Съдържанието на разговора беше съвсем невинно, и то до такава степен, че човек да се запита защо изобщо е бил воден. Но някои хора просто обичат да си бъбрят по телефона. А може би разговаряха с някакъв код, с помощта на който можеха да обсъждат биологична война или пък акция за поставяне на бомби в Ерусалим. Може би. По-вероятно беше просто да убиват времето. Беше типично за Саудитска Арабия. Джак се впечатли, че разговорът беше засечен и разчетен в реално време.
— Нали знаеш как работят цифровите телефони? Винаги излъчват сигнала ТУК СЪМ до местната клетка и цялата философия се състои в това да се слуша, когато телефонът иззвъни или притежателят му се обади на някого. По същия начин можем да открием телефона на този, който се обажда. Трудното е най-вече да бъде идентифициран притежателят. Сега те имат и друго устройство за идентификация чрез компютър.
— По колко телефонни номера се следят едновременно? — попита Джак.
— Повече от сто хиляди, и то само в Югоизточна Азия. Почти всичките са напълно безполезни, но един на десет хиляди може да свърши работа. Понякога се постигат реални резултати — обясни му Уилс.
— Значи, за да обърне внимание на някакъв най-обикновен разговор, компютърът следи да открие в него „горещи“ думи.
— Горещи думи и горещи имена. За съжаление там има толкова много хора, които носят името Мохамед. То е най-често срещащото се малко име в света. Много от тях използват бащините си имена или прякори. Друг проблем е големият пазар за така наречените клонирани телефони. Клонират ги в Европа, главно в Лондон, където повечето телефони имат международен софтуер. Някой пък може да има шест или седем телефонни номера, които използва само по веднъж и после ги зарязва. Те не са глупави, въпреки че могат и да бъдат прекалено самоуверени. Някои от тях стигат дори до там, че ни казват много неща, които понякога се оказват полезни. Всичко се записва в големия регистър на АНС и ЦРУ, до който ние имаме достъп.
— Добре, и кой е този човек?
— Името му е Уда бен Сали. Произхожда от богато семейство — близки приятели на краля. Главата на фамилията е виден саудитски банкер. Има единадесет синове и девет дъщери, а също и четири жени. Много жизнен старец. Твърди се, че не е лош човек, но прекалено глези децата си. Дава им пари вместо внимание като някоя голяма холивудска звезда. Този Уда се е посветил сериозно на Аллах, след като навършил седемнадесет години, и стои в най-крайното дясно крило на уахабитското разклонение на сунитския ислям. Те не ни обичат много. Следим това момче от известно време. Може да ни отвори вратата към техните финансови машинации. В досието му в ЦРУ има негова снимка. Сега е на около двадесет и седем години, висок над метър и осемдесет, много строен, с грижливо оформена брада. Лети често до Лондон. Пада си по проститутки. Още не е женен. Това е необичайно, но ако е обратен, поне не го показва. Англичаните му вкараха момичета в леглото. Те твърдят, че много го бива, но какво можеш да очакваш от човек на неговата възраст и с развинтено въображение.
— Чудесно занимание за един опитен разузнавач, няма що — отбеляза Джак.
— Много разузнавания използват услугите на проститутки — обясни Уилс. — Те нямат нищо против да ти кажат каквото знаят, а за добра сума пари са готови на всичко. Уда си пада по т.нар. пиле в кошница. Азиатски специалитет. Никога не съм го пробвал. Знаеш ли как да стигнеш до досието му?
— Никой не ми е показвал — отвърна Джак.
— Добре. — Без да става, Уилс се премести с въртящия си стол и му показа. — Това е общият индекс. Паролата ти за достъп е ЮГОЗАПАД 91.
Джак послушно изписа думата и графичното изображение на досието се появи под файла „Акробат“.
Първата снимка вероятно беше от паспорта му. Следваха още шест други по-неофициални. Джак- младши успя да не се изчерви. В католическото училище беше разглеждал доста броеве на „Плейбой“. Уилс продължи урока за деня.
— От това какво прави даден човек с жените може да се научи много. В ЦРУ имат психиатър, който анализира тези неща най-подробно. Вероятно може да се намерят в някой от анексите към файла. В Ленгли викат на това „пикантерии“. Докторът се казва Стефан Пизняк — харвардски професор по медицина. Доколкото си спомням, мнението му е, че този човек има нормални наклонности, като се имат предвид възрастта, парите и социалният му произход. Както сам ще се увериш, върти се най-много около лондонски банкери, като някой чирак, който иска да научи бизнеса. Говори се, че е способен, симпатичен и красив. Когато работи с пари, е предпазлив и консервативен. Не пие, значи е религиозен. Не парадира с това и не поучава другите, но води живот, в който спазва основните правила на религията си.
— И защо мислите, че е от лошите? — попита Джак.
— Разговаря много с хора, които са ни известни. Нямаме сведения с кого е свързан в Саудитска Арабия. Не знаем нищо за поведението му в неговата страна. Дори англичаните не са успели да го сторят, а те имат много по-голям достъп там. В това отношение ЦРУ е по-назад, а и човекът не е от такава величина, че да заслужава по-внимателно проучване, или поне те така смятат. Жалко. Говори се, че баща му е свестен мъж. Ще му се разбие сърцето, ако разбере, че у дома синът му дружи с неподходящи хора. — След като изрече тази мъдрост, Уилс се зае отново с работата си.
Джак се загледа в лицето на компютърния си екран. Майка му имаше добра способност да си създава мнение за хората от пръв поглед, но не му беше предала тази своя дарба. На Джак например му беше трудно да си съставя мнение за жените, но се утешаваше, че същото беше с повечето мъже по света. Продължи да се взира в лицето, опитвайки се да прочете какво мисли човек, отдалечен на шест хиляди мили, който говори друг език и изповядва друга религия. Какви мисли се въртяха зад тези очи? Знаеше, че баща му харесваше саудитците. Беше особено близък с принц Али бен Султан — висш представител на саудитското правителство. Младият Джак го беше виждал, но само бегло. Брадата и чувството му за хумор — само това си спомняше за него. Едно от основните убеждения на Джак-старши беше, че всички хора по принцип са еднакви и той беше успял да го предаде на сина си. Обаче това означаваше също, че както в Америка има лоши момчета, такива има и на други места по света, а съвсем неотдавна неговата страна беше получила някои сурови уроци, произтичащи от този факт. За съжаление сегашният президент още не беше намислил какво да направи по въпроса.
Джак продължи да чете досието. Значи тук, в Колежа, нещата започваха по този начин. Той работеше по даден случай или по-скоро се запознаваше с него. Уда бен Сали се представяше за международен банкер. Със сигурност се знаеше, че той наистина оперира с пари тук и там. Това пари на баща му ли са? — запита се Джак. Ако беше така, то баща му беше много богат кучи син. Имаше вземане-даване с всички големи лондонски банки, а Лондон все още беше столица на финансовия свят. Джак никога не беше предполагал, че Агенцията за национална сигурност бе успяла по някакъв начин да надникне в него.
Сто милиона тук, сто милиона там и скоро разбираш, че става въпрос за доста пари. Сали се беше ориентирал към бизнеса по опазването на капитала, което означаваше, че не се занимава толкова с увеличаването на поверените му пари, колкото с вземането на мерки те да бъдат добре пазени. Имаше седемдесет и една банкови сметки, от които шестдесет и три, изглежда, се идентифицираха с банков номер и парола. Жени? Политика? Спорт? Управление на финансови средства? Коли? Петролен бизнес? За какво разговаряха богатите саудитски принцове? Това беше голямото празно петно в досиетата. Защо англичаните не ги подслушват? От разговорите с неговите проститутки не се научаваше много, освен че е доста щедър към онези момичета, с които е прекарвал особено добре в къщата си на „Баркли Скуеър“… един моден квартал на Лондон, каза си Джак. Движеше се главно с такси. Притежава собствена кола — и то черен „Астън Мартин“ с гюрук, но не го кара много, се посочваше в информацията на англичаните. Нямаше шофьор. Често посещаваше посолството. С две думи, имаше твърде много информация, от която обаче не можеше да се научи много. Джак сподели това с Тони Уилс.
— Да, така е, но ако се окаже муле, там има две-три неща, които би трябвало да ти направят впечатление. Това е проблемът с тази проклета работа. И помни, че информацията, с която разполагаме, е вече пресявана. Преди нас на някой нещастник е било наредено да я отсее от суровия материал. Какви точно важни факти са били пропуснати, докато е вършел това, няма начин да узнаем, момчето ми. Няма начин.
„
