— Дадено.
Молбата беше разумна, още повече, че двамата с Дълбокия Джип бяха точно там. Масивните проводници, пренесли огромните си ампери до кърмата, струваха милиони долари. Нищо чудно, че подводниците не искаха да си тръгнат без тях. Реши, че „Петър Велики“ е успял да се справи.
Единствено мощните прожектори на Дълбокия Джип осветяваха призрачната ледена планина, все още прикована към дъното и очакваща момента на освобождението си, което вече можеше да не настъпи. Придвижвайки се предпазливо, за да избегне жиците, които свързваха ледения блок и балоните с гърмящ газ, той заобиколи огромната маса и стигна до двойката дебели силови кабели, простиращи се до подводницата над него.
— Не виждам нищо нередно — каза. — Да опитат да дръпнат здраво още веднъж.
Само след секунди огромните кабели завибрираха величествено, подобно на струните на някакъв гигантски музикален инструмент. На Брадли му се стори, че усеща инфразвуковите вълни, които излъчваха.
Но кабелите останаха предизвикателно опънати.
— Съжалявам — обади се отново Брадли горе, — нищо не мога да направя. Може би ударната вълна е блокирала механизма за освобождаване.
— Такова е мнението и тук горе. Добре, благодарим ти. По-добре вече се връщай у дома — имаш още много време, но по последни данни половин милиард тона кал се е запътила точно към теб. Казват, че гледката прилича на Мисисипи при разлив.
— След колко време ще е тук?
— След двадесет, не — петнадесет минути.
Ех, как искам да зърна и носа, помисли мечтателно Брадли, но да не подлагам на изпитание късмета си. Дори и да пропусна шанса да бъда последният човек, който е виждал „Титаник“.
С нежелание изхвърли баласт № 1 и Дълбокия Джип започна да се издига. Отправи последен поглед към огромното, обвито в лед скеле. След това се съсредоточи върху двойката кабели, които проблясваха на предните светлини на Дълбокия Джип. И както веригата на котвата на спасителната лодка придава увереност на аквалангиста, така и тези кабели създадоха на Брадли усещане за връзка със света над него.
Тъкмо се канеше да освободи и втората тежест и да ускори издигането си, когато нещата тръгнаха наопаки.
„Мори“ все още продължаваше с надежда да подръпва кабелите, опитвайки се да изтегли ценността от дъното на океана, когато нещо най-сетне поддаде. Но не това, което очакваше.
От противошоковия локатор прозвуча силен предупредителен сигнал; последва удар, който разтърси Дълбокия Джип, и Брадли увисна на предпазния колан. За миг зърна огромна бяла маса, която бавно премина край него и се отправи нагоре към повърхността.
Дълбокия Джип започна да потъва. Брадли хвърли и останалите два баласта.
Сякаш потъването почти спря. Но не съвсем: Дълбокия Джип се понесе съвсем бавно към дъното на океана.
Брадли постоя мълчаливо няколко минути. След това съвсем ненадейно за самия себе си започна да се смее. Все още не беше в непосредствена опасност, а положението беше наистина смешно.
— „Иксплорър“ — обади се горе. — Няма да повярвате, но току-що се блъснах в един айсберг.
41. Свободно издигане
Дори сега Брадли не смяташе, че е в истинска опасност; беше по-скоро ядосан, отколкото разтревожен. И все пак положението изглеждаше истински драматично. Беше заседнал на дъното, изгубил всякаква способност да изплува нагоре. Лекият удар от издигащия се миниайсберг навярно бе отнесъл някои от плавателните модули. И като че ли това не беше достатъчно, а най-голямата подводна лавина се бе насочила към него и се очакваше да се стовари върху му след десетина-петнадесет минути. Не можеше да не се усеща като герой от филм на Стивън Спилбърг.
(Първа стъпка: да проверя дали двигателната система на Дълбокия Джип може да ми осигури достатъчно изтласкване, за да се измъкна оттук…)
Подводницата леко помръдна и изхвърли облак кал, която изпълни водата наоколо със заслепителен облак отразена светлина. Дълбокия Джип се издигна на няколко метра, после отново потъна на дъното. Батериите му щяха да се изтощят много преди да успее да стигне до повърхността.
(Отвратително е. Няколко милиона ще отидат по дяволите, или най-малкото на дъното. Но може би ще успеем да спасим поне остатъците от Дълбокия Джип, когато всичко това свърши — както направихме с добрия стар „Алвин“ преди много години.)
Брадли посегна към превключвателя и махна защитния предпазител.
— Дълбокия Джип вика „Иксплорър“. Ще направя свободно издигане; докато се издигам, връзката ни ще прекъсне. Дръжте ме под око с радара. Стартирайте „хрътките“, може да се наложи да ме прибирате отнякъде.
Изчисленията бяха показали, а изпитанията потвърдили, че без допълнителните съоръжения капсулата на Дълбокия Джип може да извърши 40 бързи измервания, да се изхвърли над водата и да се приземи на палубата на всеки кораб наблизо. Или, разбира се, да се спотаи под водата, ако човек няма достатъчен късмет къде да се приземи.
— Готови сме, чакаме те, Джейсън. Късмет!
Той завъртя малкия червен ключ и светлините пробляснаха отново, докато силният ток преминаваше пред детонаторите.
Съществуват някои инженерни системи, които никога не може да бъдат щателно проверени, преди наистина да станат необходими. Дълбокия Джип беше отлично конструиран, но изпитанията на аварийния механизъм биха стрували по-голямата част от бюджета на МОМД.
Двойните експлозивни заряда отделиха животоспасяващата капсула със собствена подемна сила от останалата част точно както бе планирано.
Но, както често казваше Джейсън, морето винаги ще измисли нещо друго. Титановата капсула беше достатъчно сериозно засегната; ударните вълни, макар и сравнително слаби, се престроиха и се срещнаха в една точка.
Беше твърде късно за страх или съжаление; в частицата от секундата, преди да експлодира капсулата, Джейсън Брадли имаше време за една-единствена мисъл: какво хубаво място да срещнеш смъртта си.
42. Вилата на залез слънце
Докато караше взетата под наем кола покрай сложно изплетените железни порти, красиво окастрените дървета и цветни лехи събудиха стари спомени. С голямо усилие на волята Доналд Крейг потисна нахлуващите мисли за замъка Конрой. Нямаше да го види никога вече; тази глава от живота му бе приключила безвъзвратно.
Изпитваше дълбока тъга и така щеше да бъде до края на дните му. И все пак се чувстваше свободен; още не е късно — как беше онази най-често грешно цитирана фраза от Милтън? — „да търся свежи гори и нови пасища“. Опитвам да се препрограмирам, мислеше си омърлушено Доналд. Да започна нова страница.
На няколко метра от елегантната сграда имаше малък паркинг. Доналд заключи колата и приближи входната врата. На нивото на очите, точно над бутона на звънеца и малкия микрофон, бе окачена чисто нова медна табелка. Въпреки че никъде не се виждаше дебнещото око на камера, Доналд не се съмняваше, че някой го наблюдава отвътре.
На един ред върху табелката с тлъсти букви бе написано:
Доналд я погледа замислено няколко секунди, засмя се и посегна към звънеца. Но вратата го изпревари.
