тридесет и шест години. През това време извършените от него аутопсии на мъртъвци бяха спасили стотици и дори хиляди живи хора, което беше и причината да избере патологията. Освен това не се налагаше да разговаря много с пациентите си.
Засега щяха да изчакат да дойдат резултатите от лабораторните изследвания на кръвта. Това щеше поне да му даде известни насоки за изследването, което трябваше да извърши.
Брайън и Доминик взеха такси до хотела. Веднага след като влязоха, Брайън включи лаптопа си. Краткият имейл, който изпрати, беше автоматично кодиран и препратен за четири минути. След около час той беше на разположение на Колежа, за да реагира, ако някой се е уплашил от стореното, а това беше малко вероятно. Гренджър приличаше на човек, който сам би свършил работата, имаше вид на твърде корав за човек на неговата възраст. Времето, прекарано в Корпуса на морската пехота, беше научило Брайън да познава коравите мъже по очите. Джон Уейн беше играл футбол в професионалната лига. Оди Мърфи е бил отхвърлен от вербуващия морски пехотинци — какъв срам за Корпуса. Приличаше на уличен безделник, но със собствените си ръце беше убил повече от триста души. Когато биваше предизвикан, погледът му също ставаше смразяващ.
За тяхна изненада двамата Карузо изведнъж се почувстваха самотни.
Току-що бяха убили човек, когото не познаваха и с когото не бяха разменили и дума. В Колежа всичко изглеждаше логично, но сега мястото, на което се намираха, беше много по-различно, както поради отдалечеността си, така и поради чувството за духовна празнота. Обаче човекът, когото бяха убили, беше финансирал хората, които стреляха в Шарлотсвил и убиваха безмилостно жени и деца. Той се е радвал на този варварски акт и беше виновен както от гледна точка на закона, така и на морала. Не можеше да се каже, че те бяха убили малкия брат на Майка Тереза, когато е отивал да се моли в църква.
Брайън го понасяше по-трудно от Доминик, който отиде при минибара и извади кутия бира. Подхвърли я на брат си.
— Знам, че трябваше да си го получи — рече морският пехотинец. Само че това изобщо не приличаше на Афганистан.
— Да, този път трябваше да постъпим с него така, както той се опитваше да постъпи с нас. Вината, че е преминал на страната на лошите, не е наша. Не сме виновни за това, че се радваше на стрелбата в търговския център така, като че ли е изчукал някоя мадама. Заслужи си го. Може самият той да не е застрелял никого, но се знае със сигурност, че оръжията са били купени с негови пари, нали така? — Доминик се опитваше да изглежда толкова логичен, колкото позволяваха обстоятелствата.
— Нямам намерение да паля свещ за спасение на душата му. Просто това не е нещо, което би трябвало да правим в един цивилизован свят.
— Какъв цивилизован свят е това? Видяхме сметката на човек, който и без това трябваше да се яви пред бога. Ако той иска да му прости, това си е негова работа. Има хора, които си мислят, че всички в униформа са наемни убийци. Детеубийци и прочие.
— Да вървят на майната си — ядоса се Брайън. — Това, от което се страхувам, е да не би наистина да се превърнем в такива.
— Е, винаги можем да се откажем от тази работа. Освен това ни увериха, че винаги ще ни обясняват причините, наложили да ликвидираме някого. Няма да станем такива, Алдо. Няма да го допусна. Ти също. А сега ни чака още работа.
— Предполагам. — Брайън отпи голяма глътка от бирата и извади златната писалка от джоба си. Трябваше да я презареди. Това му отне по-малко от три минути и отново беше готова за употреба. После я завъртя така, че пак да става за писане, и я сложи обратно в джоба на сакото си. — Ще се оправя, Енцо. Не би могло да се очаква да се чувствам добре, след като съм убил човек на улицата. Въпреки че все още се питам дали нямаше да е по-добре просто да го арестуват и разпитат.
— Англичаните имат граждански права като нашите. Ако той поиска адвокат — знаеш, че щеше да му бъде казано, че може да се възползва от това право, — тогава ченгетата не могат да го попитат дори колко е часът. Също както у нас. Само ще им се усмихва и ще си държи устата затворена. Това е един от недостатъците на цивилизацията. Предполагам, че за криминалните престъпници има някакъв смисъл, но тези хора не са криминални. Това си е един вид война, а не улично престъпление. Там е проблемът. Не можеш да заплашваш човек, който иска да умре при изпълнение на дълга си. Можеш само да го спреш, а това означава сърцето му да престане да бие.
Брайън отново отпи от бирата.
— Така е, Енцо. Чувствам се по-добре. Кой ли ще е следващият ни обект?
— Дай им един час да помислят. Какво ще кажеш да се поразходим?
— Може. — Брайън стана и след минута двамата бяха отново на улицата.
Беше съвсем очевидно. Микробусът на „Бритиш Телеком“ тъкмо потегляше, но колата „Астън Мартин“ все още си беше на мястото. Морският пехотинец се запита дали англичаните щяха да изпратят тайно екип в къщата да я претърси, за да види дали няма да открие нещо интересно, обаче черната спортна кола си беше още там и наистина изглеждаше секси.
— Иска ли ти се да я купиш от държавната разпродажба? — попита Брайън.
— Не мога да я карам у дома. Кормилото й е на обратната страна — отбеляза Доминик. Обаче брат му беше прав. Беше глупаво такава кола да отиде на вятъра. Площад „Бъркли“ е хубаво място, но твърде малко за каквото и да било, освен да оставиш децата си да се търкалят по тревата в парка и да излязат малко на слънце и чист въздух. Вероятно къщата също ще бъде продадена, и то за голяма сума. Адвокатите посредници щяха да се погрижат за това. След като си вземеха полагащото им се възнаграждение, щяха да я предадат на семейните наследници. — Огладня ли?
— Мога да хапна нещо — рече Брайън. Те продължиха пътя си. Отправиха се към площад „Пикадили“ и откриха едно заведение, в което сервираха сандвичи и студени напитки. След около четиридесет минути се върнаха отново в хотела и Брайън включи компютъра.
СПОРЕД МЕСТНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗАДАЧАТА Е ИЗПЪЛНЕНА ЧИСТО — се казваше в съобщението от Колежа. ПОТВЪРДЕНИ МЕСТА ЗА ПОЛЕТ БС0943. ИЗЛИТАНЕ ОТ ХИЙТРОУ УТРЕ В 07:55. ПРИСТИГАНЕ В МЮНХЕН 10:45. БИЛЕТИ НА ГИШЕТО. Следваше страница с подробности. КРАЙ.
— Добре — рече Брайън. — Имаме нова задача.
— Вече? — Доминик беше изненадан от експедитивността на Колежа.
Брайън не беше.
— Предполагам, че не ни плащат за да бъдем туристи, брат ми.
— Трябва по-бързо да измъкнем близнаците оттам — каза Том Дейвис.
— Не е необходимо, ако са се покрили добре — рече Хендли.
— Ако някой ги е забелязал, по-добре ще е да не се мотаят там. Не можеш да разпитваш призрак — отбеляза Дейвис. — Ако полицията няма следи, по които да се насочи, ще мисли по-малко за случая. Могат да направят справка със списъците на пасажерите на излитащите самолети, но ако имената, които търсят — при положение че изобщо имат такива, — са заминали по свои частни работи, тогава ще останат без каквито и да било доказателства, за които да се заловят. Независимо дали някое лице бъде забелязано или не, по-добре е то просто да изчезне. Тогава няма да има какво да разследват и най-вероятно ще го отпишат като свидетел, на когото не може да се разчита. И без това полицията не обича много да разчита на показанията на очевидци. Те често пъти са несигурни, бързо се променят и не стават много за пред съда.
— Е и? — попита сър Пърсивал.
— Нивото на тропонина е доста завишено. От лабораторията казват, че холестеролът е двеста и тринадесет — отвърна д-р Грегъри. — Нивото е високо за неговата възраст. Няма никакви доказателства за каквито и да било наркотични вещества. Не е вземал дори аспирин. Имаме ензимно доказателство за коронарен инцидент и това е всичко за момента.
— Ще трябва да отворим гръдния му кош — рече д-р Нътър, — но ще е безполезно. Дори и със завишено съдържание на холестерол той е твърде млад за голям сърдечно-съдов проблем.
