— Един пример не прави статистика, както казваше преподавателят ми по математика. Но продължавай.
— Това е сложна история — или може би мозайка, повечето парчета от която липсват. Но като цяло се приема, че когато преди четири милиона години Монолитът се появил в Африка, с нашите предци се е случило нещо изключително важно. Това събитие бележи повратен момент в праисторията — първата поява на сечива, оръжия и религия… Не може да е чиста случайност. Монолитът трябва да е направил нещо с нас — определено не може просто да си е стоял там и пасивно да е приемал жертвоприношения.
Тед обича да цитира някакъв прочут палеонтолог, който казал: „ТМА-0 ни е дал еволюционна начална скорост“. Той твърди, че тази начална скорост не е била съвсем в желаната посока. Трябвало ли е да станем толкова коварни и долни, за да оцелеем? Може и да е трябвало… Доколкото разбирам, Тед смята, че в мозъците ни има нещо фундаментално погрешно, което ни прави неспособни на логично мислене. Нещо повече, макар че за да оцелеят, всички същества се нуждаят от известна агресивност, ние, изглежда, имаме от нея повече от необходимото. И никое друго животно не измъчва себеподобните си като нас. Дали това е еволюционна случайност, някакъв генетичен малшанс?
Широко възприета също е тезата, че ТМА-1 е оставен на Луната, за да наблюдава проекта — експеримента или каквото там е било — и да докладва на Юпитер, очевидното място за контрол на мисиите в Слънчевата система. Точно затова там е чакал друг Монолит — Големия брат. Чакал е там четири милиона години, когато е пристигнал „Дискавъри“. Дотук съгласен ли си?
— Да, винаги съм си мислил, че това е най-правдоподобната теория.
— Следва по-умозрителната част. Боумън очевидно е бил погълнат от Големия брат, но изглежда, нещо от личността му е оцеляло. Двайсет години след онази среща с Хейууд Флойд по време на втората експедиция до Юпитер установяват нов контакт на борда на „Вселена“, когато Флойд се качва на кораба за срещата с Халеевата комета през 2061 г. Поне така ни съобщава в мемоарите си, макар че когато ги е диктувал, той е бил доста повече от стогодишен.
— Може да е бил склерозирал.
— Не и според всички негови съвременници! Освен това — нещо още по-важно — неговият внук Крис имал също толкова странни преживявания, когато „Галактика“ извършила принудително кацане на Европа. И разбира се, това е мястото, където в момента е Монолитът — или поне някакъв Монолит! Заобиколен от европеани…
— Започвам да разбирам какво иска да каже доктор Тед. Тук се появяваме ние и целият цикъл отново започва. Европеаните някой ден ще полетят към звездите.
— Точно така, всичко съответства. Юпитер се е взривил, за да им осигури слънце, да стопи замръзналия им свят. Предупреждението към нас да стоим на разстояние — навярно, за да не пречим на развитието им.
— Къде ли съм чувал вече тази идея? Разбира се, Франк — тя идва отпреди хиляда години — от собственото ти време! „Първата заповед“! Все още продължаваме да се забавляваме с онези стари серии от „Стар Трек“.
— Някога казвал ли съм ти, че съм се срещал с двама от изпълнителите? Щяха да се изненадат да ме видят сега… И винаги съм изпитвал смесени чувства към тази политика на ненамеса. В нашия случай Монолитът със сигурност я е нарушил — преди четири милиона години там, в Африка. Може да се каже, че това е довело до катастрофални резултати.
— Така че повече късмет следващия път на Европа!
Пул се засмя, но не му бе много весело.
— Хан каза абсолютно същото.
— А какво според него трябва да направим? И най-вече — каква е твоята роля в тази игра?
— На първо място трябва да разберем какво всъщност става на Европа — и защо? Не е достатъчно само да наблюдаваме от космоса.
— Какъв друг избор имаме? Всички изпращани от ганимедците сонди се взривяват точно преди да кацнат.
— А след мисията за спасяване на „Галактика“ управляваните от хора кораби се отклоняват от някакво силово поле, което никой не може да проумее. Много интересно. Това доказва, че онова нещо там долу е решително, но не и злонамерено. И най-важното, че трябва по някакъв начин да разбира какво се приближава към него. Да различава роботите от хората.
— По-добре, отколкото е по собствените ми сили. Продължавай.
— Е, Тед смята, че има едно човешко същество, което може да стигне до повърхността на Европа, защото там е неговият стар приятел, който може би има известно влияние върху въпросните сили.
Капитан Димитри Чандлър тихо подсвирна.
— И ти си готов да рискуваш?
— Да, имам ли нещо за губене?
— Една много ценна совалка, ако правилно съм се досетил какво си наумил. Затова ли се учиш да управляваш „Сокол“?
— Ами, като го споменаваш сега… Тази идея и преди ми е хрумвала.
— Ще трябва да премисля нещата. Признавам, че успя да ме заинтригуваш, но има много проблеми.
— Като те познавам, сигурен съм, че те няма да са пречка — стига да решиш да ми помогнеш.
22. Рискът
Г-ЦЕ ПРИНГЪЛ — ИЗБРОЙ ПРИОРИТЕТНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ОТ ЗЕМЯТА
ЗАПИС
Мила Индра, не се опитвам да театралнича, но това може да е последното ми писмо от Ганимед. Когато го получиш, вече ще пътувам към Европа.
Макар че взех решението внезапно — и никой не остана по-изненадан от самия мен — аз го премислих много сериозно. Както можеш да се досетиш, за това до голяма степен е виновен Тед Хан. Нека той ти обясни, ако не се завърна.
Моля те, не ме разбирай погрешно. В никакъв случай не смятам, че това е самоубийствена мисия! Но съм деветдесет процента убеден от аргументите на Тед и той толкова силно възбуди любопитството ми, че никога няма да си простя, ако отклоня тази откриваща се веднъж в живота възможност. Може би ще е по- точно, ако кажа веднъж на два живота.
Ще тръгна с малката едноместна совалка на „Голиат“ — „Сокол“ — как бих искал да я покажа на старите си колеги от Космическата администрация! Ако се съди по архивите, най-вероятният изход е да бъда отклонен от Европа, преди да успея да кацна. Дори това ще ме научи на нещо…
А ако местният Монолит — Великата стена — реши да се отнесе с мен като с робосондите, които е унищожавал в миналото, никога няма да науча. Готов съм да поема този риск.
Благодаря ти за всичко и най-добри пожелания на Джо. С обич от Ганимед — и надявам се, скоро от Европа.
ЗАПИШИ
ПРАТИ
IV. Царството на сярата
23. „Сокол“
— В момента Европа е на около четиристотин хиляди километра от Ганимед — каза на Пул капитан Чандлър. — Ако настъпиш газта — благодаря ти, че ме научи на този израз! — „Сокол“ може да те отведе там за един час. Но не ти го препоръчвам — нашият загадъчен приятел може да се уплаши от някой, който
