изобретение на ЦРУ за „правдоподобно отричане“. Възможно бе дори да казват истината.
Според една теория първоначално Шака е била кодова дума, която след това — подобно на „лейтенант Кийе“ на Прокофиев — беше придобила свой собствен живот, защото вършеше работа на различни тайни административни апарати.
Но имаше и друго, донякъде пресилено обяснение според тези, които вярваха, че Шака наистина съществува. Всички агенти на тази организация са били психологически програмирани да се самоубият, преди да възникне възможност да бъдат разпитани.
Каквато и да беше истината, никой не можеше сериозно да си представи, че повече от две столетия след смъртта му легендата за великия тиранин от племето Зулу щеше да хвърли сянката си върху светове, за които той никога не беше чувал.
Забуленият свят
През десетилетието след възпламеняването на Юпитер и разпростирането на Голямото затопляне в спътниковата му система никой не се доближи до Европа. След това китайците предприеха бърз полет около нея, опитвайки се да проникнат през облаците с радар и да открият останките на „Циен“. Не успяха, но техните карти на Дневната страна бяха първите, които показваха новите континенти, разкриващи се при топенето на ледената обвивка.
Освен това те откриха една съвършено права двукилометрова ивица, която изглеждаше толкова изкуствена, че бе наречена Великата Стена. Формата и размерите й навеждаха на мисълта, че това е монолитът или някой от монолитите, тъй като се бяха появили милиони от тях в последните часове преди сътворяването на Луцифер.
И все пак не беше доловена никаква реакция или поне следа от сигнал, изпратен от разумни същества под постоянно сгъстените облаци. Така че няколко години по-късно изследователски сателити бяха поставени на постоянна орбита, а в атмосферата бяха спуснати балони, придържащи се на голяма височина, които трябваше да изучат придвижването на ветровете. Земните метеоролози намираха това за изключително интересно, защото Европа — с един централен океан и слънце, което никога не залязваше — представляваше един красиво опростен модел за техните учебници.
Така бе започнала играта на „Рулетката на Европа“, както я наричаха управляващите, когато учените предлагаха да се стигне по-близо до спътника. След петдесет години, през които нищо не се случи, тя беше станала донякъде отегчителна. Капитан Лаплас се надяваше, че това положение ще се задържи така, и беше поискал значителни уверения от д-р Андерсън.
— Аз лично — каза той на учения — бих възприел като не особено приятелски акт отнякъде да ми се стовари с пронизителен шум един тон бронирана железария, движеща се с хиляда километра в час. Доста съм изненадан, че Световният съвет ви даде разрешение.
Д-р Андерсън също беше малко изненадан, макар че едва ли щеше да е така, ако знаеше, че този проект бе последната точка от един дълъг дневен ред на заседанието на Научната подкомисия късно в петък следобед. От такива дреболии се изгражда световната история.
— Съгласен съм, капитане. Но ние действаме при много строги ограничения и няма никаква възможност да се сблъскаме с — ъъ — жителите на Европа, които и да са те. Ще се насочим към една цел, намираща се на пет километра над морското равнище.
— Така разбрах и аз. Какво толкова интересно има във връх Зевс?
— Той е абсолютна загадка. Преди няколко години изобщо не е съществувал. Така че разбирате защо това подлудява геолозите.
— И вашата играчка ще го анализира, когато се забие в него.
— Точно така. И всъщност не би трябвало да ви казвам това, но бях помолен да държа резултатите в тайна и да ги изпратя на Земята зашиф-ровани. Очевидно някои хора са по следите на голямо откритие и искат да бъдат сигурни, че никой няма да изпревари техните публикации. Можете ли да повярвате, че учените са толкова дребнави?
Капитан Лаплас веднага повярва в това, но не искаше да разочарова своя пътник. Д-р Андерсън изглеждаше трогателно наивен; каквото и да ставаше — а капитанът вече бе напълно убеден, че в тази мисия се крие нещо много по-голямо, отколкото се забелязваше на пръв поглед, — Андерсън не знаеше нищо за него.
— Остава ми само да се надявам, докторе, че жителите на Европа не си падат по алпинизма. Ще ми бъде много неприятно, ако прекъснем някой техен опит да забият знаме на своя Еверест.
На борда на „Галакси“ се възцари чувство на необичайно вълнение, когато пенетрометърът бе изстрелян — дори и неизбежните шеги заглъхнаха. През дългите два часа, докато сондата падаше към Европа, почти всички членове на екипажа си намериха някакво съвършено основателно извинение да се озоват на мостика и да погледат операцията по насочването. Петнайсет минути преди сблъсъка капитан Лаплас забрани достъпа за всички, освен за новата корабна стюардеса Роузи; без нейните постоянни доставки на тубички, пълни с превъзходно кафе, операцията не би могла да продължи.
Всичко вървеше добре. Скоро след навлизането в атмосферата въздушните спирачки бяха задействани, като забавиха пенетроме-търа до една приемлива за сблъсъка скорост. Радарното изображение на целта — еднообразно, без никакви показатели за мащаба — непрекъснато нарастваше върху екрана. При минус една секунда всички записващи устройства автоматично се включиха на висока скорост…
… Но нямаше какво да записват. — Сега зная — каза тъжно д-р Андерсън — точно как са се чувствали хората в Лабораторията по реактивни двигатели, когато първите сателити „Рейнджър“ са се стоварили върху Луната — с повредени камери.
Нощно дежурство
Единствено Времето е универсално; Нощта и Денят са просто старомодни местни обичаи на онези планети, чиито сили на прилива и отлива все още не са ги лишили от тяхното въртене. Но колкото и да се отдалечават от своя роден свят, човешките същества никога не могат да се освободят от всекидневния ритъм, наложен преди много векове от цикъла на светлината и мрака.
И тъй, в 01,05 часа Универсално време втори помощник-капитан Чанг беше сам на мостика, а корабът около него бе потънал в сън. Дори не бе необходимо и той да е буден, защото електронните сензори на „Галакси“ биха регистрирали евентуална повреда много по-бързо, отколкото той би могъл. Но изминалият век в ерата на кибернетиката бе показал, че хората все още бяха малко по-добри от машините, когато трябваше да се справят с неочакваното; а рано или късно неочакваното винаги се случваше.
„Къде ми е кафето? — помисли си кисело Чанг. Не е в стила на Роузи да закъснява.“ Той се почу дали стюардесата е била засегната от същото неразположение, което бе обхванало и учените, и екипажа след несполуките от последните двайсет и четири часа.
След повредата на първия пенетрометър набързо беше свикано съвещание, което трябваше да обмисли следващия ход. Оставаше още един от апаратите; той бе предназначен за Калисто, но можеше да бъде използван и тук.
— Така или иначе — убеждаваше ги д-р Андерсън — вече сме се приземявали на Калисто — там няма нищо, освен много разновидности на начупен лед.
Никой не оспори това. След дванайсетчасова пауза за модификации и изпитания пенетрометър номер 3 беше изстрелян в облачната обвивка на Европа, следвайки невидимия път на своя предшественик.
Този път записващите устройства на кораба регистрираха някои Данни — за около половин милисекунда. Акселерометърът на сондата, който можеше да действа при ускорение до 20 000 джи, предаде един кратък сигнал, преди да изчезне от екрана. Изглежда, всичко бе унищожено за много по-малко време от едно мигване.
След потискаща минута мълчание беше решено да се докладва на Земята и да се изчака в орбита около Европа за по-нататъшни инструкции, преди да продължат към Калисто и по-далечните луни.
— Извинявайте, че закъснях, сър — каза Роуз Макмахън (по името й човек никога не би могъл да предположи, че кожатай е малко по-черна от кафето, което носеше), — но, изглежда, съм навила пог-решно будилника.
