което бе направено бюрото му. (Мразеше тази материя и възнамеряваше да се отърве от бюрото при следващото обновяване на мебелировката.) Дори при това незначително действие той започна да се издига над седалката си и по навик автоматично се закрепи, като захвана крака си за подпората на стола.
Макар че дори за миг не се усъмни в доклада на Флойд — новият му втори помощник беше много компетентен и капитанът бе доволен, че той никога не се хвалеше с прочутия си дядо, — може би обяснението беше съвсем просто. Детекторът можеше да се е заблудил от други химикали с нервно- молекулярни връзки.
Можеха да слязат в трюма и да разпечатат сандъка. Не — това можеше да се окаже опасно, а освен това щеше да предизвика юридически проблеми. Най-добре беше да действа прямо; така или иначе щеше да му се наложи да го направи, рано или късно.
— Моля ви, доведете тук д-р Андерсън — и не споменавайте на никого другиго за това.
— Много добре, сър. — Крис Фяойд отдаде чест с уважение, макар че това не бе необходимо, и напусна стаята с плавно, леко плъзгане.
Шефът на научния екип не беше привикнал към нулевата гравитация и влизането му беше доста непохватно. Очевидно искреното му възмущение не помогна и се наложи няколко пъти да сграбчва бюрото на капитана по един недотам достоен начин.
— Експлозиви! Разбира се, че не! Момент да видя митническата декларация… 2/456…
Д-р Андерсън изтрака номера на портативната си клавиатура и бавно прочете: „Пенетрометри «Марк V» три броя.“ Разбира се — няма никакъв проблем.
— А какво представлява — попита капитанът — този пенетрометър? — Въпреки своята загриженост той не успя да потисне една усмивка; наименованието звучеше малко неприлично.
— Стандартен уред за вземане на планетарни проби. Пускате го и с малко късмет той ще пробие в повърхността дупка с дълбочина до десет метра — дори и в твърда скала. След това изпраща пълен химически анализ. Това е единственият безопасен начин да изследваме места като Дневната страна на Меркурий — или Йо, — където ще спуснем първия от тях.
— Доктор Андерсън — каза капитанът, който се владееше отлично, — може и да сте изключителен геолог, но не разбирате много от небесна механика. Не можете просто да спуснете нещо от орбита…
Обвинението в невежество очевидно бе неоснователно, както показа и реакцията на учения.
— Ама че идиоти! — каза той. — Разбира се, трябваше да бъдете уведомен.
— Точно така. Ракетите с твърдо гориво са класифицирани като опасен товар. Искам да ми представите разрешение от застраховате-лите и вашето лично уверение, че системите за обезопасяване са подходящи; иначе ще ги изхвърля зад борда. А сега има ли още някакви малки изненади? Възнамерявате ли да направите сеизмични изследвания? Мисля, че за тях обикновено се използват експлозиви…
След няколко часа малко поомекналият учен призна, че е намерил и две бутилки природен флуор, използван за захранване на лазерите, които можеха да улучат минаващи небесни тела в обхват от хиляда километра, за да вземат спектрографски проби. Тъй като флуорът в чисто състояние е може би най- ужасното вещество, познато на човека, той заемаше едно от челните места в списъка на забранените материали — но както и ракетите, които направляваха пенетрометрите към техните цели, беше от първостепенно значение за мисията.
Когато се убеди напълно, че са взети всички необходими предпазни мерки, капитан Лаплас прие извиненията на учения и неговото уверение, че това недоглеждане се дължи изцяло на бързината, с която е била организирана експедицията.
Той беше сигурен, че д-р Андерсън казва истината, но вече чувстваше, че има нещо странно в тази мисия.
Точно колко странно, той дори не би могъл да си представи.
Ад
Преди взривяването на Юпитер само Венера надминаваше Йо в приликата му с Ада в Слънчевата система. Сега, когато Луцифер бе повишил температурата на повърхността му с още двеста градуса, дори и Венера вече не можеше да се мери с него.
Серните вулкани и гейзери бяха повишили многократно своята активност, като сега променяха релефните форми на изтерзания сателит не за десетилетия, а за години. Планетолозите се бяха отказали от всякакви опити да съставят карти и се бяха задоволили с правенето на орбитални снимки на всеки няколко дни. От тях те бяха създали вдъхващи страхопочитание филми за самия Ад в действие.
Лондонската застрахователна компания Лойдс беше поискала безбожна премия за тази фаза от мисията, но Йо не представляваше реална заплаха за кораб, който прелита на минимално разстояние от десет хиляди километра — при това над сравнително спокойната Нощна страна.
Загледан в приближаващия се жълто-оранжев глобус — най-невероятно яркият обект в цялата Слънчева система, — втори помощ-ник-капитан Крис Флойд неволно си припомни времето, когато преди половин век неговият дядо беше дошъл насам. Тук „Леонов“ се бе скачил с изоставения „Дискъвъри“ и д-р Чандра беше събудил спящия компютър Хал. След това и двата кораба бяха отлетели да изследват огромния черен монолит, кръжащ около Л1, вътрешната точка на Лагранж между Йо и Юпитер.
Сега монолита вече го нямаше — както и Юпитер. Минислънце-то, което се бе родило като Феникс от експлодирането на гигантската планета, беше превърнало нейните сателити в нещо, което всъщност бе още една Слънчева система, макар че само на Ганимед и Европа имаше райони с температури, подобни на земните. Докога положението щеше да остане същото, никой не знаеше. Преценките за продължителността на живота на Луцифер варираха от хиляда до един милион години.
Научният екипаж на „Галакси“ поглеждаше с копнеж към точката Л1, но сега бе твърде опасно да се приближават до нея. Винаги беше съществувал поток от електроенергия — „приливният тунел“ на Йо, — който се носеше между Юпитер и близкия му сателит, а създаването на Луцифер бе увеличило силата на потока със стотици пъти. Понякога тази река от енергия можеше да бъде забелязана дори с невъоръжено око, излъчваща жълто сияние, характерно за йонизирания натрий. Някои инженери на Ганимед мечтаеха да пренасочат тези гигаватове към тях, за да могат да ги използват, но никой не можеше да измисли приемлив начин да направи това.
Първият пенетрометър беше изстрелян, придружен от вулгарните забележки на екипажа, и два часа по-късно се заби като подкожна инжекция в разлагащия се сателит. Той продължи да функционира почти пет секунди — десет пъти над предвидения му живот, като предаде хиляди химични, физични и реологични20 измервания, преди Йо да го унищожи.
Учените изпаднаха във възторг; Ван дер Берг беше просто доволен. Той очакваше, че сондата ще си свърши работата; Йо беше абсурдно лесна цел. Но ако се окажеше прав за Европа, вторият пенет-рометър несъмнено щеше да се провали.
Но и това нямаше да докаже нищо; той можеше да не заработи поради цяла дузина основателни причини. И щом не успееше да се справи, единствената алтернатива щеше да бъде приземяването.
Което, разбира се, беше абсолютно забранено — и не само от закоите на хората.
Шака Велики
АСТРОПОЛ — който въпреки помпозното си название имаше отчайващо малко работа извън Земята — не искаше да признае, че Шака съществува в действителност. СЮАЩ заемаха абсолютно същата позиция по въпроса и техните дипломати се чувстваха неудобно или се възмущаваха, когато някой се окажеше нетактичен дотам, че да спомене това име.
Но Третият закон на Нютон важи и в политиката, както и във всичко останало. В партията Бунд имаше екстремисти — макар че понякога тя се опитваше да се отърве от тях, не особено усърдно — които непрекъснато крояха заговори срещу СЮАЩ. Обикновено тяхната дейност се ограничаваше с опити за търговски саботаж, но понякога избухваха експлозии, изчезваха хора, имаше дори и убийства.
Не е необходимо да казваме, че южноафрикан-ците не приемаха това с лека ръка. Те реагираха със създаването на собствени официални служби за контраразузнаване, които също имаха доста широк кръг от операции — и също твърдяха, че не знаят нищо за Шака. Може би те бяха възприели полезното
