— Само гледай! — изръмжа той. Колелата му почнаха да се хлъзгат, докато обикаляше задницата на фургона на Трип.
— Ще ни убиеш! — пак изкрещя тя. — Само погледни наклона!
Като обезумял той даде заден ход. Колата се завъртя и се блъсна в скалите на планината, а фаровете й все още осветяваха колата на Ибън. Главата на Уилийн се блъсна в стъклото. Главата на Джуд — в кормилото. Замаян и кървящ, той чу задната врата да се отваря.
— Не се обръщайте! — предупреди ги гласът. — И не се опитвайте да се докопате до пистолета! Още веднъж ви благодаря!
Реган видя пистолета в ръката на Трип точно в момента, в който осъзна, че има някой в задната част на автомобила, чиито колела висяха над ръба на пропастта. Действайки инстинктивно, тя отвори вратата на фургона, приведе се и изтича към колата. Отвори вратата и просто не можа да повярва на очите си. Оказа се лице в лице със замаяния Ибън.
— Ибън — ахна тя, грабвайки ръката му и придърпвайки тежестта му към себе си.
— Беси също е тук — прошепна той слабо.
— Излизай, излизай. Аз ще се погрижа за нея — каза Реган, дърпайки го настрани.
Той падна на земята. Тежестта му беше стабилизирала колата и сега предницата се наклони опасно.
— Измъкни Беси от там — промърмори Ибън, докато се опитваше да се задържи на краката си.
Реган се опита да издърпа Беси за ръцете, но тя беше мъртво тегло. Усети как колата започва да се пързаля надолу. За възможно най-кратко време тя се вмъкна в задната част на колата приведена, пъхна ръцете си под гърба на Беси и повдигна безчувственото й тяло. Трябваха й няколко опита, но накрая главата и раменете на Беси висяха от вратата.
Можеше да види как Ибън се бори да се задържи на краката си и да се приближи към тях. Издърпа отпуснатото й тяло от колата, оставяйки я да лежи на земята до него. Без общата маса колата се хлъзгаше напред. Когато вече падаше, Реган скочи навън. Колата премина през останалата бариера и падна отстрани. Десният крак и дясната ръка на Реган висяха над пропастта. Тя се пързаляше и се опитваше като безумна да намери нещо, за което да се хване, когато усети здрава ръка да я сграбчва.
— Няма да караш ски тази вечер, Реган — каза Ибън, докато я издърпваше на безопасно място.
В далечината Реган можеше да чуе воят на приближаващите се сирени. Познати гласове викаха за тях.
Нещата не се развиваха по начина, по който Трип очакваше. Прикритието му вече го нямаше, но след петнайсет минути това вече нямаше да има значение. Картината на Бийсли беше отзад в колата му. Беше взел ключовете от колата на Джуд. Реган Рийли още се бореше да извади онази жена от другата кола, когато той потегли. До времето, когато някой ще ги намери, той ще задейства резервния си план. Друга кола, заключена в една плевня с дрехи, документи и дегизировка, беше само на петнайсет минути оттук.
Но докато завиваше около бордюра, успя да види приближаваща се колона от коли. Четири от тях имаха светещи буркани. Докато ги отминаваше в обратната посока, една от полицейските коли направи обратен завой и той разбра, че не може да се измъкне и че късметът му най-накрая му беше изневерил.
— Реган! — изкрещя Нора. Всички тичаха към тях.
— Добре съм — извика тя.
Уинкъл не можеше да повярва на очите си. Колата му водеше преследването. Неговата кола с портативния телефон, с който беше решил да се изфука и с който бяха извикали полицията. Всички бяха видели как другата кола изхвърча в пропастта. Когато Енгъс спря колата, всички изскочиха и се затичаха нагоре по хълма. Дъщерята на Рийли, Реган, беше на земята с още двама.
Цялата група се беше струпала над тях. Един мъж с къса брада клатеше глава. Жената на земята се размърда. Реган се изправи.
— Вижте кого намерих! Знаех си, че са заедно. Искам всички да се запознаете с липсващите Ибън Бийн и Беси Армбъкъл.
Уинкъл се почувства все едно са го сложили на електрическия стол.
— Ибън Бийн и Беси Армбъкъл! — извика той. — Вие сте причината да съм тук тази вечер! — той се обърна към Жералдин, която Енгъс пазеше от студа: — Мамо, мога ли да те представя на липсващите ти близнаци?
Жералдин го изгледа като тресната с мокър парцал. После погледна към Ибън, който напомняше на дядо й с бялата си брада. Пуснатата коса на Беси седеше така, както беше седяла нейната собствена преди да започне да я носи вдигната. Тя се наведе и започна да плаче. За пръв път през живота си й беше разрешено да прегърне бебетата си.
Петдесет и шест години след като се бяха родили, гушнати в снежната виелица на един студен планински връх в Аспен, Жералдин не можеше да почувства нищо друго, освен топлината на телата им. Струваше й се, че никога няма да ги пусне.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ВТОРА
В ресторанта последиците от атаката със сълзотворния газ и кражбата на картината на Бийсли се бяха обърнали на празник. Мястото си беше все още опустошено, а нервната криза на Луи почти го беше убила, когато Жералдин влезе през вратата с Ибън от едната страна, Беси от другата и Енгъс по петите й. На Луи му се прииска да се разплаче. Така и направи. Кой можеше да предположи, че Ибън е син на Джералдин!
Повечето от гостите си бяха тръгнали по време на истерията. Но журналистите не бяха. Новинарски екипи и репортери още се тълпяха наоколо. Когато колите от Наблюдателна Точка се върнаха, Луи беше казал на персонала си, този път без Трип, да приготви чинии с бъркани яйца, кифли, чаши с кафе и разбира се, да извадят шампанското. „В крайна сметка не съм съсипан, — помисли си той. — Може да трябва да купувам много нови чинии, но поне не трябва да затворя хотела и да се крия от хората.“
Жералдин седеше на челното място на една голяма маса за банкети, държейки за ръце близнаците си. Очите й непрекъснато се пълнеха със сълзи, при което тя само за момент пускаше ръцете им, изваждаше подгизналата кърпичка от джоба си, избърсваше се набързо и грабваше ръцете им отново, всеки път стискайки все по-силно.
— Не плачи, мамо — каза Ибън.
— Не мога нищо да направя, детето ми — каза тя подсмърчайки. — Никога не съм и мечтала, че това може да се случи. И като си помисля, че не знаех, че не е било едно бебе, а две, докато не прочетох дневника на Поп-Поп! По това време изхвърляха от училище, ако имаш дете. Дядо не е искал да узная никога, че съм имала близнаци. Мислел е, че това ще ме разстрои двойно. Той беше такъв добър човек. Той беше този, към когото се обърнах, като разбрах, че съм бременна. Родителите ми се съгласиха да ме заведе някъде, за да мога да родя детето … децата … — Жералдин избърса очите си отново, — без да ме изхвърлят от обществото.
— Кой е баща ни? — попита Ибън внимателно.
Жералдин изправи гръб.
— Най-големият безобразник и подлец, който някога е минавал през тези местности, ето това беше баща ви. Дядо му е на картината с Поп-Поп. Били са партньори, но са се разделили. Дядо ми е завъртял успешен бизнес, а партньорът му не могъл, така че напуснал със семейството си. След години внукът му се върна и започна да ме ухажва. Преценката ми за хората тогава не беше много добра и в крайна сметка се оказах бременна след голямото парти в плевнята. В момента, в който чу, си вдигна чукалата от този град. Дядо мислеше, че е един вид отмъщение. Но поне сега имам вас … — Жералдин се обърна към Беси: — Толкова се радвам, че те е осиновило такова добро семейство.
Беси я погледна.
— Да, така е. Но тука има един тънък момент. Въпреки че имах една прекрасна жена, която аз считам за
