Той пое на север по шосе №185, докато видя зеления знак и стрелката за магистрала И–25 север. Облегна се в седалката, поглеждайки за идващи коли, преди да се включи, и увеличи скоростта на 65 мили в час, като постави ограничението на форда на тази цифра. След това само трябваше да държи кормилото и да наблюдава анонимните коли, които като него и неговите приятели се насочваха на север към Албъкърки…
Джак не можеше да разбере защо му е трудно да заспи. Минаваше единадесет часа вечерта, беше взел редовната си порция гледане на телевизия и беше изпил редовните си две-три — тази вечер бяха три — питиета. Всъщност му се спеше, но сънят не идваше и не знаеше защо. Просто затвори очи и си мисли за хубави неща, му казваше майка му, когато беше малко момче. Обаче сега, когато вече не беше дете, трудното беше да мисли за хубави неща. Бе навлязъл в нов свят, в който те не бяха много. Работата му беше да проучи известни и вероятни факти, отнасящи се за хора, които може би никога нямаше да срещне, за да разбере дали те искаха да убият други хора, които също не беше срещал, след което да предаде информацията на трети лица, които могат да се опитат или да не се опитат да сторят нещо по въпроса. Не знаеше какво точно ще се опитат да направят, въпреки че имаше някои подозрения, а те не бяха никак приятни. Обърни се на другата страна, оправи си възглавницата, опитай се да намериш на нея някое по- хладно местенце, наведи глава и се опитай да заспиш…
… не се получаваше. След време сигурно щеше да успее. Винаги успяваше половин секунда преди радиочасовникът да иззвъни.
„Дяволите да го вземат!“ — изруга ядосан той, загледан в тавана.
Преследваше терористи. Повечето от тях вярваха, че вършат нещо добро, по-скоро героично, докато вършеха престъпленията си. За тях това, което правеха, изобщо не беше престъпление. За терористите мюсюлмани това беше заблудата, че вършат Божие дело, въпреки че в Корана не се казваше подобно нещо. В него изрично се осъждаше убийството на невинни хора, които не са бойци. Как тогава ставаше така? Дали Аллах поздравяваше атентаторите самоубийци с усмивка или с нещо друго? В католицизма личната съвест беше нещо суверенно. Ако истински вярваш, че правиш нещо, което е правилно, тогава Бог не може да те накаже за него. Валидни ли бяха същите правила за исляма? След като има само един Бог, може би правилата са едни и същи за всички. Проблемът е кои религиозни правила се приближават най-много до това, което мисли Бог? И как, по дяволите, можеш да кажеш, че това е точно така? Кръстоносците са вършили някои доста лоши неща. Обаче това бе класически пример как някой дава религиозно наименование на една война, която в действителност се води заради икономически интереси и лични амбиции. Просто един благородник не би искал да изглежда така, като че ли се сражава за пари, а с Бог на твоя страна можеш да направиш всичко. Просто размахваш меча и независимо на кого ще отрежеш главата, всичко е наред. Поне така ще каже епископът.
Правилно. Истинският проблем се състои в това, че религията и политическата власт са забъркали една голяма каша, въпреки че тя лесно се приема от младите и амбициозните, за които стремежът към приключения е нещо съвсем естествено. Понякога на вечеря само за обитателите на Белия дом баща му говореше за това, като обясняваше, че едно от нещата, които трябва да кажеш на младия войник или морски пехотинец, е, че дори във войната има правила, за чиито нарушения се предвиждат сурови наказания. Американските войници ги научават доста лесно, беше казал Джак-старши на сина си, защото идват от общество, в което произволното насилие строго се наказва, което е по-добре от абстрактния принцип да бъдат научени да различават доброто от злото. След като те пернат по главата един-два пъти, започваш да схващаш.
Той въздъхна и се обърна по корем. Беше твърде млад, за да мисли за такива големи въпроси от живота, въпреки че дипломата му от Джорджтаунския университет говореше обратното. В колежите просто не ти казваха, че получаваш деветдесет процента от образованието си, след като окачиш дипломата си на стената. Ако разберат, хората могат да поискат намаление на учебните такси.
Работното време в Колежа беше изтекло. Гери беше в кабинета си на най-горния етаж и четеше сведения, които не бе успял да прегледа в редовното време. Същото беше и с Том Дейвис, който четеше доклада на Пийт Алекзандър.
— Нещо не е ли наред? — попита Хендли.
— Близнаците все още мислят прекалено много, Гери. Би трябвало да го очакваме. И двамата са умни, и двамата са хора, които са свикнали да се съобразяват с правилата, и когато видят, че ги обучават как да ги нарушават, това ги тревожи. Смешното е, че този, който се тревожи повече, е морският пехотинец. Човекът от ФБР приема нещата много по-спокойно.
— Бих очаквал да е обратното.
— Аз също. А и Пийт мислеше така. — Дейвис посегна към чашата с ледена вода. Никога не пиеше кафе толкова късно вечер. — Както и да е, Пийт казва, че не е сигурен какво ще излезе от цялата работа, но няма друг избор, освен да продължи обучението. Трябваше да ви предупредя по-настойчиво за това, Гери. Очаквах, че ще имаме такъв проблем. По дяволите, та това е първият ни опит. Както вече съм казвал, хората, с които искаме да работим, не са психопати. Ще задават въпроси. Ще искат да знаят защо. Ще имат задни мисли. Не можем да вербуваме роботи.
— Както когато се бяха опитали да ликвидират Кастро — рече Хендли. Беше чел поверителната информация за това щуро, провалило се начинание. Боби Кенеди го бил нарекъл операция „Мангуста“. Сигурно са решили да се захванат с тази игра на пияна глава или след някой вълнуващ футболен мач. В края на краищата по време на президентството си Айзенхауер също е използвал ЦРУ за подобни цели, така че защо пък и те да не го правят. Разликата беше, че един бивш лейтенант от флота, който трябваше да се превърне в наемен убиец, и един адвокат с почти никаква практика не могат инстинктивно да схванат всички неща, както би направил това още в самото начало един генерал с пет звезди. Освен това те са имали и властта да го направят. По конституция Джон Кенеди е бил главнокомандващ, а с такава власт неминуемо идва и желанието да се възползваш от нея и да превърнеш света в нещо по-управляемо според собствените си възгледи. Така на ЦРУ е било наредено да ликвидира Кастро. Обаче то никога не е разполагало със специален отдел за убийства и не е обучавало хора за извършване на подобни мисии. Затова Управлението се е обърнало към мафията, чиито членове не са имали особени причини да се възхищават от Фидел Кастро, който е попречил на най-доходното им начинание. Нямаше съмнение, че големите босове на организираната престъпност бяха вложили собствени пари в казината на Хавана, които един комунистически диктатор беше решил да закрие.
А и мафията знаеше как се убиват хора. Всъщност не може да се каже, че беше съвсем наясно, защото те никога не вършеха тези работи както трябва, особено когато се налагаше да убиват хора, които могат да им отвърнат. Действителността не беше такава, каквато я представяха в холивудските филми. Въпреки това обаче Съединените щати се бяха опитали да ги използват като наемници за убийството на ръководител на чужда държава, защото ЦРУ не е знаело как се постъпва в такива случаи. Сега, когато човек се замисли за цялата работа, тя изглеждаше малко нелепа. „Малко ли?“ — запита се Гери Хендли. Били са на косъм да се разкрие провалът на замисления от правителството план. Това е било достатъчно, за да накара президента Форд да издаде заповед, която е направила подобни действия незаконни, и тази заповед беше в сила, докато президентът Райън реши да ликвидира религиозния диктатор на Иран с две интелигентни бомби. Забележителното е, че времето и обстоятелствата не дадоха възможност на средствата за информация да коментират убийството. В крайна сметка то беше извършено от военновъздушните сили на САЩ с бомбардировач „Стелт“ в една необявена, но съвсем реална война, в която срещу американски граждани бяха използвани оръжия за масово унищожение. Тези фактори бяха допринесли за възприемането на цялата операция не само като законна, но и като достойна за възхищение, което пролича от начина, по който американците гласуваха в следващите избори. Само Джордж Вашингтон беше печелил избори с такова голямо мнозинство — факт, който все още караше Джак Райън-старши да се чувства неудобно. Обаче той разбираше колко важно беше убийството на Махмуд Хаджи Дариеи. Затова преди да напусне президентския пост, беше убедил Гери да създаде Колежа.
