— Мерих си пулса. Почвам да се превъзбуждам.
Реган даже и не погледна към Сойер.
— Хайде, Луис. Какво знаеш за социалния живот на Ибън тук?
— Само той знаеше. Не искаше никой да разбере за миналото му. Какъв майтап, а? В началото, когато дойдох тук, той мина веднъж, докато правехме ремонта. Когато отворихме миналия месец, той се отбиваше понякога за по някоя бира, винаги вечерите, когато отиваше на кино тук по-долу. Обичаше филмите.
— Имал е достатъчно време в затвора, за да стане любител на филмите — иронично подхвърли Сойер.
Реган не му обърна внимание.
— Значи обичаше да ходи на кино. Нещо друго?
Луис погледна към тавана, сякаш следващият отговор щеше да се появи там.
— Споменаваше нещо, че ще ходи в МакДоналдс след киното.
Лицето на Сойер изразяваше онзи трябва-да-ме-майтапиш поглед.
— Ако сте били толкова големи приятели, защо не се е хранил тук? — попита той.
— Той обича Биг Мак — отговори оправдавайки се Луис.
Детектив Сойер се изправи.
— Мисля, че няма какво повече да правим тук — каза той. — Уверявам ви, че ще поддържам връзка. Разчитам, че ще се навъртате наоколо, мистър Олтайд?
— Освен ако не ме изгонят от града — въздъхна Луис.
Когато вратата зад Сойер се затвори, той се обърна към Реган.
— Реган, това си е твоята ваканция. Ти дойде тук да караш ски. Забрави за мен.
— Приятел в нужда се познава — увери го тя.
— Колко великодушно, Реган. Не мога да повярвам, че го казваш — той издуха за сетен път носа си в последната кърпичка.
— Не мога да повярвам, че ми казваш да забравя какво става тук. Как мога да го забравя? Благодарение на теб аз също съм замесена — тя направи пауза. — Освен това ме познаваш. Обичам да карам ски, но това не може да се сравни с удоволствието да заловя Ибън.
В Лос Анжелис Реган току-що бе приключила един случай, в който бе заловила мъж, който използваше номерата на крадени кредитни карти. Той беше поръчал да му доставят стока на временен адрес, меко казано. Реган имаше късмет да му достави поръчката лично и да сложи край на този пазарен гуляй. И, както винаги след като завършеше някакъв подобен случай, тя гореше от желание да се захване със следващото предизвикателство.
Просто никога не бе предполагала, че това ще стане толкова бързо и толкова близо до вкъщи.
Изправяйки се, тя каза:
— И ще започна като накарам Кендра да ми уреди среща със семейство Грант. Искам да чуя от първа ръка версията на цялото семейство за изпълнението на дядо Коледа миналата нощ.
ГЛАВА ПЕТНАЙСТА
Докато изливаше тестото за палачинки на идеални кръгчета в тигана, Ида не спираше да си мисли за събитията, които ставаха в Аспен. Не можеше да се освободи от тръпнещата наслада, че е толкова близо до знаменитости, които току-що бяха ограбени, от мисълта, че звезда като Кендра Ууд и нейният съпруг, продуцентът Сам, бяха извикали дъщеря й почти веднага, щом бяха разбрали. Гореше от нетърпение да чуе реакцията на своя бридж-клуб когато се върнеше в Охайо. Тази сутрин тя говори за това с клиентите, които влизаха в магазина й с мръсните си ваканционни дрехи.
Докато стоеше, чакайки тестото да се изпече, преброи боровинките върху всяка палачинка. „Всичко трябва да е справедливо“ — помисли си тя, а и децата биха забелязали всяка разлика в броя на боровинките.
— Спокойно! — викна тя. — Палачинките на баба Ида са почти готови.
Дейзи се появи в кухнята по хавлия. Тя се протегна и се прозя:
— Благодаря ти, мамо. Не беше нужно да го правиш.
— Моите внуци са всичко за мен. Обичам да ги глезя когато съм тук. Освен това тези пшенични люспи и ядки започват да имат вкус на картон след известно време, не мислиш ли?
— Те са полезни за тях — изпротестира Дейзи. Тя взе няколко портокала от хладилника и започна да ги реже, за да направи прясно изстискан сок. — Ще ходиш ли на работа тази сутрин?
— Бог знае — Ида се концентрираше усилено. Беше цяло изкуство да прецениш кога е настъпил момента да откриеш картите си. — Имаш ли някакви планове за днес?
— Да, скъпа. Тази сутрин ние с децата възнамеряваме да направим една опознавателна околната среда разходка — С гръб към Дейзи Ида погледна назад, — …а после следобед, те ще ходят на представление, докато аз отида до Кендра Ууд, за да направя няколко масажа.
— Жертвите на престъпленията — констатира Ида. — Те може би ще се възползват от масажите, за да се освободят от напрежението.
— Да се надяваме, че нищо друго няма да се случи в този град. Поне няма ранени. Мислех си, че познавам Ибън по-добре. Той някак не изглеждаше на човек, който би направил такова нещо.
— Елате и си ги вземете — провикна се Ида. — Който и да го е направил, надявам се че ще го хванат и ще го окачат на въжето — каза тя, докато внимателно подреждаше парещите палачинки в чиниите на децата. — През това време всички трябва да се ослушват добре за някакви странни случки. Аз ще си държа очите широко отворени — Тя се обърна към Дейзи. — Може би ще трябва да те откарам до Кендра този следобед и да те изчакам, докато свършиш работа. Вероятно не е безопасно да караш сама по тъмно.
— Мамо, всичко ще бъде наред.
„По дяволите“ — помисли си Ида. — „Просто умирам да се срещна с Кендра Ууд.“
ГЛАВА ШЕСТНАЙСТА
— Мислех, че ще ходите на ски днес рано сутринта — излая Беси Армбъкъл на работодателите си, Ивон и Лестър Грант. — Значи ли това, че ще висите тук за обяд?
„Превърнала се е в развалина от обира насам“ — помисли си Ивон Грант. Тя хвърли предупреждаващ поглед към съпруга си, който никога не понасяше приказките на подчинените си.
— Бъди търпелив.
— Ще обядваме на пистата, Беси — заяви тя търпеливо. — Сега чакаме Реган Райли, частен детектив, която е приятел на семейство Ууд. Тя иска да говори с нас за миналата нощ.
— Частен детектив? — Беси избухна. — Не са ли достатъчно вече тези, които идваха и задаваха въпроси?
Вчера следобед, след като научиха за липсващата картина, бяха подложени на яростните атаки на полицията и различните медии. Аспен гъмжеше от фотографи и репортери, отразяващи действията на знаменитостите през ваканционната седмица. Те бяха надушили за кражбата почти веднага, щом Беси я откри; телефонът и входният звънец не бяха млъкнали цяла неделя. В отчаянието си семейство Грант бяха избягали в къщата на техни приятели за Коледната вечеря, оставяйки Беси да държи фронта. До сега, понеделник сутринта, нервите й бяха пред скъсване.
— Тя иска да ни помогне — търпеливо каза Ивон. — Кога ти е автобуса за Вейл?
— Не е достатъчно скоро — отвърна Беси.
След закуска Лестър беше казал на Ивон, че ще трябва или да уволни Беси, или да й даде няколко дена отпуска, или да прекара остатъка от ваканцията без него. Беси се беше хванала за възможността да посети братовчед си във Вейл и да даде няколко дена почивка на възпалените си крака.
— Време е вече да ми дадете почивка — добави тя. — Съсипахте ме с вашите партита в Ню Йорк и тук, и с капризните ви доставчици, след които трябваше да чистя. Идва ми прекалено много.
Устните на Ивон се свиха. Беше готова да каже „Може и така да е“, но когато погледна към изнуреното и измъчено петдесет и повече годишно лице, разбра, че това беше необичайно поведение за нея. Тя беше с тях от седем години, пътувайки между различните им домове; нейната вярност и работоспособност бяха
