Въпреки всички мрачни прогнози южноафриканската революция се оказа сравнително безкръвна — както обикновено става в такива ситуации. Телевизията, която хората обвиняват за много зли-ни, имаше известна заслуга за това. Прецедентът бе създаден от предишното поколение във Филипините; когато знаят, че светът ги наблюдава, повечето мъже и жени са склонни да се държат отговорно. Макар че имаше и срамни изключения, камерите не уловиха прекалено много жестокости.
Повечето от белите заселници, осъзнали неизбежното, бяха напуснали страната много преди завземането на властта. И — както горчиво се оплакваше новата администрация — те не си бяха отишли с празни ръце. Милиони рендове18 бяха прехвърлени в швейцарски и холандски банки; към края почти на всеки час се извършваха загадъчни полети от Кейптаун и Йоханесбург до Цюрих и Амстердам. Говореше се, че до деня на Освобождението няма да остане нито една трой унция злато, или дори еднокаратов диамант в бившата Южноафриканска република — минното дело беше саботирано доста ефективно. Един от видните имигранти беше заявил самодоволно от луксозния си апартамент в Хага: „Ще минат пет години, преди кафирите19 да възобновят добива в рудника «Кимбърли» — ако изобщо някога успеят.“ За голяма негова изненада „Де Биърс“ отново зае мястото си в бизнеса под ново име и с ново ръководство за по-малко от пет седмици, а диамантите бяха единственият най-важен елемент в икономиката на новата нация.
За едно поколение по-младите имигранти бяха претопени — въпреки отчаяните ответни действия на техните консервативни родители — от лишената от корени култура на двайсет и първи век. Те си припомняха с гордост, но без излишна надменност, храбростта и упоритостта на техните предшественици, но се дистанцираха от глупостите им. Почти никой от тях не говореше Африкаанс, дори и в собствения си дом.
И все пак, точно както беше случаят с революцията в Русия преди един век, имаше много, които мечтаеха да върнат часовника назад — или поне да саботират усилията на онези, които бяха узурпирали тяхната власт и привилегии. Обикновено те насочваха разочарованията и горчивината си към пропаганда, демонстрации, бойкоти, петиции до Световния съвет — и понякога произведения на изкуството. „Пътешествениците“ на Вил-хелм Смут беше призната за шедьовър на (каква ирония) английската литература дори от тези, които изобщо не бяха съгласни с автора.
Но имаше и групи, които смятаха, че политическите действия са безполезни и че единствено насилието ще възвърне бленуваното статукво. Въпреки че малко хора наистина вярваха, че могат отново да напишат страниците на историята, имаше много, които, ако не можеха да постигнат победа, с радост биха се задоволили с отмъщението.
Между двете крайности на напълно асимилираните и непримиримите имаше цял спектър от политически — и аполитични — партии. „Дер Бунд“ не бе най-голямата, но беше най-влиятелната и несъмнено най-богатата, тъй като контролираше по-голямата част от изнесеното богатство на бившата република чрез мрежа от корпорации и холдингови компании. Повечето от тях вече бяха съвършено легални и всъщност много уважавани.
В компанията Цанг Аероспейс беше вложен половин милиард от парите на Бунд, надлежно отбелязан в годишния балансов отчет. През 2059 г. сър Лорънс с удоволствие прие още половин милиард, който му позволи да ускори изграждането на малката си флота.
Но дори и неговият великолепен ум не успя да открие някаква връзка между Бунд и последната чартърна мисия на Цанг Аерос-пейс с „Галакси“. Халеевата комета тогава наближаваше Марс и сър Лорънс беше толкова зает с подготовката на „Юнивърс“ за излитане в срок, че почти не обръщаше внимание на рутинните операции на другите два кораба.
Въпреки че лондонската компания Лойдс изказа известни съмнения за предполагаемия маршрут на „Галакси“, тези възражения бързо бяха премахнати. Бунд имаше хора на ключови позиции навсякъде; това беше лошо за застрахователните брокери, но се оказа истински късмет за космическите адвокати.
Опасен товар
Не е лесно да извършваш полети по маршрут между различни точки, които не само променят местонахождението си с милиони километри на всеки няколко дена, но и преминават през скоростен обхват, който се измерва с десетки километри в секунда. Не може да става и дума за редовно разписание; понякога човек трябва да се откаже от полета и да остане в космопорта — или поне на орбита — и да изчака небесните тела в Слънчевата система да се подредят в по-благоприятна за човечеството конфигурация.
За щастие за тези периоди се узнава с години по-рано, така че те могат да се използват по възможно най-добрия начин за ремонти, модернизации и планетарни отпуски за екипажа. А понякога, при добър късмет и агресивни търговски умения, може да се уреди и някой местен чартърен полет, дори и ако той е еквивалент на старовремските екскурзии с лодка „веднъж около залива“.
Капитан Ерик Лаплас беше възхитен, че тримесечният престой над Ганимед няма да се окаже пълна загуба. Едно анонимно и неочаквано дарение за Планетарната научна фондация щеше да финансира разузнаване на спътниковата система на Юпитер (дори и сега никой не я наричаше „система на Луцифер“), като щеше да се обърне особено внимание на дузина от пренебрегваните по-малки и. Някои от тях изобщо не бяха изследвани както трябва, камо пък да бъдат посетени.
Веднага щом научи за мисията, Ролф ван дер Берг се обади на корабния агент на Цанг и направи някои дискретни проучвания.
— Да, първо ще се отправим към Йо — след това ще извършим прелитане над Европа…
— Само прелитане? На какво разстояние?
— Един момент — странно, в плана на полета не са отбелязани подробности. Но, разбира се, корабът няма да навлезе в Забранената зона…
— Която започваше на десет хиляди километра от повърхността, според последното постановление… преди петнайсет години. Всъщност бих искал да се кандидатирам за планетолог на мисията. Ще изпратя документите за моята квалификация…
— Не е необходимо, д-р Ван дер Берг. Вече питаха за вас.
Винаги е лесно да бъдеш мъдър, след като се случи непоправимото, и когато обръщаше поглед назад (след катастрофата имаше предостатъчно време за това), капитан Лаплас си припомняше някои странни аспекти от чартърния полет. Двама от членовете на екипажа внезапно се бяха разболели и веднага бяха подменени; той толкова се радваше, че е намерил заместници, че не провери документите им така внимателно, както би могъл. (А дори и да го беше направил, щеше да открие, че те са напълно редовни.)
След това се появиха проблемите с товара. Като капитан той беше упълномощен да инспектира всичко, което се внасяше на кораба. Разбира се, беше йевъзможно да постъпи така с всеки отделен товар, но той никога не се колебаеше да проучи нещата, ако имаше основателна причина за това. Екипажите на космическите кораби като цяло се състояха от хора с високо чувство за отговорност; но дългите мисии можеха да се окажат отегчителни, а съществуваха някои прогонващи скуката химикали, които — макар и напълно легални на Земята — не трябваше да се употребяват извън нея.
Когато втори помощник Крис Флойд докладва за своите подозрения, капитанът помисли, че хроматографичният детектор на кораба е открил още някое скривалище на висококачествения опиум, който екипажът му, състоящ се предимно от китайци, понякога употребяваше. Този път обаче нещата бяха сериозни — много сериозни.
— Товарен трюм номер три, товар 2/456, капитане. В митническата декларация е записано „научна апаратура“. Но той съдържа експлозиви.
— Какво!
— Няма съмнение, сър. Ето електрограмата.
— Вярвам ви, мистър Флойд. Проверили ли сте товара?
— Не, сър. Намира се в запечатан сандък, с размери приблизително половин метър на един метър на пет метра. Един от най-големите товари, които научният екип донесе на борда. Има етикет ВНИМАНИЕ — ЧУПЛИВО! Но такъв етикет има и всичко останало, разбира се.
Капитан Лаплас започна замислено да барабани с пръсти върху зърнестото пластмасово „дърво“, от
