и от главната квартира на Централното разузнавателно управление в Ленгли, Вирджиния. Предприемачи бяха проявявали желание за строежи в района, но така и не получиха разрешение по редица причини — всичките фалшиви.
Зад сградата имаше малък двор с антени, който никак не приличаше на този до местната телевизионна станция — комплект от половин дузина шестметрови параболични чинии, поставени във висока дванадесет стъпки и покрита отгоре с телена мрежа решетка „Циклон“, насочени към различни търговски комуникационни сателити. Целият комплекс, който не беше чак толкова сложен, заемаше малко повече от петнадесет акра общинска земя на щата Мериланд, а хората, които работеха в него, го наричаха „Колежа“. Наблизо беше лабораторията по приложна физика на университета „Джон Хопкинс“ — държавен консултантски институт с дългогодишни деликатни функции.
Официално „Съдружници Хендли“ търгуваше с акции, бонове и международни валути, но странното беше, че тяхната открита дейност беше твърде незначителна. Не беше известно да имат каквито и да било клиенти и макар да се говореше, че развиват скрита дейност в местни благотворителни дружества (имаше слухове, че главният облагодетелстван от корпоративната им щедрост е медицинският институт на университета „Джон Хопкинс“), до местните медии не достигаше никаква информация. Всъщност те изобщо нямаха отдел за връзки с обществеността. Нямаше и слухове, че вършат нещо нередно, макар да беше известно, че главният им изпълнителен директор беше с доста бурно минало. По тази причина той проявяваше необикновена срамежливост пред средствата за информация, които при няколкото редки случая беше успял твърде ловко да избегне, докато накрая те просто престанаха да му задават въпроси. Работещите в „Хендли“ бяха разпръснати на различни места в района. Повечето бяха в окръг Колумбия, водеха живот на хора от по-издигната средна класа, а по принцип не се отличаваха почти с нищо.
Джералд Пол Хендли направи блестяща кариера на стоковата борса, по време на която натрупа значително лично богатство, а с наближаването на четиридесетте се насочи към избираеми длъжности в обществения сектор и скоро стана американски сенатор от Южна Каролина. Много бързо си създаде репутация на законодателен стожер, който избягва специалните интереси и техните пари в избирателната си кампания, като твърде ревностно следва независима политическа линия — по-скоро либерална, когато се отнасяше до въпросите на човешките права, но решително консервативна, когато ставаше дума за отбраната и външната политика. Никога не се поколебаваше да изрази собственото си мнение, което му беше спечелило разположението на пресата, и след време дори започна да се говори, че има аспирации към президентския пост.
Обаче към края на втория шестгодишен мандат го сполетя голяма лична трагедия. Загуби жена си и трите си деца в катастрофа на междущатската магистрала 185. Непосредствено преди Колумбия, Южна Каролина, тяхното голямо комби попадна под колелата на ремаркето на един трактор от Кенуорт. Както можеше да се очаква, това беше съкрушителен удар за него, а скоро след това, в началото на кампанията за трети сенаторски мандат, го сполетя и друго нещастие. От материал в „Ню Йорк Таймс“ стана известно, че има доказателства личното му състояние — той се въздържаше да дава сведения за него, като заявяваше, че не взема пари за избирателните си кампании и не е нужно да разкрива неговата нетна стойност освен в най-общи линии — да е натрупано от използване на служебното положение за лично облагодетелстване. Тези подозрения бяха потвърдени от по-задълбочено разследване на вестниците и телевизията и въпреки протестите на Хендли, че сенатската комисия по ценните книжа и борсовите трансакции така и не беше запознала обществеността с тълкуването си на закона по тези въпроси, някои хора започнаха да твърдят, че се е възползвал от информацията, с която е разполагал, за бъдещи държавни разходи за сделки с недвижими имоти, поради което той и неговите съинвеститори са спечелили над петдесет милиона долара. Още по-лошо беше, че когато в един публичен дебат бе предизвикан по въпроса от републиканския кандидат, който обичаше да се саморекламира като „г-н Неопетненият“, в отговора си той допусна две грешки. Първо, изпусна нервите си пред включените камери и, второ, заяви на гражданите на Южна Каролина, че ако имат съмнения в неговата честност, могат да гласуват за глупака, който е заедно с него на сцената. За човек, не допуснал нито една погрешна политическа стъпка в живота си, този неочакван изблик му струваше загубата на пет процента от щатските избиратели. След това неговата лишена от финес избирателна кампания се срина още повече и макар все още да се ползваше със симпатиите на някои хора, които си спомняха за загубата на близките му, борбата за сенаторския пост в този щат завърши със съкрушителна загуба за демократите, подчертана още повече от неговата невъздържана декларация, в която се призна за победен. После той напусна завинаги обществения живот и дори не се върна в плантацията си, съществуваща още от преди Гражданската война северозападно от Чарлстън, като предпочете да се премести в Мериланд, загърбвайки напълно предишния си живот. Още една лишена от всякакъв такт публична декларация в Конгреса изгори всички все още останали отворени мостове за него.
Сега негов постоянен дом стана една ферма, създадена още през осемнадесети век, където отглеждаше апалуски коне3. Ездата и посредственият голф останаха единствените му хобита и той започна да води спокойния живот на джентълмен фермер. Освен това работеше в Колежа по седем-осем часа на ден, като пътуваше до там и обратно в просторен кадилак. Возеше го шофьор.
Вече на петдесет и две години, висок, строен, с посребрени коси, той беше добре известен, без изобщо да се знае нещо за него, като се изключи може би споменът за политическото му минало.
— В планините се справи добре — каза Джим Хардести и посочи на младия морски пехотинец един стол.
— Благодаря, сър. Вие също, сър.
— Капитане, всеки път, когато се завърнеш през главната врата, след като всичко е приключило, значи си се справил добре. Научих това от моя инструктор още преди около шестнадесет години — добави той.
Капитан Карузо пресметна наум и реши, че Хардести е малко по-стар, отколкото изглежда. Капитан от специалните части на американските сухопътни сили, след това в ЦРУ плюс още шестнадесет години означаваха, че ще е по-близо до петдесетте, отколкото до четиридесетте. Сигурно полага големи усилия, за да се поддържа в добра форма.
— И така, какво мога да направя за вас? — попита офицерът.
— Тери какво ти каза? — рече шпионинът.
— Каза ми, че ще говоря с някой си Пийт Алекзандър.
— Пийт внезапно го извикаха в града — обясни Хардести.
Офицерът прие безрезервно обяснението.
— Е, генералът каза, че вие от Управлението търсите таланти, тъй като не желаете да си ги създадете сами — призна чистосърдечно Карузо.
— Тери е свестен мъж и страхотен морски пехотинец, но е с малко тесногръди схващания.
— Може би, обаче скоро ще ми стане шеф, когато поеме командването на втора дивизия на морската пехота, и аз гледам на него повече откъм добрата му страна. Освен това още не сте ми казали защо съм тук.
— Харесва ли ти в корпуса на морската пехота? — попита шпионинът.
Младият морски пехотинец кимна.
— Да, сър. Заплащането не е кой знае какво, но на мен ми е достатъчно, а хората, с които работя, са най-добрите.
— Да, тези, с които бяхме в планините, бяха много добри. Откога са при теб?
— От около четиринадесет месеца, сър.
— Обучил си ги много добре.
— За това ми плащат, сър, но материалът, с който започнах, беше качествен.
— Ти също се справи добре с онази малка бойна операция — отбеляза Хардести, като мислено регистрираше сдържаните отговори, които получаваше.
Капитан Карузо не би определил акцията като „малка“. Куршумите, които свистяха наоколо, си бяха съвсем истински, което я правеше достатъчно голяма. Обаче беше разбрал, че обучението беше дало точно резултата, който предвиждаха неговите офицери при заниманията в клас и в ученията на полето. Това беше важно откритие, което го изпълваше със задоволство. То означаваше, че в края на краищата нещата, на които ги учеха в корпуса на морската пехота, имаха някакъв смисъл.
