— Много е умен.
— Това е идеята, Малой — каза Стенли и махна на бармана за по още едно.
— Но работата е, нали ме разбираш, че има само едно нещо, което наистина трябва да знаеш за тях — изсумтя Малой.
— Да де, как да ги цапардосаш — съгласи се главен механик Чин.
Бар-салонът „Търтъл Ин“ на Кълъмбъс Авеню, между Шестдесет и осма и Шестдесет и девета улици, си го биваше. Беше добре известно и винаги пълно с местни хора и с туристи заведение. Музиката беше силна, но не прекалено, и беше осветено, но не много. Пиячката беше малко по-скъпа от нормалното, но допълнителната цена беше заради атмосферата, която, както би казал собственикът, ако го попитате, нямаше цена.
— Е. — Мъжът отпи от своя ром с кола. — Някъде наблизо ли живееш?
— Просто минавам оттук — отвърна тя и също отпи от питието си. — Търся си работа.
— Каква работа?
— Адвокатска секретарка.
Смях.
— За такива като теб тук място колкото искаш! Тук има повече адвокати, отколкото шофьори на таксита. Та откъде казваш, че идваш?
— Демойн, Айова. Бил ли си там?
— Не, местно момче съм — излъга мъжът. Всъщност той беше роден в Лос Анджелис преди тридесет години. — Счетоводител съм при Пийт Маруик. — Последното също беше лъжа.
Но един ергенски бар е място за лъжи — нещо, което всеки знае. Жената беше на двадесет и три, току-що завършила школа за секретарки, с кафява коса и кафяви очи, и имаше нужда да свали седем–осем килограма, макар иначе да беше привлекателна, ако на човек му харесват по-закръгленичките. Трите питиета, които беше погълнала до този момент, за да покаже, че е фиданка, която прихваща добре на почвата на Голямата ябълка25, я бяха размекнали порядъчно.
— Била ли си тук преди? — попита той.
— Не, за пръв път идвам. А ти?
— За последно преди няколко месеца. Хубаво място за запознанства. — Нова лъжа, но в заведение като това лъжите вървяха.
— Музиката е малко силна — каза тя.
— Е, по други места е много по-лошо. Наблизо ли живееш?
— На три пресечки оттук. Взех едно ателие под наем. Багажът ми пристига след седмица.
— Значи още не си се нанесла?
— Точно така.
— Е, добре дошла в Ню Йорк…
— Ан Претлоу.
— Кърк Маклийн.
Здрависаха се и той задържа ръката й малко по-дълго от необходимото, за да почувства допира на кожата му — необходимо условие за порив за близост, който той трябваше да предизвика. След няколко минути вече танцуваха, което в общи линии означаваше да се блъскаш в други хора около теб в тъмното. Той ловко превключваше на чар и тя се усмихваше. При други обстоятелства всичко това щеше да доведе до нещо по-съществено, помисли си Кърк. Но не и тази нощ.
След два барът затвори и той я изведе навън. Тя вече беше порядъчно пияна — седемте питиета и само фъстъци и солени бисквити. Той беше изпил само три.
— Е? — попита я той на тротоара. — Да те закарам?
— Ама аз съм само на три пресечки.
— Ани, вече е късно, а това е Ню Йорк! Трябва да се научиш къде можеш да ходиш и къде не можеш. Хайде — заключи той, дръпна я за ръката и я поведе към пресечката. Галантно й отвори вратата на беемвето, затвори я след нея и заобиколи от другата страна, за да се качи.
— Сигурно нещата ти вървят добре — отбеляза Ан Претлоу, оглеждайки колата.
— Е, много хора обичат да отбягват данъците, нали знаеш?
Той подкара — всъщност в погрешна посока, — но чашките й бяха дошли твърде много и тя не забеляза. Завиха наляво по Бродуей. Пред тях имаше паркиран някакъв син фургон. Кърк запали фаровете, забави колата и натисна бутона, за да смъкне предните прозорци. После възкликна:
— Ей, този го познавам.
— А? — отвърна Претлоу, объркана от мястото, където се намираха, и от посоката, в която бяха тръгнали. Но така или иначе, беше твърде късно да направи каквото и да е било.
— Здрасти, Кърк — каза един мъж в работен комбинезон и се наведе до десния прозорец.
— Здрасти, приятел — отвърна Маклийн и вдигна палец.
Мъжът в комбинезона измъкна от ръкава си аерозолен флакон, натисна червения пластмасов бутон и пръсна доза етер в лицето на Ан Претлоу. За миг очите й се изцъклиха, тя се обърна да погледне Кърк, после тялото й се отпусна.
— Внимавай с илачите, приятел, пияна е до козирката.
— Няма проблем.
Човекът с комбинезона почука на вратата на фургона и оттам слезе още един мъж. Вдигнаха Ан Претлоу и я качиха през задната врата на фургона. Сложиха я да легне до друга млада жена, прибрана по-рано същата нощ. Маклийн подкара — хладният нощен въздух отвя миризмата на етер от колата му — и се насочи по Уест Сайд и после на север. Окей, с тази беше прибрал в торбата две, а останалите до този момент трябваше да са прибрали още шест. Още три и щяха да приключат тази най-опасна част от операцията.
11. Инфраструктура
Адвокатът се обади и не се изненада, когато това доведе до обяд в един ресторант, където някакъв четиридесетгодишен мъж му зададе няколко елементарни въпроса, след което си тръгна, без да дочака десерта. С това неговата намеса в онова, което предстоеше да стане, приключи и той се върна в кабинета си, измъчван от въпроса… какво всъщност беше направил, какво можеше да е предизвикал? Отговорът и на двете беше, че не знае. В интелектуален смисъл това беше равно на взимане на душ след цял ден потене в работа, и макар да не беше чак толкова удовлетворително, той все пак беше адвокат, привикнал с превратностите на съдбата.
Мъжът, с когото бе обядвал, хвана метрото и смени влаковете три пъти, преди да се качи на този, който минаваше близо до дома му, край един парк, известен със стърчащите край него проститутки, предлагащи разнообразната си стока на мъжете в минаващите автомобили. Ако някъде съществуваше сериозно изобличение на капиталистическата система, то то беше тук, помисли си той, въпреки че традицията идваше от много отдавна преди възникването на сегашната икономическа система. Момичетата — заприличаха му на серийни убийци — стояха в оскъдното си облекло, предназначено да се сваля колкото се може по-бързо, за да се пести време. Той се запъти към апартамента си, където, ако имаше късмет, щяха да го чакат други. А късметът, както се оказа, беше на негова страна. Един от гостите му дори беше сварил кафе.
— Тук вече трябва да се спре — заяви Карол Брайтлинг, макар да знаеше, че това няма да стане.
— Разбира се, докторе — каза посетителят й. — Но как, по дяволите, ще го пробуташ на него?
Картата беше разпъната върху тоалетната й масичка: източно от залива Пръдоу в Аляска имаше къс тундра, над хиляда квадратни мили, и геолозите на „Бритиш Петролиъм“ и „Атлантик Ричфийлд“ — двете компании, които основно експлоатираха Северния склон на Аляска, бяха построили тръбопровода и по този начин бяха подпомогнали причиняването на бедствието, наречено „Екскон Валдес“ — се бяха произнесли публично. Този петролен залеж, наречен ААРМ, се бе оказал поне два пъти колкото Северния склон. Докладът, чиито промишлени аспекти все още бяха полузасекретени, беше пристигнал в Белия дом преди седмица с потвърдени данни от Геологически проучвания на САЩ, федерална агенция, предназначена за
