зле да си женен за лекар. Тя познава някои от най-добрите от бранша.
Райън отхапа голямо парче от сандвича с пуйка. Беше по-вкусен от бургерите в бюфета на ЦРУ.
— Това е накратко историята на едно тригодишно приключение, което започна с паднал хеликоптер на Крит. Завърши с женитбата ми, което, предполагам, е добър край.
Хардинг напълни лулата си и я запали.
— Е, как върви докладът ти за съветската практика и управление?
Джак остави бирата си на масата.
— Невероятно е колко са сбъркани, особено ако сравниш онова, което пише в отчетите им, с реалните факти, до които понякога нашите момчета успяват да се докопат. Това, което те наричат качествен контрол, ние му викаме боклук. В Ленгли съм виждал някои чаркове от техните изтребители, с които въздушните сили се снабдяват главно чрез израелците. Мили Боже, та те дори не си пасват! Те дори не могат да нарежат алуминиеви листове на правилни форми. Децата от професионалните училища се справят по-добре, иначе изхвърчат от училище. Знаем, че инженерите им са компетентни, особено онези, които се занимават с теория, но производството им е примитивно като за третокласници.
— Не във всички области, Джак — предупреди Хардинг.
— И Тихият океан не е изцяло син, Саймън. Тук-там има острови, вулкани. Знам това. Но общоприето е, че океанът е син, а за Съветския съюз е общоприето, че там работят калпаво. Проблемът е в липсата на материални стимули в икономическата им система. Има една поговорка: „Малко пари — ниско качество.“ Това ще рече, че нискокачествената продукция взима връх, когато висококачествената остане недооценена. А там нещата стоят именно по този начин, а това за икономиката е като раково заболяване. Онова, което се случва на едно място, постепенно заразява цялата система.
— Има неща, в които наистина ги бива — продължи да настоява Хардинг.
— Саймън, балетът на „Болшой театър“ едва ли ще нападне Западна Германия. Нито олимпийският им отбор — възрази Джак. — Военните им може да имат компетентно командване, но екипировката им е скапана, а и управление на средно равнище на практика не съществува. Без моя сержант артилерист и без взводния нямаше да се справя с техниката ефективно в морската пехота, а в Червената армия нямат сержанти в смисъла, в който ние го разбираме. Имат компетентни офицери — и отново в областта на теорията някои от хората им са от световна класа, — войниците им са вероятно руски патриоти и прочие, но без подходящо тактическо обучение те са като красив автомобил със спукани гуми. Двигателят може да работи плавно, бронята може да е лъскава, но колата не се движи.
Хардинг пафна няколко пъти с лулата.
— Тогава защо се притесняваме от тях?
Джак вдигна рамене.
— Много са, а понякога количеството е качество само по себе си. Но ако продължим да се въоръжаваме със сегашните темпове, няма да им се опрем в нищо. Една руска танкова дивизия ще е просто сбор от мишени, ако разполагаме с подходящото оръжие, а момчетата ни са добре обучени. Вероятно това ще се опитам да изложа в доклада си.
— Малко рано е за изводи — предупреди Саймън новия си американски приятел.
Райън още не беше разбрал как действа една бюрокрация.
— Саймън, доскоро правех парите си в търговията. В този бизнес успяваш, ако надушиш нещата малко по-рано от другите, а това означава да не губиш никакво време, ако си се докопал до информация. Мога да разбера накъде ме насочва информацията. Там нещата са зле и непрекъснато се влошават. Армията им е отражение на успехите и слабостите в обществото им. Погледни колко са зле в Афганистан. Не съм чел материалите ти, но съм виждал онова, с което разполагаме в Ленгли, а то не е никак блестящо. Военните им се представят много зле сред ония чукари.
— Мисля, че накрая ще успеят.
— Възможно е — предаде се Джак, — но ще е трудна победа. Ние се оправихме далеч по-добре във Виетнам. — Замълча. — Вие тук, момчета, също имате лоши спомени от Афганистан, нали така?
— Братът на моя дядо е бил там през 1919 г. Казва, че е било по-кофти и от битката при Сома24. Киплинг има едно стихотворение, което завършва със съвет към един войник, че е по-добре да се гръмне в главата, отколкото да се остави да бъде пленен. Страхувам се, че и някои от руснаците в Афганистан са разбрали тази истина за тяхно съжаление.
— Да, афганистанците са смели, но не особено цивилизовани — съгласи се Джак. — Но мисля, че ще победят. Говори се, че са се снабдили с ракети „Стингър“ Това ще неутрализира руските хеликоптери, а без тях Иван ще закъса яко.
— Ракетите „Стингър“ добри ли са?
— Никога не съм ги пробвал, но съм чувал добри отзиви за тях.
— А руските САМ-7?
— Може да се каже, че те изобретиха ракетите САМ, които могат да се носят на ръка. Ние се снабдихме с няколко чрез израелците през 1973 г., но нашите хора не бяха впечатлени. Типично за Иван — добра идея, но изпълнението не е както трябва. Те са прокълнати, Саймън.
— Тогава ми обясни за КГБ — възрази Хардинг.
— Същото като балета на „Болшой театър“ и хокейните им отбори. Вкарват много таланти и пари в тази агенция и това им носи плодове — но не малко от техните агенти бягат отвъд стената, нали така?
— Вярно е — съгласи се Саймън.
— А защо, Саймън? — попита Джак. — Защото им пълнят главите, че сме гнили и едва ли не хвърляме топа, но когато хората им дойдат тук и се огледат, виждат, че не е толкова лошо. Мамка му, из цяла Америка има къщи, пълни с бивши агенти на КГБ, които се излежават пред телевизора. Но малцина решават да се върнат у дома. Никога не съм се срещал с беглец, но съм чел доста показания и всички казват едно и също. Системата ни е по-добра от тяхната, а те са достатъчно умни да разберат разликата.
— И при нас живеят неколцина — призна Хардинг. Той обаче не спомена, че и в СССР бяха избягали неколцина британци — не колкото руснаците, но достатъчно, за да поставят Сенчъри Хаус в неудобно положение. — С теб трудно се спори, Джак.
— Говоря истината, приятел. За това сме тук, нали така?
— Така е на теория — трябваше да се съгласи Хардинг. Този човек Райън никога нямаше да стане бюрократ, реши британецът и се замисли дали щеше да е добре или зле. Американците гледаха на всичко по друг начин в сравнение със собствената му организация. Беше забавно най-малкото. Райън трябваше да учи още много… Но и от него имаше какво да се научи, осъзна Хардинг. — Докъде стигна с книгата?
Изражението на Райън се промени.
— Напоследък не съм свършил много. Приготвил съм компютъра. Трудно е да се концентрираш, след като си бил целия ден тука, но ако не се стегна, никога няма да я свърша. По душа съм доста мързелив — призна Райън.
— Тогава как си станал богат? — попита Хардинг.
Той му се усмихна.
— И аз съм алчен. Гертруд Щайн25 го е казала, приятел: „Била съм богата, била съм бедна. По-добре е да си богат.“ По-верни думи не съм чувал.
— Трябва да разбера това за себе си — отбеляза британският държавен служител.
„Оп-а-а, каза си Райън. Е, вината не беше негова, нали?“ Саймън беше достатъчно умен, за да прави пари в истинския свят, но беше видно, че не мисли по този начин. Не беше толкова зле да си умно копеле в отдела за анализи в Сенчъри Хаус, макар че трябваше да жертваш собственото си благополучие за страната си. Райън си даде сметка, че върши същото. Единственото му преимущество беше, че имаше пари, които бе спечелил преди това, и можеше да си позволи да си хване шапката, когато пожелае, и да се върне към преподаването. Това беше един вид независимост, непозната за повечето държавни служители… От това вероятно страдаше работата им, смяташе Райън.
Зайцев мина през различните пропускателни пунктове. Понякога охраната претърсваше някои от служителите, за да се увери, че не изнасят нищо, но проверките — той също бе минал през тях — се правеха през пръсти, за да са ефективни. Просто бяха досадни, но недостатъчно редовни — веднъж на около трийсет дни, — за да представляват истинска заплаха. А след като те претърсят, знаеш, че си в
