— Имаш предвид когато съм в цивилни дрехи ли? Не.
— Е, тогава започвай да свикваш.
— Законно ли е? — попита Брайън.
— Във Вирджиния лесно се дават разрешителни. Ако досието ти е чисто, ще получиш разрешение за скрито носене на оръжие. А ти, Доминик?
— Аз все още съм агент от ФБР, Пийт. На улицата ще се чувствам като гол без моя приятел.
— И какво оръжие носиш?
— „Смит и Уесън“–1076. Стреля с 10-милиметрови патрони с двойно действие. Напоследък в Бюрото преминаха на „Глок“, но на мен другият ми харесва повече. —
— Добре. Когато си извън лагера, искам да носиш пистолета си, за да свикваш, Брайън.
— Естествено. По-добре е, отколкото да мъкнеш на гърба си 30-килограмова раница.
Разбира се, имаше и други освен Сали. Джак работеше общо върху единайсет различни хора, от които само един не беше от Близкия изток, но всички се занимаваха с финанси. Този от европейски произход живееше в Рияд. Беше германец, но беше приел исляма, което само по себе си беше достатъчно странно, за да заслужи електронно наблюдение. Университетският немски на Джак беше достатъчно добър, за да чете имейлите на човека, но те не казваха много. Очевидно германецът беше възприел местните навици и не пиеше дори бира. Явно беше популярен сред саудитските си приятели. Характерното за исляма беше, че ако се подчиняваш на правилата и се молиш по правилния начин, не е важно как изглеждаш. Това би било достойно за възхищение, като изключим факта, че повечето световни терористи се молеха в Мека. Обаче ислямът няма вина за това, припомни си Джак. В нощта, когато той се беше родил, едни хора се бяха опитали да го убият още докато беше в утробата на майка си — бяха католици. Фанатиците си остават фанатици навсякъде по света. Фактът, че тези хора се бяха опитали да убият майка му, беше достатъчен да го накара да посегне към своя „Берета“–4. Баща му, е, баща му беше способен да се грижи сам за себе си, но посегателството срещу жени представляваше много по-голямо прекрачване на границата и тази крачка можеше да бъде направена само веднъж, и то само в една посока. Нямаше връщане назад.
Разбира се, той не помнеше нищо от случилото се. Всички терористи от ООА — Обединената освободителна армия — вече се бяха изправили пред Бога, което беше добре за щата Мериланд, много преди той да постъпи в началното училище, а родителите му никога не говореха за това. Обаче сестра му Сали говореше. Тя все още сънуваше случилото се. Джак се запита дали майка му и баща му също го сънуваха. Забравяха ли се с течение на времето подобни събития? По телевизионния канал „История“ беше видял да се споменава, че ветерани от Втората световна война все още сънуват нощем кошмари от сраженията, а оттогава бяха изминали повече от 60 години. Подобни спомени бяха истинско проклятие.
— Тони?
— Да, Младши.
— Защо е това внимание към Ото Вебер? Толкова е интересен, колкото сладолед с ванилия.
— Да не мислиш, че като си лош човек, трябва да носиш неонов надпис на гърба си или да се криеш в тревата?
— Като змиите — допълни мисълта му Джак. — Знам, че трябва да обръщаме внимание на дребните неща.
— Вече ти казах. Нали владееш аритметиката за четвърти клас? Залегни върху нея и освен това не забравяй, че търсим неща, за които се предполага, че са почти невидими. Точно това е интересното в нашата работа. В повечето случаи невинните дребни нещица си остават само такива. Ако той гледа детско порно в мрежата, не го прави, защото е терорист, а защото е перверзен. В повечето страни това не е престъпление.
— Обзалагам се, че в Саудитска Арабия е.
— Може би, но съм сигурен, че не преследват хората за това.
— Мислех, че всички там са пуритани.
— В тази страна всеки пази либидото си за себе си. Но ако направиш нещо на истинско живо дете, тогава ще имаш големи неприятности. Саудитска Арабия е добро място за спазване на законите. Можеш да си паркираш мерцедеса и да оставиш ключа за запалването, а когато се върнеш, колата ще си е пак на мястото. Такова нещо не можеш да направиш дори в Солт Лейк Сити.
— Бил ли си там? — попита Джак.
— Четири пъти. Хората се държат приятелски, докато не застрашиш собствеността им. А ако наистина завържеш приятелство с някого там, той ти остава приятел за цял живот. Обаче техните правила са различни и цената за нарушаването им е доста висока.
— Значи този Ото Вебер играе по правилата, така ли?
Уилс кимна.
— Точно така. Приел е цялата система — религията и всичко останало. Те го харесват тъкмо заради това. Религията заема централно място в тяхната култура. Когато човек смени вярата си и живее по правилата на исляма, той е приет в техния свят и отношението към него е като към всеки друг, макар че според мен Ото не е играч. Хората, които търсим, са асоциални типове. Има ги навсякъде. В някои общества ги откриват рано и ги променят или ги убиват. В други — не. В тази работа не сме толкова добри, колкото би трябвало, а подозирам, че саудитците вероятно са. Обаче наистина добрите могат да се промъкнат във всяко общество и някои от тях използват религията за прикритие. Ислямът не е религия за психопати, но той може да бъде изопачен чрез използването на такива хора, също както това може да стане и в християнството. Карал ли си курсове по психология?
— Не, съжалявам, че не съм карал — призна Райън.
— Тогава си купи някои книги и ги прочети. Срещни се с хора, които са наясно с тези неща, и им задай въпроси. Слушай внимателно отговорите. — Уилс се обърна отново към монитора.
„Мамка му!“, помисли си Джак. Тази работа ставаше все по-сложна. Запита се колко време трябваше да мине, преди да успее да свърши нещо полезно. Месец? Година? Кога, по дяволите, най-сетне ще премине подготвителния курс в Колежа…
… и какво точно ще се случи, когато най-после открие нещо полезно?
Върна се отново към Ото Вебер…
Те не можеха да стоят през цялото време в стаите си, без хората да се запитат защо го правят. Мустафа и Абдула излязоха веднага след лек обяд в кафенето и тръгнаха на разходка. Три пресечки по- нататък откриха един музей на изкуството. Входът беше свободен, но когато влязоха вътре, разбраха защо. Музеят беше за модерно изкуство. Картините и скулптурите бяха за тях неразбираеми. Мотаха се из него повече от два часа и двамата стигнаха до заключението, че художествената живопис в Мексико не се цени. Независимо от това имаха възможност да поработят върху прикритието си, като се преструваха, че ценят окачените по стените боклуци и скулптурите наоколо.
После се върнаха в хотела. Едно от хубавите неща тук беше времето. За европейците то беше прекалено горещо, но за арабите — доста приятно, независимо от смога и всичко останало. Утре отново щяха да видят пустиня, може би за последен път.
Дори за една правителствена агенция, ползваща се с добра подкрепа, беше невъзможно да проверява всички съобщения, които се разпространяваха в киберпространството всяка нощ, затова АНС използваше компютърни програми за откриване на ключови фрази. С течение на годините тя беше успяла да открие електронните адреси на някои известни терористи или заподозрени като такива, както и на техните сътрудници, и те се наблюдаваха от Службата на интернет посредниците (ИСП). Те разполагаха с големи възможности за съхраняване на информация и като резултат от това във Форт Мийд, Мериланд непрекъснато пристигаха камиони с нови дискове за съхранение. Там ги вкарваха в главните компютри, така че ако даден човек бъде идентифициран, можеха да бъдат проследени неговите имейли в продължение на месеци и дори години. Това си беше точно игра на котка и мишка. Лошите момчета, разбира се, знаеха, че
