разпръснали по бежовия килим.
— Щеше ли да имаш нещо против, ако си подхождаха по цвят? — попита Люк.
— О-о, я тихо — изкикоти се тя, стъпи на пода, прекоси стаята и затвори вратата на банята зад себе си. Пусна душа и хвърли поглед на дебелите кърпи по рафтовете. В главата й се породи подозрение. „Обзалагам се, че Ибън е донесъл собствените си кърпи, докато е бил тук“ — помисли си тя.
Двайсет минути по-късно беше вече убедена, че предположението й е било вярно. Докато Люк й помагаше да оправят голямото легло, тя забеляза къс хартия до нощното шкафче. Вдигна го и разбра, че е квитанция от Мишмаш Баргин Стор във Вейл. Беше от покупка на стоки, между които и дузина кърпи за баня по деветдесет и девет цента всяка. Датата на бележката беше двайсет и трети декември.
— Люк, виж това — каза Нора, показвайки му квитанцията. — Твоята кърпа може да е чисто нова.
Люк погледна внимателно жена си. Той разпозна аналитичното намръщване на Нора и нейния дедективски усет на писателка. Винаги се учудваше, че Реган имаше същото изражение на лицето, когато беше озадачена.
— Той ги е купил само преди няколко дни — каза тя. — Защо не ги е взел със себе си?
— Сигурно е взел няколко — отговори Люк. — В банята има не повече от пет или шест.
— Тогава сигурно ги е забравил — отвърна Нора. — Но от друга страна фактът, че е бил във Вейл, може да се окаже важен. Може би той има свръзка там. Ще се обадя на Реган и ще говоря за това с нея.
ГЛАВА ДВАНАЙСТА
В девет часа в понеделник сутринта Реган и Луис се срещнаха със следователя Мат Сойер, който беше назначен да разследва кражбите по време на коледния уикенд.
Информацията, която той им даде за миналото на Ибън, не беше блестяща. Реган знаеше, че когато е влязъл в затвора това не е било първото му престъпление, но нямаше представа за размерите на престъпното му минало. Тя слушаше със засилващо се безпокойство, докато им изреждаха списъка от ударите на Ибън.
Когато следователят прочете, че по времето на защитата си Ибън е признал кражби на скъпоценности в продължение на трийсет години и дори се похвалил, че можел да задигне короната на кралица Елизабет по време на коронацията, Реган си помисли, че Луис ще избухне в сълзи.
Протестът на Луис, че не е имал представа за размерите на деянията на Ибън, очевидно не впечатли Сойер.
— Господин Олтайд, вие сте нов тук — намръщено му каза Сойер. — Ние много се гордеем с обществото си. Аспен е място, където идват знаменитости и богати хора, за да си починат от живота в големите градове, да се почувстват свободни и сигурни. Много от местните хора предпочитат те да си стоят там, у дома, но това е положението. Нашата работа е да ги защитаваме. — Той повиши глас. — Ние не можем да си гледаме работата, ако хора като вас препоръчват осъдени престъпници, които са си признали, че дълги години са правили големи кражби, за постове, които им дават достъп до къщите на тези богати хора. Благодарение на вас, господин Бийн можа да си напазарува на спокойствие в къщата на Ууд и да се измъкне от дома на Грант с шедьовър в чантата си.
Реган слушаше потресена, съзнавайки, че точно това би си помислил всеки един човек в града. Но следващите думи на Сойер я смразиха.
— От друга страна, семейство Ууд и семейство Грант може да са били щастливци. Преди три дни, на двайсет и трети, във Вейл е бил пребит и вързан в килера възрастен мъж. От дома му е била открадната картина на Бийсли. За щастие той е носил на врата си алармена медицинска верижка и е успял да извика помощ, когато е дошъл в съзнание.
На вратата се почука. Луис изкрещя:
— Казах да не ни безпокоите! Дявол да го вземе! Никой ли никога не ме слуша?
— Кендра Ууд явно ви е послушала, когато сте й препоръчали Ибън Бийн — саркастично каза Сойер, когато вратата се отвори и един от младите привлекателни администратори на Луис надникна вътре.
— Брендън, какво, по дяволите, е толкова важно? — попита го Луис.
— Извинявай, Луис, но майката на Реган е на телефона и казва, че е важно.
Той вдигна телефона на бюрото си и го подаде на Реган.
— Мамо, какво става? — попита бързо тя. И после, докато слушаше, се намръщи. — Господи, това е важно. Благодаря ти. Ще ти кажа после — тя затвори телефона и погледна право към Сойер. — Родителите ми са отседнали в стаята, която е използвал Ибън в къщата на Ууд. Тази сутрин майка ми е намерила на пода в спалнята квитанция от магазин във Вейл. С дата двайсет и трети декември.
Накрая Луис избухна в плач и сложи глава на бюрото си.
— Аз съм разорен — ридаеше той. — Напълно разорен.
ГЛАВА ТРИНАЙСТА
Докато закусваше, Койотът наблюдаваше гримасите на Уилийн и Джуд, докато упражняваха кралския английски за празненството на Ибън. Споделяше тяхното задоволство, че Ибън беше обвинен за престъпленията, които той и те бяха извършили поотделно. „Бедното копеле“ — промърмори той, докато изгребваше с намазаната си препечена филийка остатъка от пържените яйца.
След като Уилийн и Джуд завързаха Ибън в импровизираната му кошара и се върнаха в кухнята, Койотът се заслуша по-внимателно, докато те още веднъж преминаха през плановете за празненството.
И така в подходящия момент Джуд и Уилийн също ще ударят, а? Те възнамеряват да направят удар по Нова година с нещо, което да окачат на стената на клиента. Е добре, ще се погрижим за това.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСТА
Реган държеше ръката на Луис докато следовател Сойер звънеше на колегата си в полицейското управление във Вейл и го информираше накратко, че е напълно вероятно Ибън да е бил във Вейл в петък.
Понеже Луис продължаваше да хленчи и да се вайка, Реган извади от джобовете си няколко кърпички.
Сойер хвърли злобен поглед, докато Луис се мъчеше да чуе информацията, която той приемаше от Вейл.
— Задръж останалите — каза Реган, като подаваше на Луис пакетчето носни кърпички. — Страхувам се, че ще ти трябват.
— Много ми помагаш — измънка той, докато си бършеше очите.
Реган гледаше как кръглото лице на Сойер се свива в бръчки, които плъзнаха по челото му. Той вероятно беше не повече от четирийсет и няколко години, предположи тя, но не изглеждаше да прекарва много време по ски пистите или на неговия Нордик Трак. Якето му се пръскаше по шевовете, а лицето му сякаш имаше постоянно недоволно изражение. Но очите му показваха проницателност и тя разбираше, че той слуша важна информация.
Минута по-късно, когато Сойер трясна телефона, стана ясно, че предположението й е било вярно.
— Ако приятелят ви Ибън е извършил обира във Вейл, с него е била някаква приятелка, която му е помогнала да изнесе картината. Не е било необходимо да ядеш много спанак, за да имаш сили да я вдигнеш — те направо са я отрязали от рамката.
— С него е имало жена? — попита Реган.
— Да. Бедният старец бил слисан и объркан. Когато се свестил в килера, чул да говорят мъж и жена.
— Ибън имал ли е приятелка? — обърна се Реган към Луис.
— Откъде да знам? — изпротестира Луис.
Реган започваше да се дразни.
— Добре, Луис, колко често го виждаше?… Какво правиш, Луис?
Той свали ръката се от китката.
