същия вид дейност, заедно с мнението на геолозите, че полето на залежа продължава далеч на изток, отвъд границата с Канада — а колко точно продължаваше, можеше само да се предполага, тъй като канадците все още не бяха започнали проучвания. В заключението, съставено от служители на Белия дом, се посочваше възможността да се окаже, че целият залеж може да съперничи на този в Саудитска Арабия, при все че ще е по-трудно да се транспортира петролът от него — ако се изключи фактът, продължаваше докладът, че петролопроводът през Аляска вече е построен и че новите залежи изискват продължаването на съществуващия тръбопровод само с още неколкостотин мили, което, арогантно се заключаваше в резюмето, би причинило съвсем пренебрежими екологични щети.
— Ако изключим шибания инцидент с танкера — промърмори доктор Брайтлинг на чашката си сутрешно кафе. Който инцидент бе предизвикал гибелта на хиляди невинни птици и на стотици видри и беше замърсил неколкостотин квадратни мили девствен морски бряг.
— Ще е истинска катастрофа, ако конгресът го допусне. Боже Господи, Карол, карибу, птиците, всички хищници. Та там има бели мечки, кафяви мечки, а околната среда е деликатна като новородено бебе. Не можем да позволим на петролните компании да влизат вътре!
— Знам, Кевин — натърти научната съветничка на президента…
— Щетите може никога да не се възстановят. Арктическата зона… няма нищо по-деликатно на повърхността на планетата — подчерта председателят на клуб „Сиера“ още по-натъртено и настоятелно. — Самите ние го дължим, дължим го на своите деца… дължим го на планетата. Този законопроект трябва да бъде убит! Изобщо не ме интересува какво ще струва това, този законопроект трябва да умре! Ти си длъжна да убедиш президента да изтегли всякаква поддръжка за него. Не можем да допуснем това екологично изнасилване!
— Кевин, към тази работа трябва да се подходи интелигентно. Президентът гледа на това като на въпрос за баланс между разходи и възвръщаемост. Домашният петрол не ни принуждава да харчим парите си, като купуваме петрол от други страни. Още по-лошото е, че той вярва на петролните компании, когато твърдят, че ще извличат и ще транспортират петрола, без да причиняват значителни щети на околната среда, и че могат да поправят щетите, които биха могли да причинят неволно.
— Това са глупости и ти го знаеш много добре, Карол — изсумтя Кевин Мейфлауър.
Техният проклет тръбопровод бе кървяща рана върху лицето на Аляска, отвратителна, проядена стоманена резка, пресичаща най-красивата земя на планетата, оскърбителна атака срещу самата Природа — и за какво? За да могат хората да карат колите, самолетите и моторите си и по този начин да замърсяват допълнително планетата, само защото не желаят да ходят на работа пеша или да карат велосипеди, или да яздят коне. (Мейфлауър дори не се замисли над факта, че той самият беше долетял до Вашингтон, за да представи своя апел, вместо да яхне някой от конете си, както и че наетата от него кола беше паркирана на Западния административен паркинг.) Всяко нещо, до което се докоснеха петролните компании, се разваляше, мислеше си той. Омърсяваха го. Замърсяваха самата Земя, извличайки това, което смятаха за безценен ресурс тук, там и навсякъде, независимо дали беше петрол, или въглища, ровеха земята или дълбаеха дупки надълбоко в нея и понякога разливаха течното си злато, защото не знаеха, а и не им пукаше за светостта на планетата, която принадлежеше на всички и която имаше нужда от грижливо обслужване. Обслужването, разбира се, изискваше грижливо напътствие, и тъкмо затова съществуваше клуб „Сиера“ и други подобни групи — за да казват на хората колко важна е земята и как те са длъжни да я ценят и да се отнасят е обич към нея. Добрата вест беше, че съветничката наистина разбираше и че работеше в обкръжението на Белия дом и имаше достъп до президента.
— Карол, искам да влезеш в Овалния кабинет и да му кажеш какво трябва да се направи.
— Кевин, не е толкова лесно.
— Защо да не е, по дяволите? Той не е чак такъв кретен, нали?
— Той понякога има различна гледна точка и затова петролните компании са твърде предпазливи. Погледни предложението им — каза тя и потупа папката с доклада. — Те обещават да обезпечат цялата операция, да заделят един милиард долара гаранция в случай, че нещо се обърка… За Бога, Кевин, те дори предлагат да разрешат „Сиера“ да се включи в съвета, контролиращ техните програми за защита на околната среда!
— И гласът ни да бъде заглушен от собствените им приятелчета? Проклет да съм, ако се съглася да сътруднича по този начин! — изръмжа Мейфлауър. — Няма да позволя на никого от хората ми да участва в това изнасилване, и точка!
— И ако заявиш това високо, петролните компании веднага ще те обявят за екстремист и цялото екологично движение ще бъде маргинализирано… а ти не можеш да позволиш това, Кевин!
— Не мога, по дяволите! Но в един момент човек трябва да им се опълчи, Карол. Ето, ние се опълчваме и воюваме. Нека тези омърсяващи всичко копелета си смучат петрол от залива Пръдоу — но дотук!
— Какво ще кажат за това останалите членове на вашия съвет? — попита доктор Брайтлинг.
— Ще кажат това, което аз им кажа, по дяволите!
— Не, Кевин, няма да го направят.
Карол се облегна и разтърка очите си. Беше седяла до късно да изчете целия доклад и тъжната истина беше, че петролните компании бяха подходили адски хитро към екологичния проблем. Въпросът се свеждаше до чист бизнес. Инцидентът с „Екскон Валдес“ им беше струвал огромни пари и влошена репутация в добавка. Цели три страници бяха посветени на промените в процедурите за безопасност на танкерите. Сега корабите, напускащи огромния петролен терминал във Валдес, Аляска, се ескортираха от влекачи по целия път до открито море. Двадесет съда за контрол над замърсяванията патрулираха в постоянна готовност, още чакаха на разположение. Навигационните системи на всеки танкер бяха усъвършенствани до равнището на атомни подводници; навигаторите бяха задължени да проверяват уменията си на симулатори веднъж на всеки шест месеца. Всичко това беше страшно скъпо, но много по-евтино от поредно сериозно разливане. Безброй реклами провъзгласяваха всички тези факти по телевизията — и най-лошото, високореномираните интелектуални кабелно-сателитни канали, като „История“, „Образование“, „Открития“, и „Произшествия и бедствия“, които петролните компании също спонсорираха за нови предавания и филми за дивата природа в Арктика, никога не показваха вредите, причинени от компаниите, а само многобройни кадри с карибу и други диви животни, преминаващи под издигащите се над земята участъци от петролопровода.
Това, което не казваха обаче, и което двамата, тя и Мейфлауър, знаеха много добре, беше, че след като петролът се извлечеше безопасно от земята, след като безопасно се транспортираше през чудовищния тръбопровод и безопасно се пренесеше през морето с помощта на двойно обезопасените трюмове на танкерите, тогава той се превръщаше в ново замърсяване на въздуха — от ауспусите на колите и камионите и комините на топлоцентралите. Така че всъщност ставаше дума за лоша шега и тази шега предизвикваше ругатните на Кевин за нараняването на арктическата зона. В най-лошия случай какво можеше да пострада сериозно? Десет или двадесет акра евентуално, и след това петролните компании щяха да си направят още самореклама как са изчистили това, като че ли замърсяването от крайното потребление на петрола изобщо не беше проблем.
Защото за невежия потребител, който си седи пред телевизора, това не е проблем, нали? Само в САЩ имаше сто милиона моторни превозни средства, и още повече по целия останал свят, и всички те замърсяваха въздуха, и тъкмо това беше истинският проблем. Как можеше човек да спре това отравяне на планетата?
Е, имаше някои начини.
— — Кевин, ще направя всичко, което ми е по силите — обеща тя. — Ще посъветвам президента да не подкрепи този законопроект.
Законопроектът беше S-1768, внесен и поддържан от двамата сенатори от Аляска — и двамата отдавна бяха купени от петролните компании. Предлагаше се държавата да откупи правата за извличане на петрол в полярната зона на американска Аляска. Вложените средства бяха огромни, както за федералното правителство, така и за щата Аляска. Дори тамошните ескимоски племена щяха да погледнат на въпроса от другата му страна. Парите, които щяха да получат от петрола, щяха да им осигурят много снеговози, с които да преследват карибу, и моторни лодки, с които да улавят и убиват китове — част от тяхното расово и културно наследство. Моторните шейни не бяха необходими в съвременния век на опакованото в пластмаса подбрано телешко от Айова със сертификат от министерството на земеделието на САЩ, но туземците американци се придържаха към крайния резултат от своите племенни традиции, макар и не с традиционни
