проститутки, това едва ли се случва всяка вечер. Какво ли прави през другите вечери? Включва ли компютъра си? Много хора го правят. Дали англичаните подслушват телефонната му линия? Би трябвало. Обаче в досието на Сали нямаше никакви имейли… Защо? Ето нещо, което си струваше да се провери.
— Какво мислиш, Алдо? — попита Доминик брат си. По телевизията даваха бейзболен мач — „Моряците“ срещу „Янките“, и засега първите губеха.
— Не ми харесва идеята да застрелям някой нещастник на улицата.
— Ами ако е от лошите?
— Ако пречукам не този, когото трябва, само защото кара същата кола и има същите мустаци? Ами ако има жена и деца? Тогава ще бъда един най-скапан убиец — платен при това. В школата не са ме подготвяли за тази работа.
— А ако знаеш, че е от лошите, тогава какво? — настоя агентът от ФБР.
— Виж, Енцо, дори теб не са те обучавали за такова нещо.
— Знам, но ситуацията тук е различна. Ако ми е известно, че разбойникът е терорист, че не можем да го арестуваме и че е замислил нещо, тогава мисля, че ще му видя сметката.
— Знаеш ли, там, по хълмовете на Афганистан, нашето разузнаване не винаги беше изрядно. Е, наистина се научих да излагам задника си на предната линия, но не и този на някои други нещастници.
— А хората, които преследвахте там, кого бяха убили?
— Те бяха част от организация, обявила война на Съединените щати. Така че не бяха съвсем невинни момчета или ако са били, никога не съм виждал пряко доказателство за това.
— А ако беше видял?
— Е, да, ама не видях.
— Имал си късмет — рече Енцо, спомняйки си за момиченцето с прерязаното гърло. В правото имаше поговорка, че трудните дела правят закона несъвършен, но той не може да предвиди всичко, което хората вършат. В реалния свят нещата не бяха само в черно и бяло, но той винаги беше държал на бялото. Брайън винаги е бил по-разсъдлив. Да, бяха близнаци, но разнояйчни. Доминик приличаше повече на баща си, беше повече италианец и по-емоционален, а Брайън повече на майка си, по-студен и по-северен тип. За външния наблюдател разликата между тях можеше да се види незначителна, но за самите близнаци тя често беше повод за подмятания и закачки. — Когато наистина се сблъскаш с подобно нещо и го видиш пред себе си, то те възпламенява.
— Бил съм в такава ситуация и съм го правил. Собственоръчно убих петима души. Но си вършех работата, нямаше нищо лично. Те се опитаха да ни устроят засада, но не бяха се подготвили както трябва, а аз направих обходна маневра и ги нападнах в гръб, точно както ме бяха учили. Не е моя грешката, че не внимаваха. Биха могли да се предадат, но предпочетоха да стрелят. Това беше грешка от тяхна страна, но човек трябва да прави това, което счита за най-правилно. — Неговият най-любим филм беше „Хондо“ на Джон Уейн.
— Алдо, не казвам, че си нерешителен.
— Знам какво имаш предвид, но да ти кажа право, не искам да ставам един от тях.
— Мисията ни тук не е точно такава. И аз имам съмнения, но ще остана и ще видя как ще се развият нещата. Винаги когато пожелаем, можем да се откажем.
— Предполагам.
В този момент на игрището Дерек Джетър нанесе такъв удар, че за питчърите си беше направо терорист.
В другия край на сградата Пийт Алекзандър говореше по секретния телефон с Колумбия, Мериланд.
— Как се представят? — чу гласа на Сам Гренджър в слушалката.
Пийт отпи една глътка от чашата с шери.
— Добри момчета са. И двамата имат съмнения. Морският пехотинец си го казва открито, а този от ФБР не говори за това, но лека-полека напредваме.
— Колко сериозни са съмненията им?
— Трудно е да се каже. Сам, винаги сме знаели, че най-трудната част ще е обучението. Малко американци биха искали да станат професионални убийци, поне не и тези, от които имаме нужда.
— В Управлението имат един, който би ставал…
— Но той е прекалено стар и ти го знаеш — възрази веднага Алекзандър. — Освен това неговата последна работа е отвъд океана, в Уелс, и като че ли е доволен от нея.
— Ако само…
— Ако леля ти имаше топки, щеше да ти бъде чичо — рече Пийт. — Подборът на кандидатите е твоя работа. Моята е да ги обучавам. Тези двамата са умни и имат нужните качества. Трудното при тях е темпераментът им. Работя по въпроса. Имай търпение.
— Във филмите е много по-лесно.
— Във филмите всичките са почти пълни психопати. На нас такива ли ни трябват?
— Мисля, че не. — Психопати колкото щеш. На всеки по-голям полицейски участък бяха известни по няколко такива. Убиваха хора за нищо и никакви пари или за малко дрога. Проблемът с тях беше, че не се подчиняваха на заповеди и не бяха много умни, освен във филмите. Къде бе онова момиче Никита, когато имаше нужда от нея?
— Така че ние трябва да имаме работа с добри, надеждни хора, които могат да мислят с главите си. А това, което мислят, не винаги е предвидимо. Добре е да си имаш работа със съзнателен човек, но в такъв случай той често би могъл да си задава въпроса дали онова, което върши, е правилно. Защо ти трябваше да изпращаш двама католици? Евреите са достатъчно лоши. Те носят вината си по рождение, а католиците научават всичко за нея в училище.
— Благодаря, ваше светейшество — отвърна със зле прикрита ирония Гренджър.
— Сам, още като се заловихме с тази работа, бяхме наясно, че няма да е лесна. Господи, та ти ми изпрати един морски пехотинец и един агент от ФБР. Защо не ми прати двама скаути?
— Добре де, Пийт, това си е твоя работа. Имаш ли представа колко време ще ти е нужно? Предстои ни задача — рече Гренджър.
— Може би след месец ще знам дали ще излезе нещо от тях. Освен кого трябва да убиват те ще трябва да знаят и защо да го правят, винаги съм ти го казвал — напомни Алекзандър на шефа си.
— Така е — съгласи се Гренджър. Във филмите наистина беше много по-лесно. Просто достатъчно бе да прелистиш раздела „Руски убийци“ в жълтите страници. Отначало мислеха да наемат бивши офицери от КГБ. Всички бяха много добре обучени и искаха да спечелят пари. Тогава за едно убийство се плащаше не повече от 25 000 долара, което си беше нищо. Но подобни хора вероятно щяха да докладват на Центъра в Москва, надявайки се да бъдат наети отново на работа, и в такъв случай Колежът щеше да стане известен на тайните служби по света. Не можеха да си го позволят.
— Какво става с новите играчки? — попита Пийт. Рано или късно трябваше да обучи близнаците да боравят с новия инструментариум.
— Казват ми, че ще бъдат готови до две седмици.
— Толкова дълго? По дяволите, Сам, предложих им ги още преди девет месеца.
— Това не е нещо, което можеш да купиш от местния супермаркет. Трябва да започнат производството им от нула. Нужно е да се намерят висококвалифицирани механици на необичайни места, които не задават въпроси.
— Нали ти казах да намериш хора за тази работа от военновъздушните сили. Тях ги бива да изобретяват разни малки, хитри джунджурии, като например касетофони, монтирани във филтри за цигари. Идеята за подобни неща сигурно е дошла от филмите, но за истински добрите държавата почти никога не е разполагала с подходящи хора. Поради това се налага да наема цивилни на договор, които вземат парите, свършват работата и си държат устите затворени, защото са им нужни още поръчки.
— Работи се по въпроса, Пийт. Две седмици — каза натъртено Гренджър.
— Разбрах. Дотогава ще гледам да преодолея различните трудности. И двамата се справят с проследяването и другата част от обучението. Добре е, че изглеждат съвсем обикновено.
— Значи подготовката все пак върви нормално, така ли? — попита Гренджър.
