майка, мир на праха й, пак бих искала да ти казвам „мамо“.
Жералдин бръкна за кърпичката си отново. Избърса очите си и извика на Луи:
— Донеси ми една чаша от този твой билков чай. Мисля, че имам нужда от него.
Луи се усмихна.
— Идва веднага.
— Нора, Люк — Кендра и Сам се затичаха към тях докато цялата група се вмъкваше обратно в ресторанта. — Нямахме си на идея какво е станало!
— Е, само малка разходчица с кола — каза Люк, прегръщайки Нора.
— Казвам ти, Кендра, все така ще се случи, щом мръднем на някъде — Нора се усмихна и тръсна глава.
— Знаехме, че си искате обратно иконома и решихме, че можем да помогнем — линиите около очите на Люк се сбръчкаха, когато се усмихна.
Сам посочи към масата, където Джералдин, Ибън, Беси и Енгъс седяха заедно, потънали в разговори.
— Не съм сигурен. Нещо ми подсказва, че от сега нататък ще си има по-добри занимания …
— Мамо — каза Ибън, — мислиш ли, че можем да си построим тангенторна вана в къщи?
— Каквото пожелаеш — увери го Джералдин.
— Аз ще помагам — извика Енгъс. — Страхотен майстор съм.
Беси го удари по рамото.
— Можеш да бъдеш новият ни татко.
Енгъс се усмихна на Джералдин:
— Никога не казвай „никога“.
Стюарт поздрави Реган на вратата.
— Добре ли си? — попита той истински загрижен.
— Да — отговори тя, поглеждайки го. Беше отпуснал папионката на смокинга си и за пръв път, откакто се бяха срещнали, изглеждаше омачкан. И притеснен.
— Роклята ти е мокра от снега — каза той и свали якето си, слагайки го около раменете й.
— Какво се е случило на Кит? А на Дерууд? — попита тя.
— Тука някъде са.
— Стюарт, нека да отидем отзад. Искам да погледна балната зала.
— Разбира се.
Те се придвижиха през ресторанта и спряха пред френските врати на това, което сега беше бедствена зона. Масите бяха преобърнати, чиниите — счупени, подиума беше обърнат на една страна. Само портрета на Поп-Поп, все още прав върху триножника си, беше на място, гледайки съсредоточено останките пред себе си. Снимачните екипи бяха помолили Луи да не оправя преди да направят няколко хубави снимки на стаята. Беше повече от доволен да им услужи.
— Никога не би предположил, гледайки тази стая, че всичко се е оправило — каза Реган, увивайки се в якето на Стюарт. — Уилийн, Джуд и Трип сега са зад решетките. Просто не мога да повярвам, че никога нищо не съм подозирала за Трип. Изглеждаше толкова мил човек. Явно инстинктите ми не са били толкова силни спрямо него.
— А какви са инстинктите ти спрямо мен? — попита Стюарт, хващайки ръката й.
Реган замълча.
— Ами … — започна да мънка тя.
— Предполагам, че се държиш настрана от мен. Изглежда, че не ми вярваш — каза Стюарт със сантиментален вид. — Затова искам да съм наясно с теб.
Реган изглеждаше объркана.
— Да си наясно с мен за какво?
— Не притежавам компания за детски облекла.
— Не притежаваш?
„Чакай само майка ми да разбере, — помисли си тя. — Ще изпадне в депресия.“
— Не. Но чичо ми притежава и съм работил там няколко лета когато бях в колежа.
Реган замълча за малко.
— Защо ме излъга?
Стюарт я погледна в очите.
— Не исках. Но трябваше. Виждаш ли, Реган, — той отметна косата от челото си, — аз съм бодигардът на Дерууд, а той не иска хората да разберат това.
Реган зяпна.
— Негов бодигард? Че защо му е бодигард на него?
— Има нужда от закрила, защото току-що продаде компютърната си компания за двеста милиона долара. И малко го е страх от похитители, понеже продажбата получи широка гласност.
Реган преглътна с мъка. Само почакай Кит да разбере! Ще бъде като жив труп.
— Радвам се, че ми каза, Стюарт — успя да каже тя слабо, докато с ъгълчето на окото си забеляза Кит и Дерууд да се приближават.
— Реган! — извика Кит. — Благодаря на Бога, че се върна. — Тя надникна в пустата зала. — Изглежда все едно играта на „Двама са малко, трима са много“ е излязла от контрол, нали?
— Ъ-хъ — отвърна Реган.
Дерууд се усмихна на Реган.
— Притеснявахме се за теб.
— Благодаря, Дерууд. Хей, трябва да отидем при другите на масата, но аз първо ще се отбия до тоалетната.
— Ще се видим вътре — каза Стюарт.
— Кит, ще дойдеш ли с мен?
— Защо не? Изглеждаш като да ти трябва малко помощ за роклята.
Когато вратата зад тях се затвори, Реган се обърна към Кит, която се усмихваше на себе си в огледалото, оправяйки няколко кичурчета коса, които се бяха измъкнали от кока й.
— Реган — каза тя докато приглаждаше косата си, — не мога да повярвам на това, което се случи тази вечер. Когато лампите изгаснаха и изстреляха сълзотворния газ, аз Кендра, Сам, Дерууд и Стюарт бяхме на масата, от където беше трудно да се измъкнем. Хората започнаха да тичат и да се паникьосват и аз паднах. Но Дерууд беше толкова сладък! Разбута хората и ме вдигна от пода. Казвам ти, може да се окаже, че не е толкова лош. Наистина трябва да му дам шанс. Беше страхотна паника, но той спря и ми помогна, когато имах нужда от помощ, а това е много за мен — Тя повдигна рамене. — И ръката му я усещах толкова изненадващо силна около мен, докато ме извеждаше навън — Кит погледна Реган. — Значи Стюарт ти даде якето си. Това е толкова романтично. Обичам, когато някое мъж направи така.
— Кит, имам да ти казвам нещо и мисля, че трябва да седнеш.
— Защо?
— Новините могат да те накарат да загубиш равновесие.
— Къде да седна?
— Затвори тоалетната чиния на някоя от тоалетните.
Кит изглеждаше разтревожена, когато забърза към една от кабинките, пусна капака да се затвори с трясък, седна и кръстоса крака.
— Е, Реган, какво става?
— Кит, Стюарт е бодигардът на Дерууд.
— Бодигард! Какъв лъжец! Защо не ти е казал? — Кит млъкна за част от секундата и следа от осъзнаване и страх мина през лицето й. — Защо му е на Дерууд бодигард?
Реган преглътна.
— Дерууд не иска хората да се отнасят по по-различен начин с него, само защото …
