започна да се тресе, когато течността нахлу в него.
Десет минути по-късно на мостика беше свикан военен съвет. Капитан Смит, все още намусен, удостои Флойд с леко кимване; вторият му помощник, който беше малко притеснен, проведе целия разговор.
— Е, работата потръгна, и то учудващо добре. С такива темпове можем да напълним резервоарите за двайсет часа — макар че може би ще се наложи да излезем и да закрепим по-устойчиво тръбата.
— А какво стана с примесите? — обади се някой.
Вторият помощник показа прозрачно найлоново пликче, пълно с безцветна течност.
— Филтрите се справиха с всичко до степен няколко микрона. За по-голяма сигурност течността ще мине през тях два пъти, като ще циркулира от един резервоар в друг. Но се боя, че няма да можем да ползваме плувния басейн, докато не отминем Марс.
Тази забележка предизвика смях, от който всички се нуждаеха, и дори капитанът малко се поотпусна.
— Ще включим двигателите на минимална тяга, за да се убедим, че Халеевата H20 няма да предизвика операционни аномалии. Ако има такива, ще зарежем цялото начинание и ще се отправим към дома, като използваме добрата стара вода от Луната, предоставена ни безплатно от кратера Аристарх.
Възцари се едно от онези мълчания, характерни за всички събирания, когато всеки очаква някой друг да заговори пръв. Тогава капитан Смит прекъсна неловката пауза.
— Както всички знаете — каза той, — аз никак не съм възхитен от тази идея. Всъщност… — Той изведнъж млъкна; всички знаеха много добре, че отначало бе решил да изпрати на сър Лорънс своята оставка, макар че при сегашните обстоятелства жестът му щеше да бъде донякъде безсмислен.
— Но през последните няколко часа се случиха две неща. Собственикът се съгласи с проекта — ако при изпитанията не възникнат някакви по-сериозни проблеми. Това всъщност е голямата изненада и аз не знам за нея нищо повече от вас — Световният космически съвет не само даде своето разрешение, но и настоя да направим това отклонение, като пое всички разходи, които ще възникнат. Предположенията ми вероятно не са по-добри от вашите.
Но едно нещо все още ме тревожи… — той погледна колебливо малкото пликче с вода, което Хейуд Флойд в момента беше вдигнал срещу светлината и леко го разклащаше. — Аз съм инженер, а не химик, за Бога. Това нещо изглежда чисто — но не би ли могло да повреди вътрешността на резервоарите?
По-късно Флойд не можа да си обясни напълно защо направи това; такава необмислена постъпка съвсем не беше в стила му. Вероятно просто бе изгубил търпение от всички тези спорове и искаше да се заеме с работата. Или може би сметна, че капитанът се нуждае от леко затягане на морала.
С бързо движение той отвори пликчето и изля в гърлото си приблизително 20 кубически сантиметра от веществото на Халеевата комета.
— Ето ви отговора, капитане! — каза той, когато преглътна течността.
— А това — каза корабният лекар половин час по-късно — беше една от най-глупавите постъпки, които съм виждал. Не знаете ли, че в това вещество има цианиди, цианогени и един Бог знае още какво?
— Разбира се, че знам — засмя се Флойд. — Видях резултатите от анализите — има само една милионна част от тези елементи. Няма защо да се притеснявате. Но едно нещо ме изненада — добави той мрачно.
— И какво е то?
— Ако човек успее да достави това нещо на Земята, може да направи цяло състояние, като го продава под формата на патентовано средство за разслабване от Халеевата комета.
Автомивка
След като вече се бяха хванали на работа, атмосферата на борда на „Юнивърс“ изцяло се промени. Вече нямаше разправии; всички даваха най-доброто, на което бяха способни, и много малко хора си позволиха да поспят през следващите две завъртания на ядрото на кометата — стотина часа по земното време.
Първият Халеев ден беше посветен на още по-прецизното укрепване на тръбите, водещи към Олд Фейтфул, но когато гейзерът затихна с падането на нощта, техниката вече бе напълно усвоена. Повече от хиляда тона вода бяха качени на борда; следващият дневен период щеше да бъде напълно достатъчен за останалото.
Хейуд Флойд се постара да стои по-далеч от капитана, защото не желаеше да злоупотребява с късмета си; при всички случаи Смит трябваше да се погрижи за хиляди неща. Но изчисляването на новата орбита не беше между тях; това бе направено няколко пъти на Земята.
Вече нямаше никакво съмнение, че идеята беше блестяща, а спестеното време и разходи щяха да бъдат дори по-големи, отколкото Джолсън бе предвидил. Чрез зареждането на Халеевата комета „Юнивърс“ беше избягнал двете съществени изменения на орбитата, които щяха да са необходими при едно завръщане на Земята; сега той можеше да се отправи директно към целта си, с максимално ускорение, и щеше да спести много седмици. Въпреки възможните рискове сега всички бяха възхитени от плана. Е, почти всички.
На Земята набързо сформираната организация „Долу ръцете от Халеевата комета!“ беше възмутена. Нейните членове (които бяха само 236 на брой, но знаеха как да привлекат вниманието на обществеността) не смятаха, че ограбването на едно небесно тяло е оправдано, дори и за да бъде спасен животът на много хора. Те не се успокоиха дори и когато беше изтъкнато, че „Юнивърс“ само използва вещество, което кометата и без това щеше да загуби. Те настояваха, че нещата са принципни. Техните гневни комюникета донесоха така необходимото разведряване на обстановката на борда на „Юнивърс“.
Предпазлив както винаги, капитан Смит проведе първите изпитания на минимална мощност с една от дюзите за уравновесяване на кораба; ако тя се повредеше, биха могли да минат и без нея. Но не възникнаха никакви аномалии; двигателят действаше точно така, както би работил с най-добрата дестилирана вода от лунните мини.
След това той изпробва централния главен двигател номер едно; ако той се повредеше, нямаше да има загуба на маневреност, а само на пълната мощност. Корабът все още щеше да бъде напълно управляем, но с оставащите четири външни двигателя върховото ускорение щеше да се понижи с двайсет процента.
Отново не възникнаха никакви проблеми; дори и скептиците започнаха да се държат учтиво с Хейуд Флойд, а втори помощник Джолсън вече не беше социален аутсайдер.
Отлитането бе насрочено за късния следобед, точно преди Олд Фейтфул да затихне. (Дали той все още щеше да бъде там, за да приветства следващите посетители след седемдесет и шест години? — запита се Флойд. Може би; доказателства за неговото съществуване имаше още на снимките от 1910 г.)
Нямаше броене преди старта в драматичния старовремски стил на Кейп Канаверал. Когато напълно се убеди, че всичко е в отлично състояние, капитан Смит подаде само пет тона тласък на двигател номер едно и „Юнивърс“ бавно се понесе нагоре, отдалечавайки се от сърцето на кометата.
Ускорението беше слабо, но пиротехническите ефекти бяха страховити, а за повечето от наблюдаващите — и напълно неочаквани. Досега реактивните струи от главните двигатели бяха практически невидими, защото съставът им изцяло се състоеше от високо йонизиран кислород и водород. Дори и когато — отдалечени на стотици километри — газовете се охлаждаха достатъчно, за да влязат в химическо взаимодействие, не можеше да се види нищо, защото реакцията не излъчваше светлина във видимия спектър.
Но сега „Юнивърс“ се отдалечаваше от Халеевата комета върху стълб от пламъци, който беше толкова ярък, че заслепяваше очите; изглеждаше почти като някоя масивна колона, изградена от огън. Там, където пламъкът удряше земята, скални отломъци експлодираха нагоре и встрани; отивайки си завинаги, „Юнивърс“ издълбаваше своя подпис, като космически графити, върху ядрото на Халеевата комета.
Повечето от пътниците, свикнали да се издигат в космоса без видими помощни средства, бяха доста шокирани. Флойд очакваше неизбежното обяснение; едно от малките му удоволствия беше да хваща Уилис в някоя научна грешка, но това се случваше много рядко. А дори и когато успееше, Уилис винаги имаше някое напълно правдоподобно извинение.
— Въглерод — каза той. — Горящ въглерод, точно както при пламъка на свещта, но малко по- горещ.
— Малко — промърмори Флойд.
