Флойд изглеждаше леко раздразнен.
— Много добре. Предай ми съобщението, моля.
ОПАСНО Е ДА ОСТАНЕТЕ ТУК. ДО ПЕТНАЙСЕТ ДНИ ТРЯБВА ДА СИ ТРЪГНЕТЕ.
— Това е абсолютно невъзможно. Прозорецът ни на излитане ще се отвори чак след двайсет и шест дни. Нямаме достатъчно гориво, за да потеглим по-рано.
ТЕЗИ ФАКТИ СА МИ ИЗВЕСТНИ. ВЪПРЕКИ ТОВА ДО ПЕТНАЙСЕТ ДНИ ТРЯБВА ДА СИ ТРЪГНЕТЕ.
Хейууд Флойд бавно се обърна на въртящото се кресло с гръб към пултовете и ключовете на компютърния дисплей, за да погледне към покритата със самозалепваща се материя пътека.
— Внимателно проследете това — каза д-р Ким.
„Сякаш има нужда да ми напомнят“ — помисли си Пул.
Наблюдателната палуба на „Дискавъри“ беше много по-прашна, отколкото си я спомняше, затова предположи, че системата за филтриране на въздуха все още не е била включена. През огромните прозорци струяха успоредните лъчи на далечното, но въпреки това ярко слънце и осветяваха безброй танцуващи точици в класическа демонстрация на Брауново движение.
И ето че с тези прашинки започна да се случва нещо странно — някаква сила сякаш ги направляваше, като отдалечаваше едни и приближаваше други, докато всички не се срещнаха на повърхността на куха сфера. С диаметър около метър, тя увисна за миг във въздуха като гигантски сапунен балон. После се издължи в елипсоид, чиято повърхност започна да се набръчква, да образува гънки и неравности. Пул не се изненада чак толкова, когато постепенно се оформи човешко тяло.
Бе виждал такива фигури в музеи и на научни изложби, само че излети от стъкло. Но този прашен призрак дори не се приближаваше до анатомична точност — напомняше на груба глинена статуетка или на някое от примитивните произведения на изкуството, откривани в нишите на пещерите от каменната епоха. Грижливо моделирана беше само главата — а лицето без каквото и да е съмнение, принадлежеше на командир Дейвид Боумън.
ЗДРАВЕЙТЕ, ДОКТОР ФЛОЙД. СЕГА ВЯРВАТЕ ЛИ МИ?
Устните на фигурата изобщо не помръдваха. Пул разбра, че гласът — да, определено гласът бе на Боумън — всъщност идва от високоговорителната решетка.
ТОВА МИ Е МНОГО ТРУДНО И РАЗПОЛАГАМ С МАЛКО ВРЕМЕ. ПОЗВОЛИХА МИ ДА ОТПРАВЯ ТОВА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ИМАТЕ САМО ПЕТНАЙСЕТ ДНИ.
— Защо… и какво представлявате вие?
Но призрачната фигура вече избледняваше и зърнистата й обвивка отново се разпадаше на отделни прашинки.
СБОГОМ, ДОКТОР ФЛОЙД. ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА РАЗГОВАРЯМЕ. НО АКО ВСИЧКО Е НАРЕД, МОЖЕ ДА ПОСЛЕДВА ОЩЕ ЕДНО СЪОБЩЕНИЕ.
Докато образът изчезваше, Пул не успя да се сдържи и се усмихна на онова старо клише от космическата ера. „Ако всичко е наред“. Колко пъти бе чувал този израз преди мисия!
Призракът изчезна: останаха само танцуващите прашинки, които подновиха случайното си движение във въздуха. Пул се върна към настоящето с усилие на волята.
— Е, командире, какво мислите за това? — попита Ким.
Пул все още беше потресен и му трябваха няколко секунди, преди да е в състояние да отговори.
— Лицето и гласът бяха на Боумън — кълна се. Но какво беше това?
— Тъкмо по този въпрос продължаваме да спорим и досега. Наречете го холограма, прожекция — разбира се, има много начини да се фалшифицира при желание — но не и при онези обстоятелства! Пък и при онова, което се случи после.
— Луцифер ли?
— Да. Благодарение на онова предупреждение, те имали достатъчно време да избягат, преди Юпитер да се взриви.
— Значи каквото и да представлява, онова нещо с лицето на Боумън е имало приятелски намерения и се е опитвало да помогне.
— Вероятно. И това не е последният път, когато се е появявало. Възможно е тъкмо на него да принадлежи онова „още едно съобщение“, предупреждаващо ни да не се опитваме да кацаме на Европа6.
— И никога ли не сте кацали?
— Само веднъж, при това инцидентно — когато трийсет и шест години по-късно „Галъкси“ бил отвлечен и принудително приземен там, а неговият кораб-близнак „Юнивърс“ трябвало да го спаси. Всичко е тук — наред с малкото, което робомониторите ни показаха за европеаните.
— Нямам търпение да ги видя.
— Те са амфибии с всякаква форма и големина. Веднага щом Луцифер започна да топи леда, който покриваше целия им свят, европеаните изплуваха от морето. Оттогава се развиват със скорост, която изглежда биологически невъзможна.
— От онова, което си спомням за Европа, там нямаше ли много пукнатини в леда? Навярно вече са били започнали да изпълзяват през тях и да се оглеждат наоколо.
— Това е широко възприета теория. Но има и друга, много по-абстрактна. Може да е свързано с Монолита по начини, които не разбираме. Появата на тази теория е резултат от откриването на ТМА-0, почти петстотин години след вашето време точно тук, на Земята. Предполагам, че са ви разказали за това?
— Съвсем бегло — трябваше да наваксвам с толкова много неща! Името ми се струваше смешно — тъй като не е магнитна аномалия — и е в Африка, не на Тайхо!
— Напълно прав сте, разбира се, но просто свикнахме с него. И колкото повече научаваме за Монолитите, толкова по-загадъчни стават. Най-вече защото все още са единственото реално доказателство за развита извънземна технология.
— Тъкмо това ме изненада. Мислех си, че вече трябва да сме засекли радиосигнали отнякъде. Астрономите започнаха да търсят още когато бях дете!
— Ами, има една податка, която е толкова ужасяваща, че дори не ни се ще да мислим за нея. Чували ли сте за Нова Скорпио?
— Не, струва ми се.
— Отделни звезди постоянно се превръщат в нови, разбира се — а тази не беше особено внушителна. Но преди да се взриви, беше известно, че Нова Скорпио има няколко планети.
— Обитаеми ли?
— Няма абсолютно никакъв начин да определим — радионаблюдателите не бяха засекли нищо. И ето го кошмарът… За щастие, автоматичният патрул по новите регистрира събитието още в самото начало. И то не започна от звездата. Първо избухна една от планетите и взриви слънцето си.
— За Бо… извинете, продължавайте.
— Разбирате какво означава това. Не е възможно планета да се превърне в нова — освен по един- единствен начин.
— Някога прочетох в един научнофантастичен роман изключително гадна шега: „свръхновите са промишлени инциденти“.
— Не ставаше въпрос за свръхнова — но и онова може да не е шега. Най-широко възприетата теория е, че и някой друг е използвал вакуумна енергия и че е загубил контрол над нея.
— Възможно е и да е имало война.
— Също толкова ужасно — навярно никога няма да разберем. Но тъй като собствената ни цивилизация зависи от същия енергиен източник, разбирате защо Нова Скорпио понякога ни носи кошмари.
— А по мое време имахме само ядрени реактори, от които да се страхуваме!
— С това вече е свършено, слава на Деус. Но всъщност исках да ви разкажа още нещо за откриването на ТМА-0, защото бележи повратен момент в човешката история. Откриването на ТМА-1 на Луната беше достатъчен шок, но петстотин години по-късно последва още по-силен. При това много по-близо. Там долу — в Африка.
