Някакъв фосфоресциращ минерал — на това обяснение би заложил той. Но имаше и четвърта възможност — най-невероятната, но и най-вълнуващата от всички.
Д-р Чант не можеше да забрави една нощ на брега на Индийския океан, когато Луната и Луци-фер бяха скрити, а той се разхождаше на един пясъчен плаж под небето, обсипано с бляскави звезди. Морето беше много спокойно, но от време на време някоя ленива вълна се разбиваше в краката му и предизвикваше експлозия от светлина.
Той бе навлязъл в плиткото (все още си спомняше как водата обгръщаше глезените му като някаква топла баня) и всяка негова стъпка предизвикваше нов взрив от светлина. Можеше да го постигне дори като пляскаше с ръце близо до повърхността.
Дали подобни биолуминисцентни организми се бяха развили и тук, в сърцето на Халеевата комета? Той би желал от все сърце това да е така. Би било жалко да се разруши вандалски такова изящно нещо като това естествено произведение на изкуството — със сиянието зад нея бариерата му напомняше преградата към олтара, която бе видял в някаква катедрала, — но щеше да се наложи да се върне ьбратно и да вземе експлозиви. Междувременно имаше още един коридор…
— Не мога да продължа по този път — каза той на Грийнбърг, — така че ще опитам по другия. Връщам се на мястото, където се разделяха — включвам макарата на навиване. — Той не спомена за загадъчното сияние, което изчезна веднага щом отново включи светлините си.
Грийнбърг не отговори веднага, което беше нещо обичайно; вероятно разговаряше с кораба. Чант не се притесняваше; щеше да повтори съобщението си веднага щом тръгнеше отново.
Не му се наложи да го прави, защото получи от Грийнбърг кратко потвърждение, че е приел съобщението.
— Добре, Клиф, помислих, че за момент сме изгубили връзка. Отново съм в залата — сега навлизам в другия тунел. Надявам се поне той да не е блокиран.
Този път Грийнбърг отговори веднага:
— Съжалявам, Бил. Трябва да се върнем на кораба. Има извънредни обстоятелства — не, не тук, с „Юнивърс“ всичко е наред. Но може да се наложи веднага да се върнем на Земята.
Изминаха само няколко седмици, преди д-р Чант да открие едно много правдоподобно обяснение за счупените колони. Докато кометата изстрелваше съдържимото си в космоса при всяко минаване през перихелия, разпределението на масата й непрекъснато се променяше. И тъй, на всеки хиляда години въртенето й ставаше нестабилно и променяше посоката на оста — доста рязко, като летяща топка, която ще падне, щом загуби енергията от тласъка. Когато това ставаше, предизвиканият трус на кометата можеше да достигне забележителната 5-а степен по скалата на Рихтер.
Но той никога не успя да разкрие загадката на излъчваното сияние. Въпреки че проблемът внезапно беше изместен на заден план от драмата, която се разиграваше сега, чувството за пропусната възможност щеше да продължи да го преследва през целия му живот.
Макар и да се изкушаваше от време на време, той не спомена за Това пред никого от своите колеги. Но остави запечатано съобщение за следващата експедиция, което трябваше да бъде отворено през 2133 година.
Отзоваване
— Видяхте ли Виктор? — каза весело Михайло-вич на Флойд, който бързаше да се отзове на повикването на капитана. — Така прилича на разбойник.
— Брадата ще му порасне отново по обратния път — отсече Флойд, който в момента нямаше време за такива шегички. — Опитвам се да разбера какво се е случило.
Капитан Смит все още седеше почти зашеметен в каютата си, когато Флойд пристигна. Ако тези извънредни обстоятелства засягаха собствения му кораб, той щеше да представлява торнадо от контролирана енергия, което раздава заповеди наляво и надясно. Но нямаше нищо, което би могъл да направи в тази ситуация, освен да чака следващото съобщение от Земята.
Капитан Лаплас беше негов стар приятел; как е могъл да се забърка в такава каша? Никаква злополука, навигационна грешка или дефект в оборудването не можеха да обяснят затрудненото му положение. Нито, доколкото Смит можеше да прецени, имаше някакъв начин „Юнивърс“ да му помогне да се измъкне от него. Центърът по операциите просто се въртеше в кръг; това приличаше на онези извънредни положения, твърде познати в космоса, където не можеше да се направи нищо, освен да се изрази съчувствие към екипажа и да се запишат последните му съобщения. Но той не издаде своята резервираност и съмнения, когато съобщи новините на Флойд.
— Станала е злополука — каза той. — Получихме заповед незабавно да се върнем на Земята, за да се подготвим за спасителна мисия.
— Кой е пострадал?
— Другият кораб от флотата — „Галакси“. Той извършваше наблюдения върху спътниците на Юпитер. И е катастрофирал при приземяване.
Той забеляза недоверчивото удивление, изписано по лицето на Флойд.
— Да, знам, че това е невъзможно. Но все още не сте чули най-важното. Той се е приземил на Европа.
— Европа!
— Боя се, че е така. Повреден е, но очевидно всички са живи. Все още чакаме подробностите.
— Кога е станало това?
— Преди дванайсет часа. Съобщили са на Ганимед с известно закъснение.
— Но какво бихме могли да направим? Ние сме на другия край на Слънчевата система. За да се върнем на лунна орбита за гориво, а след това по възможно най-бързия начин да се озовем в орбита около Юпитер, ще са необходими — о — поне два месеца! (А в епохата на „Ле-онов“, добави Флойд мислено, щяха да са необходими две години… )
— Зная това, но никой друг кораб не би могъл да направи нещо.
— Ами интерсателитните кораби на Ганимед?
— Те са предназначени само за орбитални операции.
— Все пак са се приземявали на Калисто.
— Но там се изисква много по-малко енергия. 0, те биха могли да се справят и на Европа, но полезният им товар ще бъде незначителен. Разбира се, тази възможност е била обмислена.
Флойд почти не чуваше какво говори капитанът; той все още се опитваше да преглътне изумителната новина. За първи път от половин век насам — и едва за втори в цялата човешка история — един кораб се беше приземил на забранената луна. И този факт породи зловеща мисъл.
— Смятате ли — попита той, — че причината може би се крие в онези — онова, което е на Европа?
— Мислих по този въпрос — отвърна мрачно капитанът. — Но ние душим наоколо от години, без нищо да се случи.
— Тогава още по-добре трябва да помислим — какво би се случило с нас, ако предприемем спасителна операция.
— Това е първото нещо, което ми дойде наум. Но всичко това са само догадки — ще трябва да изчакаме, докато се сдобием с повече факти. Междувременно — това е всъщност причината, поради която ви извиках — току-що получих списъка на екипажа на „Галакси“ и се чудех…
Колебливо той плъзна отпечатаните данни по бюрото си. Но още преди Хейуд Флойд да беше прегледал списъка, той знаеше какво Ще открие.
— Внукът ми — каза той мрачно.
И добави мислено: „Единственият човек, който може да продължи рода след смъртта ми.“
III.
Рулетка на Европа
Политиката в изгнание
