комуникационни съоръжения. Местните жители намираха замяната за крайно несполучлива.
Като цяло новите наематели бяха дружелюбни — в края на краищата Едит беше истинска ирландка, макар и омъжена за англичанин. И селяните от все сърце одобряваха усилията на семейство Крейг за възстановяването на прочутите градини в имението поне до някакво подобие на някогашната им слава от XIX в.
Един от първите ходове на Доналд, след като направиха обитаем етажа в западното крило, беше да ремонтира тъмната стаичка, чийто купол представляваше някаква късновикторианска приумица (някои го наричаха излишество) върху сградата на замъка. Куполът бе издигнат от лорд Франсис Конрой, страстен любител астроном и майстор на телескопи през последното десетилетие от живота си; вече парализиран, но прекалено горд, за да се остави да бъде бутан в количка из имението, той бе прекарал часове в наблюдение на империята си от стаичката под купола и в издаване на заповеди на армията от градинари чрез флагчета.
Старите почти век оптически уреди се оказаха в изненадващо добро състояние и представяха идеален образ на външния свят върху хоризонталния окуляр. Ейда беше запленена от уреда и от чувството за сила, който той й даваше, когато тя наблюдаваше през него градините около замъка. Много по-добре е, обяви твърдо, от телевизията или пък от досадните стари филми, които родителите й непрекъснато гледаха.
Затворена тук горе, тя не чуваше сърдитите им гласове.
12. Мекотело с необикновени размери
Първата лоша новина дойде скоро след като Брадли беше седнал да изяде изстиналия си вече обед. Авиокомпания „Шеврон“ хранеше добре важните си гости, а Джейсън знаеше, че щом кракът му стъпи на Сейнт Джон, ще има малко време за редовно и спокойно хранене.
— Съжалявам за безпокойството, господин Брадли — каза стюардът, — но се обаждат спешно от главната квартира.
— Може ли да ме свържете тук?
— Боя се, че не… има и видеосигнал. Ще трябва да минете отзад.
— По дяволите! — Брадли отхапа къс от разкошната тексаска пържола. С неудоволствие отмести чинията и отиде в кабината за свръзка в задната част на самолета. Видеовръзката беше едностранна, затова продължи да дъвче, докато Роулингс го запознаваше с отчета си.
— Направихме някои проучвания за размера на октоподите, Джейсън. Хората от платформата не се зарадваха особено, когато ти им се изсмя на прогнозата.
— Много съжалявам. Проверих го в енциклопедията. Най-големият октопод е под десет метра.
— Тогава по-добре виж това.
Макар че образът, появил се на екрана, беше очевидно доста стара снимка, качеството беше отлично. Показваше група мъже на плажа, наобиколили някаква безформена маса, но какво представляваше, не се разбираше.
— Ако трябва да се обзаложа — каза Брадли, — това навярно е разложен труп на кит. Виждал съм и съм помирисвал подобни неща. Изглеждат по същия начин; не можеш да разбереш какво точно е, освен ако не си морски биолог. Така се раждат морските змейове.
— Чудесна догадка, Джейсън. Това са предполагали и повечето експерти по онова време, а годината впрочем е 1896. Снимката е направена във Флорида, а именно на плажа Свети Августин.
— Пържолата ми изстива, а този разговор, боя се, никак не изостря апетита ми.
— Няма да ти загубя много време. Това „мъниче“ е тежало около пет тона; за щастие къс от него е бил запазен в „Смитсониън“, така че 50 години по-късно учените са могли да го изследват отново. Няма съмнение, че е бил октопод и то поне седем метра в ширина. Така че хипотезата на нашите водолази може би не е толкова абсурдна.
Брадли помълча няколко минути, премисляйки тази много неочаквана и нежелана информация.
— Ще повярвам, когато го видя — каза, — макар че не съм сигурен дали искам.
— Между другото, не си споделял с никого, нали?
— Разбира се, че не — тросна се Джейсън, който кипна само при мисълта за това.
— Все пак информационните средства са понаучили нещо; вестникарските заглавия вече го наричат Оскар.
— Добра реклама. Но какво толкова те тревожи?
— Надявахме се, че ще можеш да ни отървеш от звяра, без всички да те гледат в ръцете. Сега трябва да внимаваме; може би не бива да закачаме скъпия малък Оскар. Хората от Световната организация за защита на дивите животни бдят на своя пост. Да не говорим за „Блупийс“.
— Тия ненормалници!
— Може би си прав, но защитниците на дивите животни трябва да се приемат на сериозно: спомни си кой е президентът им. Не искаме да ядосваме Двореца.
— Ще направя всичко възможно, за да пипам внимателно. Обещавам ти да няма ядрени заряди.
Първата хапка от вече съвсем безвкусната пържола породи нелепа мисъл в съзнанието му. Брадли си спомни, че няколко пъти бе ял октопод и той му беше харесал.
Надяваше се, че няма да се случи обратното.
13. Силата на пирамидата
Когато ридаещата Ейда бе изпратена в стаята, Едит и Доналд се спогледаха с недоумение.
— Нищо не разбирам — каза Едит най-сетне. — Никога не е била непослушна; даже се разбираше чудесно с госпожица Айвс.
— Освен това именно такива тестове, без уравнения, само за избор на правилен отговор и с разни картинки, винаги са й се отдавали с лекота. Я дай да прочета пак писмото.
Едит му го подаде, като продължи да разглежда изпитната работа, която бе предизвикала цялата тази драма.
Уважаеми господин Крейг,
Със съжаление Ви уведомявам, че днес трябваше да отстраня Ейда за непослушание.
Тази сутрин класът проведе тук приложения Стандартен тест за зрително възприятие. Тя се справи изключително добре (95%) с всички задачи, с изключение на въпрос № 15. За моя най-голяма изненада, тя беше единственото дете в класа, което даде неверен отговор на този прост въпрос.
Когато й обърнах внимание върху това, тя възмутено отрече, че отговорът й е грешен. Дори когато й показах отпечатаните отговори на теста, тя отказа да признае грешката си и продължи упорито да твърди, че всички останали грешат! Именно тогава, заради дисциплината в клас, се наложи да я отпратя вкъщи.
Искрено съжалявам за случилото се, тъй като иначе Ейда е добро момиче. Моля Ви, поговорете с нея и се опитайте да я убедите, че не е права в твърденията си.
— Като че ли нарочно е искала да се провали — каза Доналд. Едит поклати глава:
— Не мисля. Въпреки грешката, резултатът й е много добър.
