Джуд кара едната, а Уилийн — другата.
Пътят беше прекалено тесен за обратен завой. Той зави в пресечката, от която колите бяха дошли, даде заден и ги последва в посоката, в която бяха тръгнали.
Усмихна се сам на себе си. Те напредваха по плана си. В Наблюдателна точка щяха да се освободят от нежеланите си гости. Така ще направи и той.
Енгъс притисна ръка към устата на мърморещата, задушаваща се Жералдин и я изведе на свежия въздух отвън. Други също започнаха да се изливат след тях. Той излезе тъкмо навреме, за да види как Реган Рийли се качва в една кола, която точно тръгваше. Когато повече хора взеха да се измъкват, започна да се оглежда. Някое ченге трябваше да се появи скоро, а той беше единственият, който знаеше къде живеят тези крадци.
Всички от масата на Нора и Люк си пробиха път към изходите. Навън Нора каза обезумяла:
— Люк, Реган отиде до тоалетната! Може още да е там!
Люк се обърна с намерението да си пробие път през солидната маса излизащи хора, когато усети как някой го хвана за ръката.
— Тя не е вътре — каза Ида. — Проследих я и излязох точно когато тя се качваше в една кола, паркирана ей там — и посочи мястото.
Енгъс, чувайки част от разговора им, се обърна.
— Реган Рийли е ваша дъщеря? Аз също я видях да се качва в колата също. Мисля, че тя тя и шофьорът преследват този, който взе картината. А аз знам къде живее той.
Жералдин изведнъж се оправи.
— Ами тогава хайде да се качваме в някоя кола и да вървим — тросна се тя. — Никой няма да вземе картината на Поп-Поп!
Марвин Уинкъл, който най-сетне беше забелязал Жералдин в тълпата след като беше излязъл, дойде навреме, за да чуе разговора. Той посочи своята кола под наем.
— Мис Спунфелоу, Марвин Уинкъл винаги на вашите услуги!
Енгъс грабна ключовете от ръката му.
— Аз ще карам.
Жералдин скочи на предната седалка.
— Хайде, Люк — извикаа Нора, отваряйки задната врата.
Уинкъл ги последва.
Енгъс тъкмо тръгваше, когато Ида отвори страничната врата и се набута до Джералдин.
Ибън и Беси бяха прекарали безкрайно дългите четири часа, от както Уилийн и Джуд тръгнаха за празничната гала вечеря, говорейки си тихо. След като и двамата бяха приели, че няма да доживеят до утре сутринта, си разменяха признания за живота си.
Ибън даже накара Беси да се засмее, като и разказа за някои от работите, които беше работил.
— Тъй като никога не съм имал истински родители, предполагам, че никой никога не ме е насочвал в правия път.
— Никога не си наранявал никого, нали? — попита го Беси.
— Муха не съм убивал през живота си. И съм сигурен, че всичко, което съм откраднал, е било застраховано. А ако не е било, едва ли е липсвало на притежателите си. Понякога си мислех, че го правя, защото съм луд. Но всички мислеха, че съм тъп. Никой никога не ми е казвал, че съм умен или хубав. И аз исках да им го върна. Чувствам се много добре с теб. Звучиш, все едно идваш от добро семейство.
— Така е. Майка ми и баща ми бяха прекрасни хора. В това съм била по-късметлия от теб. Знаеш ли, никога не съм го казвала, защото обичам родителите си, все едно, че те са ме родили.
— Какво искаш да кажеш?
— Аз съм осиновена.
— Наистина ли? — Ибън тъкмо се канеше да я пита дали някога се е опитвала да разбере откъде е дошла, когато всички тези мисли изхвръкнаха от главата му. Неясният шум от кола, бръмчаща пред вратата, накара и двамата да подскочат. Знаеха, че Уилийн и Джуд се връщат.
— Тогава защо си нервен? — ядосано говореше Уилийн. — Нали взехме картината.
— Да, така е, но ти казвам, че не се чувствам добре. Трябва да се измитаме от тук бързо.
Уилийн прехапа устни. Всеки инстинкт й подсказваше, че Джуд е прав. Когато излизаше от мазето при главния превключвател на хотела, беше чула вратата на дамската тоалетна да се отваря. Въпреки целия хаос и объркване, което настъпи след като Джуд изстреля сълзотворния газ, тя беше сигурна, че някой се беше опитал да я последва навън. И беше сигурна, че е Реган Рийли. Когато беше погледнала към Джуд, беше я забелязала да става и да напуска масата си. След това когато потегляха, някой на паркинга до тях се опитваше да маневрира с фургона си, за да заобиколи една паркирана кола. Като се имаше предвид какво се случваше в ресторанта, кой освен нея и Джуд щеше да напусне хотела без да се опита да помогне на хората вътре? Беше ли възможно Койотът да е бил в съседната кола? Мисълта накара Уилийн да изтръпне. Нямаше нужда от подканите на Джуд, за да си свали вечерната рокля и да се напъха в скиорския си пуловер, памучните си панталони и ботушите, оставени в кухнята. Джуд се преоблече с нея. В следващия миг дрехите им бяха в един куфар, който от своя страна беше метнат в колата.
Бутилчицата хлороформ и памука бяха на кухненската маса. Те се спогледаха.
— Сега ще ги изведем от тук — каза Джуд.
Уилийн взе бутилката и памука и ги прибра в пътната си чанта. С отработен жест тя насочи пистолета към Ибън и Беси, докато Джуд освобождаваше белезниците на краката им и ги поведе към колата на Ибън. Картините на Кендра Ууд вече бяха там. Когато останките от колата бъдат намерени, щеше на има достатъчно непокътнати парчета, за да решат, че Ибън е крадецът на картини.
Навън въздухът беше станал ужасно студен. Небето беше тежко и мрачно. Нямаше нито една звезда. Изведнъж започна да вали.
Когато Беси и Ибън бяха настанени в колата с ръце, здраво вързани зад гърбовете им, Джуд кимна на Уилийн. Тя отвори бутилката с хлороформа, напои памука, застана на предната седалка и с бърз жест го набута в лицата им. И двамата се опитаха да се дръпнат. Псувайки, Джуд скочи в колата, пусна пистолета си на седалката и коленичейки зад Уилийн се наведе напред и притисна Ибън като в менгеме. След това Беси вече не можеше да отбегне памука, който Уилийн буташе под ноздрите й. Двамата се строполиха безчувствени, свличайки се към пода. Джуд излезе от колата и влезе през задната врата. Надвесен над тях, той откачи белезниците от ръцете им.
— Качвай се в нашата кола и внимавай да не изоставаш! — викна той грубо на Уилийн. — Ще се отървем от тях в Наблюдателна точка.
Ибън се съвземаше, когато Джуд докара колата до Наблюдателна точка. Несигурно се опита да изправи глава, когато усети колата да спира и да нахлува студен въздух. Къде бяха? Какво ставаше? След това осъзна, че ръцете му са свободни. В следващия момент усети, че блъскат колата отзад. Какво ставаше?
На светлината на фаровете Реган виждаше как една фигура изскочи от колата, която беше спряла на ръба на наблюдателния регион. През силния снеговалеж го видя да тича към колата, която беше паркирана зад първата. В следващия миг той блъсна колата, от която току-що беше слязъл. С ужас тя забеляза как оградата се разкъсва и предните гуми на колата увисват във въздуха. На съседната седалка Трип се усмихваше.
Джуд видя приближаващите се фарове докато се прехвърляше от колата на Ибън в своята собствена. Проследили са ги! Той натисна газта, изпращайки колата на Ибън към пропастта, след това даде заден и тръгна назад по пътя, но откри, че той е блокиран от фургона. Фургонът напълно запречваше тесния път за надолу.
— Не можеш да го заобиколиш! — изпищя Уилийн.
