пред себе си и се опитваше да го идентифицира.
Възползва се от случая и предаде сигнала за отзоваване отново; никакъв успех. Безсмислено беше да продължава; навярно повредата беше в софтуера.
Джейсън Младши се завъртя на 90 градуса наляво и продължи да се движи под прав ъгъл по курса си. Измина десет метра и поднови отново работата си, надявайки се, че е избегнал препятствието. Но Брадли вече го чакаше там.
Докато роботът обмисляше новото предизвикателство, Брадли опита нова хитрост. Включи звуковия предавател.
— Джейсън Младши, чуваш ли ме?
— Да — отговори бързо роботът.
— Познаваш ли кой съм?
— Да, господин Брадли.
(Дотук добре…)
— Имаш ли някакви проблеми?
— Не. Всички системи работят нормално.
— Изпратихме ти „Отзоваване“ — подпрограма 999. Получи ли сигнала?
— Не.
(Каквото и да твърдят авторите на научна фантастика, роботите никога не лъжат, освен ако не са програмирани за това. Надявам се никой не е изиграл на Дж. Младши този мръсен номер…)
— Изпращам ти сигнала сега. Повтарям: подчини се на Код 999. Потвърди.
— Потвърждавам.
— Сега го изпълни.
— Не разбирам командата.
(По дяволите, движим се в кръг. И можем да продължим така и в буквалния смисъл, докато се изчерпи захранването — или търпението и на двама ни.)
Докато Брадли обмисляше следващия си ход, „Иксплорър“ прекъсна диалога им:
— Брадли, за съжаление нямаме никакъв резултат до този момент. Но се получи съобщение за теб. От професора.
— Казвайте.
— Изпускаш фойерверките тук горе. Току-що стана… изригване е най-точната дума, на около 40 запад 50 север. Доста е дълбоко, за да причини някакви щети на платформата, за щастие, но гърмящият газ е тръгнал нагоре по милионите кубически метри стъклени топчета. И гори — чак тук се вижда блясъкът, да не говорим за сиянието над нас! Да беше видял снимките от спътника — сякаш целият Северен Атлантик гори!
— Убеден съм, че гледката е неописуема. Но какво е съобщението от доктор Цвикер?
— Помоли да ти предадем, че Томи Голд е бил прав. Каза, че ти ще разбереш.
— Откровено казано в момента хич не ми е до доказването на научни теории. Колко ми остава, преди да тръгна нагоре?
Брадли не изпитваше тревога, а известно притеснение. Можеше да пусне оставащия баласт и да запали двигателите за няколко секунди, за да тръгне нагоре, дълго преди да го е застигнала някаква си подводна лавина. Но искаше да завърши успешно мисията си по причини, които сега вече бяха едновременно лични и професионални.
— По последни данни около час — може би малко повече. Имаш много време.
Един час беше напълно достатъчен; можеха да му стигнат дори пет минути.
— Джейсън Младши — обърна се към робота, — задавам ти нова програма. Команда 527.
Това беше командата за изключване на главното захранване, която щеше да остави да функционират единствено поддържащите системи. На Младшия не му оставаше нищо друго, освен да тръгне нагоре.
— Команда 527 приета.
Добре, това мина! Външните светлини на Дж. Младши пробляснаха и малките витла за контролиране на потапянето спряха да се въртят. За миг роботът като че ли замря. Дано не съм го пресилил, помисли си Брадли.
Малко след това светнаха прожекторите и витлата се завъртяха отново.
Дотук всичко вървеше по плана, но беше невъзможно човек да помни всичко за такава сложна система, каквато беше Дж. Младши. Брадли беше забравил една малка подробност. Някои команди работеха само в лабораторията; по време на операции действието им се анулираше автоматично. Предишното отменяне бе автоматично отменено.
Оставаше една-единствена възможност. След като не можеше да успее с добро, налагаше се да използва груба сила. Дълбокия Джип беше много го по-силен от Дж. Младши, който във всеки случай нямаше дори крайници, с които да се отбранява. Всяка схватка между двамата щеше да бъде гарантирана победа за единия от тях.
Но и недостойна същевременно. Винаги можеше да се измисли нещо по-добро.
Брадли обърна Дълбокия Джип, така че да не препречва повече пътя на Младшия. Роботът прецени новата ситуация за няколко секунди, после отново се зае търпеливо с работата си. Възхитителна беше всеотдайността му, но понякога май прекаляваше. Дали беше вярно, че археолозите са открили римски страж на своя пост в Помпей, затрупан от пепелта на Везувий, тъй като центурионът не дошъл навреме да го освободи от наряд? Като че ли тъкмо това щеше да се случи и с Дж. Младши.
— Съжалявам — промърмори Брадли, когато се изравни с нищо не подозиращата машина.
Тласна манипулатора на Дълбокия Джип в бронята и във всички посоки се разлетяха парчета метал. Помощните перки завъртяха Джейсън Младши в полукръг, после бавно спряха.
Изходът беше един, но роботът не престана да спори с човека.
Непрекъснатият сигнал премина в тревожно пиукане, което означаваше „Елате да ме приберете!“
Подобно на бомбардировач, който пуска товара си, Джейсън Младши хвърли железните тежести, които го държаха на дъното и започна бързо да се издига.
— Младшия тръгна най-сетне — съобщи Брадли на „Иксплорър“ — Ще е при вас след около двадесет минути.
Роботът отиваше в сигурни ръце. Половин дузина системи щяха да го засекат при излизането над водата и да го приберат на кораба, преди да се е завърнал Дълбокия Джип.
— Мисля, че разбираш — промълви Брадли, докато Джейсън Младши чезнеше във водното небе над него, — че това наскърби повече мен, отколкото теб самия.
40. Инспекция
Джейсън Брадли тъкмо се канеше да хвърли баласта си и да последва Дж. Младши нагоре към повърхността, когато от „Иксплорър“ му се обадиха отново:
— Чудесна работа, Джейсън! Следваме изкачването на Младшия. Гумените лодки вече го очакват, но ти не изхвърляй още тежестите си. От „Нипон-Търнър.“ те молят да им свършиш една работа — няма да ти отнеме повече от пет минути.
— Имам ли толкова време?
— Разбира се, иначе как бихме те карали да стоиш там долу. Остават повече от 40 минути, преди това нещо да удари — тук, на екраните ни прилича на въздушен фронт. Ще те предупредим, ако междувременно обстановката се измени.
Брадли светкавично прецени ситуацията. Дълбокия Джип можеше да стигне площадката на „Нипон- Търнър“ за около пет минути. Искаше му се да погледне „Титаник“ за последен път — и двете части, ако е възможно. Не съществуваше почти никакъв риск; дори ако предвижданията се окажеха напълно погрешни, оставаха му още няколко минути да стигне на хиляда метра нагоре, преди долу да връхлети стихията.
— Какво искат да направя? — запита, като завъртя Дълбокия Джип и обвитата в лед кърма застана пряко пред хидролокатора му.
— „Мори“ има проблеми със захранващите си кабели — не може да ги изтегли нагоре. Навярно са се заплели някъде. Би ли проверил какво става?
