира се, Джон. До скоро, момко.
— Бай, Дан.
Кларк остави секретния телефон и се отпусна в стола си, чудейки се какво би могъл да е пропуснал. Проверяваше всичко, за което можеше да се сети, всеки развързан край, надявайки се, че някъде някой може да се натъкне на поредното привидно незначително фактче, което да доведе до друго. Никога досега не беше си давал сметка колко трудно е да си ченге, разследващо голямо престъпление. Цветът на проклетата кола, в която са се возили престъпниците, беше или можеше да се окаже важен, и трябва да се сетиш да зададеш и този въпрос също. Но това беше нещо, за което не беше се обучавал и сега трябваше да се довери на ченгетата, че ще си свършат работата добре.
И те го правеха. В Лондон полицията доведе Тимъти О’Нийл в обичайната стая за разпит. Предложиха му чай и той прие.
Не беше никак лесно за О’Нийл. Искаше му се да не казва нищо, но след шока от информацията, която му бяха съобщили и която можеше да произлиза единствено от Шон Грейди, вярата и решимостта му бяха разклатени и в резултат на това той беше казал вече едно-друго, а това беше процес, който започнеше ли, не можеше нито да се върне, нито да се спре.
— Този руснак, Серов, казваш, било името му — започна инспекторът. — Той пристигна в Ирландия със самолет, нали?
— За плуване е доста дълго, приятел — отвърна О’Нийл с ирония.
— Да бе, с кола също — съгласи се полицейският инспектор. — Как долетя той?
Вместо отговор последва мълчание. Това беше разочароващо, но не и неочаквано.
— Мога да ти кажа нещо, което не знаеш, Тим — подхвърли инспекторът, само за да даде начален тласък на разговора.
— Какво може да е то?
— Този тип, Серов, ви е открил шифрована швейцарска сметка за всичките пари, които ви е донесъл. Е, ние току-що научихме от швейцарците, че я е изпразнил.
— Какво?
— В деня на вашата операция някой се е обадил и е прехвърлил в друга банка почти цялата сума. Така че, вашият руски приятел ви ги е дал с едната ръка и ги е взел с другата. Ето — инспекторът му подаде лист хартия. — Това е банковата сметка, а това е активиращият номер за извършване на трансфери. Шест милиона долара, без онова, което вие сте използвали за купуването на камионите и другите неща. Прехвърлил ги е на своя лична сметка, предполагам. Вашите момчета не са си избрали най-доброто приятелче, Тим.
— Проклет крадец! — изръмжа разгневен О’Нийл.
— Да, Тим. Знам. Ти никога не си бил такъв. Но това типче, Серов, е точно такъв, и това е факт, момчето ми.
О’Нийл изпсува не съвсем по католически. Той разпозна номера на сметката, Шон го бе записал пред него, и имаше всички основания да е сигурен, че това ченге пред него не го лъже какво е станало с парите.
— Той долетя в Шанън с частен бизнес-самолет. Но откъде, не знам.
— Наистина ли?
— Вероятно заради дрогата, нали я носеше. Плутократите не ги претърсват, нали? Държат се като шибани благородници.
— Какъв модел самолет, знаеш ли?
О’Нийл поклати глава.
— Беше с два мотора и Т-образна опашка, но не, не му знам името на това проклето нещо.
— А как дойде на срещата?
— Имахме кола, с която да го посрещнем.
— Кой караше колата?
— Имена няма да ти кажа. Вече го заявих.
— Прощавай, Тим, но съм длъжен да попитам — извини се полицаят. Беше се потрудил доста, за да спечели доверието на терориста. — Шон е вярвал на този Серов. Това очевидно е било грешка. Ние дори подозираме, че е бил някъде наблизо, за да наблюдава, и когато е видял накъде отиват нещата, просто ви е ограбил. Руснаците са алчни педерасти — изрази съчувствието си ченгето. Очите му не издадоха задоволството от новата информация, която беше измъкнал. Стаята беше надлежно оборудвана с подслушващи устройства, разбира се, и междувременно полицията на Метрополията въртеше телефона до Ирландия.
Ирландските национални полицейски сили, наречени „Гарда“, почти винаги си сътрудничеха с британските си колеги, и този случай не правеше изключение. Старшият местен полицай веднага подкара към Шанън, за да провери полетните записи — що се отнася до него, главното, което го интересуваше, бе да разбере как пет килограма нелегален наркотик е пристигнал в страната му. Тази тактическа грешка от страна на ИРА само беше разгневила местните ченгета, някои от които изпитваха известни симпатии към революционното движение на север. Но тези симпатии секнаха веднага, щом се разбра за трафика на наркотик — нещо, което те, като повечето ченгета по света, считаха за най-мръсното престъпление.
Офисът за контрол на полетните операции в Шанън разполагаше с документация за всеки полет, пристигнал или потеглил от летищния комплекс, и след като имаше датата, помощник-ръководителят на операциите намери подходящия лист точно след три минути. Да, един служебен самолет „Гълфстрийм“ беше пристигнал заранта на същия ден, презаредил и скоро след това потеглил обратно. Документите разкриваха номера на опашката на самолета и имената на полетния екипаж. И по-важното, показваха, че самолетът е
