екипаж — облечен в цивилно облекло, — който се качи в пилотската кабина и започна стартовите процедури, все едно че беше цивилен полет. Въздушен танкер КС-10 щеше да ги срещне южно от Ямайка, за да презаредят резервоарите.
— Така, изглежда, е станало в общи линии — каза Джон Брайтлинг на хората, събрани в лекционната зала.
Забеляза изписаното на лицата на останалите петдесет и двама души разочарование, въпреки че се долавяше и известно облекчение. Много лошо.
— Какво правим тук, Джон? — попита Стив Берг.
Той беше един от главните учени на Проекта, създал ваксините А и Б, и също така беше помогнал за конструирането на „Шива“. Берг беше един от най-добрите хора на корпорацията.
— Изучаваме джунглата. Унищожили сме всичко, което може да послужи като материално доказателство. Запасите с „Шива“ са унищожени. Също и ваксините. Също компютърните записи, лабораторните бележки и прочие. Единствените данни за проекта са това, което вие имате в главите си. С други думи, ако някой се опита да заведе дело срещу нас за престъпление, ще трябва само да си държите устата затворени и дело няма да има. Бил? — Джон Брайтлинг даде знак на Хенриксен и той излезе на подиума.
— Всички знаете, че съм работил във ФБР. Знам как разработват следствените си дела. Да разработят такова срещу нас няма да е никак лесно. ФБР е длъжно да играе по правилата, а тези правила са строги. Те са длъжни да ви прочетат какви са ви правата, едно от които е, че по време на разпитите трябва да присъства адвокат. Единственото, което трябва да казвате, е — „да, искам адвокатът ми да присъства“. Ако кажете това, не могат да ви питат дори колко е часът. След което ни се обаждате и ние ви осигуряваме адвокат, и адвокатът ще ви каже пред очите на самите агенти, че изобщо няма да говорите, и ще заяви на агентите, че няма да говорите и че ако се опитат да ви накарат да заговорите, то те ще нарушат всички закони и решения на Върховния съд. Това означава, че те ще си създадат неприятности и че всичко, което бихте казали, няма да може да се използва никъде. Това са гражданските ви права за защита.
— Всички ние — продължи Бил Хенриксен — ще прекараме времето си тук, проучвайки богатата екосистема и формулирайки прикриваща версия. Това ще ни отнеме известно време и…
— Чакай, щом можем да избегнем отговорите на въпросите им, тогава защо…
— Защо да съчиняваме прикриваща версия ли? Отговорът е лесен. Нашите адвокати ще трябва да кажат нещо пред американските прокурори. Ако съставим задоволителна прикриваща версия, можем да ги принудим да оттеглят обвиненията. Ако ченгетата разберат, че не могат да спечелят, то те няма да се борят повече. Една добра прикриваща версия ще помогне за това. Окей, можем да заявим, че сме проучвали вируса „Ебола“, защото светът има нужда от средство срещу него. После може би някой налудничав наш служител е решил да унищожи света, но ние нямаме нищо общо с това. Защо сме тук ли? Тук сме, за да извършим първични медицински изследвания на химически съединения във флората и фауната в богатата тропическа джунгла. Това е съвсем законно и оправдано, нали? — Няколко глави кимнаха.
— Така. Значи прекарваме тук известно време, за да изградим желязно непоклатима версия. След което всички я научаваме наизуст. По този начин, когато нашите адвокати ни позволят да говорим пред агентите на ФБР в услуга на правораздаването, ние ще можем да предложим само информация, която не може да ни увреди и която всъщност ще ни помогне да избегнем обвиненията, които могат да се предявят срещу нас. Вижте, ако се държим заедно и се придържаме строго към своя сценарий, не можем да загубим. Моля ви, повярвайте ми. Ние не можем да загубим, ако добре използваме главите си. Ясно ли е?
— И в същото време можем да продължим работата си над Проект 2 — заяви Брайтлинг, връщайки се на подиума. — Тук сме се събрали едни от най-умните хора на планетата и нашата всеотдайност към крайната ни цел не се е променила. Тук ще прекараме около година. Това за нас е възможност да изследваме природата и да научим неща, които е необходимо да разберем. През тази година ще можем също така да намерим нов начин за осъществяването на онова, на което сме посветили живота си — продължи той, забелязал киманията на слушащите го.
Вече имаше алтернативни идеи, които вероятно щеше да може да проучи. Той все още беше председател на най-напредналата в света компания в областта на биотехнологиите. Все още разполагаше с някои от най-интелигентните хора на света, които да работят за него. Той и те все още бяха загрижени за спасяването на планетата. Просто трябваше да изобретят нещо друго, а те разполагаха с необходимите ресурси и време, за да го направят.
— Окей — каза Брайтлинг с лъчезарна усмивка. — Изкарахме един дълъг ден. Нека сега си легнем и починем малко. Утре сутринта излизам сред леса, за да видя екосистемата, за която всички ние искаме да научим повече.
Ръкоплясканията го трогнаха. Да, всички тези хора бяха обладани от същата грижа за света, както и той, и кой знае, може би щяха да намерят път към осъществяването на Проект 2.
Когато всички си тръгнаха, Бил Хенриксен се приближи до Джон и Карол.
— Има един потенциален проблем.
— Какъв?
— Ами ако решат да изпратят тук паравоенен екип?
— Искаш да кажеш, нещо като армейска част? — попита Карол Брайтлинг.
— Точно така.
— Ще се сражаваме с тях — реагира Джон. — Имаме оръжия, нали?
Наистина имаха. Въоръжението на Алтернативен проект включваше не по-малко от сто щурмови пушки Г-3, германско производство, които можеха да стрелят на автоматичен режим, а немалко от мъжете тук умееха да боравят с оръжие.
— Да. Но виж, проблемът тук е, че те не могат да ни арестуват законно, но ако все пак успеят да ни заловят и да ни върнат в Америка, съдилищата няма да се интересуват дали арестът е бил законен. Това е особеното в американския закон — изправят ли те пред съдията, той не се интересува от нищо друго. Така че, ако се появят някои хора, ще трябва просто да ги откажем. Мисля, че…
— Аз мисля, че нашите хора няма да имат нужда от кой знае какво убеждаване, за да се бият, след онова, което направиха тези копелета с Проекта ни!
— Съгласен съм, но ще видим какво ще стане все пак. По дяволите, как съжалявам, че не инсталирахме тук един радар.
— А? — попита изненадан Джон.
— Те ще дойдат, ако дойдат, с хеликоптер. Твърде далеко е, за да минат пешком през джунглата, с лодки е твърде бавно, а хората, за които говорим, обикновено мислят с термина „хеликоптери“. Просто това е обичайният им начин да си вършат работата.
— Но как изобщо могат да знаят, че сме тук, Бил? По дяволите, ние се измъкнахме от страната достатъчно бързо и…
— Могат да разпитат пилотските екипи къде са ни закарали. Те трябваше да заявят полетна програма до Манауш, а това доста ограничава възможния кръг за локализацията ни, нали?
— Пилотите няма да говорят. Платихме им добре — възрази Джон. — Колко време ще им трябва, докато разберат всичко това?
— О, няколко дни в най-лошия случай. Две седмици в най-добрия. Мисля, че през това време трябва да обучим хората си за отбрана.
— Направи го — съгласи се Джон Брайтлинг. — А аз ще се обадя да разбера дали някой е говорил с пилотите.
Главният апартамент разполагаше със собствено свързочно помещение, а антенното съоръжение непосредствено до електрогенератора разполагаше със собствена система за сателитна телефонна връзка, позволяваща също така и-мейл и електронна връзка с масивната компютърна мрежа на корпорация „Хоризонт“. Щом се прибра в апартамента си, Брайтлинг включи телефонната система и се свърза с Канзас. Нареди полетните екипажи, които в момента бяха на път към дома, да уведомят Алтернативния в случай, че някой се опита да ги разпита за крайната точка на последния им полет извън страната. След като свърши с това, вече нямаше какво друго да прави. Брайтлинг си взе душ, избръсна се и влезе в спалнята, където завари жена си.
