Това ми напомня — онзи ден попаднах на определение от края на двайсети век — може да ти бъде забавно — нещо подобно — цитирам — „Психоанализата — заразна болест, появила се във Виена към 1900 -та, вече изчезнала в Европа, но случайни епидемии сред богати американци.“ Край на цитата. Смешно, нали?
Отново се извинявам — проблемът с мислописците — трудно е да не се отклоняваш…
хз 12Л у888 8*****дс9812йебдц ПО ДЯВОЛИТЕ… СТОП… ВЪРНИ
Може би съм допуснала някаква грешка? Ще опитам пак.
Споменаваш за Данил… извинявай, че винаги сме избягвали въпросите ти за него. Знаехме, че си любопитен, но имахме основателна причина. Спомняш ли си, че веднъж го нарече „никой“… Вярно предположение…!
Веднъж ме попита за съвременната престъпност — аз нарекох този интерес патологичен — може би предизвикан от безкрайните отвратителни телевизионни програми от твое време. Самата аз никога не съм можела да гледам телевизия повече от пет минути… гадост!
ВРАТА — ОТВОРИ СЕ! — А ЗДРАВЕЙ, МЕЛИНДА — ИЗВИНЯВАЙ — СЕДНИ — ПОЧТИ СВЪРШВАМ…
Да — престъпността. Винаги има… Неподлежащ на изолиране шум на обществото. Какво да се прави?
Вашето решение — затвори. Финансирани от държавата развъдници на извращения. Издръжката на един затворник е струвала десет пъти по средния семеен доход! Пълно безумие… Очевидно хората, които най-яростно са призовавали за нови затвори, нещо не са били наред — трябвало е да ги подложат на психоанализа! Но ако трябва да съм справедлива — преди усъвършенстването на електронното наблюдение и контрол наистина не е имало алтернатива — би трябвало да видиш възторжените тълпи, разбиващи стените на затворите. Нищо не може да се сравнява с това, освен падането на Берлинската стена петдесет години по-рано!
Да — Данил. Не зная какво е било престъплението му — а и даже да знаех, нямаше да ти кажа — но вероятно психологическият му профил е предполагал, че от нещо ще стане — как беше думата? — триножник… не, прислужник. За някои работи много трудно се намират хора — не зная какво щяхме да правим, ако нямаше престъпност! Така или иначе, надявам се, че скоро ще снемат контрола от него и че ще се върне в нормалното общество.
ИЗВИНЯВАЙ МЕЛИНДА — ПОЧТИ СВЪРШВАМ.
Това е, Франк. Поздрави на Димитри. Вече трябва да сте преполовили пътя до Ганимед. Чудя се дали някога ще успеят да опровергаят Айнщайн, така че да можем да разговаряме в реално време!
Надявам се, че тази машина скоро ще свикне с мен. Иначе ще се поразтърся за истински античен текстов редактор от двайсети век… Можеш ли да повярваш, някога дори се усъвършенствах в писането на клавиатура, от която е трябвало да минат неколкостотин години, за да се освободите?
С обич, до скоро.
Привет, Франк. Ето ме пак. Все още очаквам отговор на последното си…
Странно е, че пътуваш за Ганимед, при моя стар приятел Тед Хан. Но навярно не е толкова голямо съвпадение — той беше погълнат от същата загадка като теб…
Първо трябва да ти кажа нещо за него. Родителите му изиграли мръсен номер, като го кръстили Тиъдър. Това име се съкращава — дори не си помисляй да го наричаш така! — на Тио8. Разбираш ли какво искам да кажа?
Не мога да не се питам дали тъкмо това не е мотивът му. Не познавам никой друг с толкова силен интерес към религията — не, мания. Трябва да те предупредя — той може да е много досаден.
Между другото, как се справям? Липсва ми старият ми мислописец, но изглежда, започвам да овладявам тази машина. Поне до този момент не съм — как го казваше? — оклепала нещо…
Не съм сигурна, че трябва да ти го казвам, в случай, че без да искаш, се изпуснеш, но аз лично наричам Тед „последния йезуит“. Сигурно знаеш нещо за тях — по твое време Орденът все още е съществувал.
Удивителни хора — често велики учени — направили невероятно много добрини, а също донесли много зло. Една от най-големите иронии на историята — искрени и блестящи търсачи на знание и истина, и все пак цялата им философия е безнадеждно изопачена от суеверие…
Куедн2кЗдн скъпи 21 ейдж дуъпп
По дяволите. Разчувствах се и загубих самообладание. Едно, две, три, четири… сега е моментът всички добри хора да дойдат и да помогнат… така е по-добре.
Във всеки случай Тед притежава същата онази възвишена решимост. Не влизай в какъвто и да е спор с него — ще те прегази като валяк.
Между другото, какво е „валяк“? За гладене на дрехи ли се е използвал? Ясно ми е, че може да ти стане много неприятно…
Проблемът с мислописците… прекалено лесно се отклоняваш във всички посоки, независимо колко усилия полагаш… В крайна сметка трябва да кажа някоя добра дума за клавиатурите… Сигурно вече съм го казвала…
Тед Хан… Тед Хан… Тед Хан
Тук на Земята славата му все още се носи заради поне две негови мисли: „Цивилизацията и религията са несъвместими“ и „Вяра е да вярваш в онова, за което знаеш, че не е вярно“. Всъщност, мисля, че последната не е негова — а ако наистина му принадлежи, тя е най-остроумното нещо, което изобщо е казвал. Той дори не се усмихна, когато му разказах един от любимите си вицове — надявам се, че не си го чувал… очевидно е от твое време…
Деканът на факултета по естествени науки казва: „Защо вие, учените, винаги се нуждаете от толкова скъпо оборудване? Защо не можете да сте като в математическия факултет, където им трябват само черна дъска и кошче за хартия? Или още по-добре, като във философския факултет. На тях дори не им трябва кошче…“ Е, навярно Тед го е бил чувал… Предполагам, че повечето философи са го чували…
Така или иначе, предай му моите поздрави. И недей, повтарям, недей да влизаш в какъвто и да е спор с него!
С обич и най-добри пожелания от Африканската кула.
ПРЕПИШИ. ЗАПИШИ.
ПРАТИ — ПУЛ
16. Капитанската маса
Появата на толкова знаменит пътник беше предизвикала в затворения малък свят на „Голиат“ известно объркване, но екипажът се адаптира към положението с чувство за хумор. Всеки ден в 18.00 ч. целият персонал се събираше за вечеря в каюткомпанията, която при нулева гравитация спокойно побираше поне трийсет души, равномерно разположени покрай стените. През повечето време обаче в работните сектори на кораба се поддържаше лунна гравитация, така че винаги имаше безспорен под и повече от осем души образуваха тълпа.
Полукръглата маса, която се разгъваше около автоготвача, спокойно сместваше целия седемчленен екипаж, с капитана на почетното място. Извънредният осми човек пораждаше толкова непреодолими проблеми, че някой винаги трябваше да се храни сам. След многобройни добронамерени обсъждания взеха решение да се редуват по азбучен ред — не според истинските им имена, които почти не се използваха, а според прякорите им. На Пул му трябваше известно време да ги запомни: „Винта“ (строително инженерство), „Чипа“ (компютри и комуникации), „Първия“ (първи помощник), „Живота“ (медицински и животоподдържащи системи), „Двигателя“ (енергия) и „Звездния“ (орбити и навигация).
Докато слушаше разказите, шегите и жалбите на новите си приятели, по време на десетдневното пътуване Пул научи повече за Слънчевата система, отколкото през месеците, прекарани на Земята. Всички на борда очевидно се радваха на новия си и навярно наивен слушател, но Пул рядко приемаше на вяра по- фантастичните им разкази.
