Габаритите все още не бяха изчезнали от погледа, когато Смол и Трулъв скочиха от камиона и бързо заобиколиха отзад. Грабнаха по една от големите торби и се вмъкнаха през страничния вход. Фоайето все още беше празно и те заизкачваха стълбите с тежкия и неудобен за носене товар. Коридорът на третия етаж също бе празен и двамата сержанти се мушнаха по възможно най-незабележимия начин в стаята. Дръпнаха циповете на чувалите, сложиха си ръкавици и извадиха труповете. В първия миг се стъписаха. И двамата бяха професионални войници с боен опит, но гледката на изгоряло човешко тяло трудно можеше да се преглътне. Поеха дълбоко въздух и се опитаха да се стегнат вътрешно и да потиснат емоциите. Положиха труповете на жената и на мъжа, които произхождаха от различни страни и континенти, един до друг в двойното легло. След това излязоха от стаята и се върнаха при камиона, отнасяйки празните торби. Смол измъкна малкия чувал, докато Трулъв взе останалите такъми и забързаха към стаята.
Задачата на Смол беше най-тежка. До края на живота си нямаше да забрави трупа на малкото дете, който извади от найлоновата торба. Постави го в детското креватче в полуизгорялата му нощничка. Всичко, което можа да направи, бе да прошепне молитва за душата на невинното създание и преди стомахът му да загуби контрол, се извърна настрани.
Бившият войник от кралските инженерни войски се захвана за работа. Първо се увери, че не са забравили нищо. Последната найлонова торба бе сгъната и втъкната в колана му. Ръкавиците още бяха на ръцете им, така че нямаше какво друго да забравят в стаята. Огледа внимателно и след това даде знак на Смол да излезе в коридора.
След това разкъса горната част на картонената кутия. Запали свещта с газовата си запалка и капна горещ восък върху дъното на кутията, за да е сигурен, че свещта ще залепне здраво.
Дойде време за най-опасната част. Трулъв отвори капачката на контейнера със спирта и след това напълни с него една четвърт от картонената кутия, така че свещта да се подава на два и половина сантиметра над течността. След това изля спирт върху детското креватче. Останалото количество изсипа на пода, повечето около картонената кутия. След като приключи, подхвърли празния контейнер от спирта на Боб Смол.
Добре, помисли си Трулъв, близо пет литра чист спирт върху завивките и още толкова върху евтиния килим на пода. Специалист по разрушаването — всъщност гой имаше още много експертни познания като повечето военни инженери, — знаеше, че със следващия ход трябваше много да се внимава. Наведе се, щракна запалката си и с внимателно движение като на сърдечен хирург, който сменя сърдечна клапа, запали свещта. Без да се бави нито секунда, той се измъкна от стаята и след като се увери, че вратата е заключена, закачи върху топката на бравата табелка с надпис „Не ни безпокойте“.
— Време е да се омитаме, Робърт — каза Родни на своя колега и след трийсет секунди те вече бяха на улицата, измъквайки се през страничния вход.
— Кога ще пламне? — попита Смол, след като се качиха в камиона.
— До трийсет минути най-много — отвърна кралският инженер.
— Ами онова малко момиченце?
— Всеки ден умират хора при пожар, приятел. Те не са го направили нарочно, специално за целта.
Смол кимна.
— Надявам се.
Точно в този момент Том Трент се появи във фоайето. Така и не откриха камерата, която бе забравил в една от стаите на най-горния етаж, но все пак пусна бакшиш на регистратора, отблагодарявайки се за любезността му. Беше се оказало, че той е единственият дежурен служител в хотела до пет сутринта.
„Той така си мисли“ — каза си Трент и се качи в камиона.
— Обратно към посолството, момчета — нареди шпионинът на двамата служители от сигурността. — Чака ни цяла бутилка първокласен малцов скоч.
— Добре ще ми се отрази — каза Смол, представяйки си трупа на малкото момиченце.
— Можеш ли да ни кажеш за какво е всичко това?
— Не тази нощ. Друг път може би — отвърна Трент.
Глава 28
ЦЕНТРАЛНА АНГЛИЯ
Свещта гореше кротко, без да знае каква роля й е отредена в среднощната авантюра. Поглъщаше постепенно фитила и восъка, бавно се стопяваше и доближаваше застиналата повърхност на спирта. Много скоро щеше да изпълни предназначението си на подпалвач. Минаха всичко на всичко трийсет и четири минути, преди съдържанието на кутията да пламне. Онова, което последва, е известно на специалистите като умишлен палеж клас Б, причиняван от запалителна течност. Алкохолът се разгаряше с още по-голям ентусиазъм и от бензина — ето защо германците бяха използвали спирт, а не керосин за двигателите на своите ракети Фау-2 — и изведнъж пламъците запалиха картонената опаковка от мляко. Върху пода се изля около литър горящ спирт. Синкавата струя на огъня се плъзна по пода на стаята за секунди като живо същество, синкава ивица, следвана от нажежена до бяло маса, която се издигна нагоре към тавана на стаята, за да погълне наличния кислород. След миг се подпалиха двете легла, а пламъците обгърнаха положените върху тях човешки тела в гореща прегръдка.
Сградата, в която се помещаваше хотел „Астория“, беше стара, без детектори за дим и автоматична алармена система, която да предупреди за опасност от пожар. Така, необезпокоявани, пламъците обхванаха почти веднага боядисания в бяло таван, изпепелиха мазилката, след което атакуваха евтините мебели в стаята. Вътрешността й се превърна за нула време в крематориум за три човешки същества, които вече бяха мъртви и които огънят ръфаше като месояден звяр, какъвто той е бил в представите на древните египтяни. Само за пет минути нанесените поражения бяха вече непоправими и макар че огънят позамря след първоначалното лумване, все още продължаваше да тлее.
Регистраторът от фоайето имаше много повече задължения, отколкото страничен човек си представя. В два и половина всяка сутрин той поставяше върху тезгяха табелка с надпис „Моля, изчакайте, връщам се след няколко минути!“, качваше се с асансьора на най-горния етаж и обхождаше коридорите. На въпросния етаж той не откри нищо необичайно и така, докато стигна до третия.
Още докато слизаше по стълбите, долови миризмата на изгоряло. Това изостри сетивата му, но истинското безпокойство го обзе, след като се намери в коридора, сви наляво и забеляза струйките дим, които излизаха изпод стая триста и седма. Втурна се към вратата и хвана топката на бравата. Беше топла, но не дотам, че да пари, и тогава направи фаталната грешка.
Измъкна връзката с резервни ключове от джоба си и отключи. Без да провери с ръка дали дървеният плот е горещ, бутна вратата.
Огънят бе почти угаснал поради липсата на кислород, но стаята все още бе нажежена, а стените задържаха жарта не по-малко ефикасно от вътрешността на барбекю. С отварянето на вратата в стаята нахлу обемна струя свеж въздух с кислород и преди регистраторът да осъзнае ужаса на ситуацията, се получи явлението, известно като точка на избухването.
Това бе моментът, който предшества експлозия. Стаята избухна отново в пламъци, а новият приток на кислород нахлу с такава сила, че повали администратора на пода, а обратната струя откъм вътрешността на стаята го отблъсна към отсрещния край и спаси живота му. Попипа обгореното си лице с длани, след което застана на колене и се дотътри до ръчката на алармата върху стената до асансьорната шахта, оставяйки вратата на стая триста и седма да зее. Алармените звънци проехтяха из целия хотел и изпратиха също сигнал до пожарната, която се намираше на три километра оттук. Виейки от болка, той се втурна по стълбите, падайки от време на време, добра се до фоайето, където плисна чаша вода върху изгорялото си лице и набра телефонния номер на пожарната. През това време гостите на хотела тичаха надолу по стълбите. Част от онези, които бяха дошли откъм коридора на третия етаж, бяха пострадали и администраторът, макар и обгорен, грабна пожарогасителя и насочи към тях струята. Той обаче нямаше сили да се върне на мястото на пожара, за да пусне в действие противопожарния маркуч в малката стаичка на засегнатия етаж. А и това едва ли щеше да помогне.
