Шогун

— Имайте търпение с нас, Анджин-сан, моля ви. Няма никаква разлика между мъжете и жените. Като самураи жените са равни на мъжете. А тази работа приляга много повече на една жена.

Торанага и каза нещо.

— Готов ли сте, Анджин-сан? Трябва да тръгваме.

— Планът е лош и опасен и до гуша ми дойде да бъда в ролята на жертвата, но съм готов.

Тя се засмя, поклони се още веднъж на Торанага и се втурна да бяга. Блакторн и шестимата самураи хукнаха подире й. Тя беше много бърза и той не можа да я настигне. Завиха зад ъгъла и излязоха на откритата площадка. Никога не се беше чувствувал тъй гол и беззащитен. Още щом се появиха, Сивите ги зърнаха и се втурнаха да ги пресрещнат. Скоро ги обградиха и Марико започна задъхано да им обяснява нещо, а самураите също говореха възбудено и сочеха назад. Той реши да се присъедини към общата суматоха и заломоти припряно на смесица от португалски, английски и холандски, правеше им жестове да бързат и добре, че нямаше нужда се да преструва на запъхтян. Опита се да види какво е положението на кораба, но не можа да различи нищо определено, само множество глави, стърчащи до трапа. Много от главите бяха с бръснати самурайски темета, но сред тях имаше и моряци; за жалост не можа да разпознае цвета на самурайските кимона.

Изотзад го заговори забързано някакъв Сив и той са обърна да му каже, че не разбира японски, но да тича ей натам, нагоре по улицата, където проклетата битка е още в разгара си.

— Уакаримасу ка? Разкарай си задника оттук! Уакаримасу ка? Сражението е ей там!

Марико пламенно убеждаваше старшия офицер на Сивите. Той се върна при кораба и издаде заповеди на висок глас. Оттам веднага се изсипаха не по-малко от сто самураи, все Сиви. Един от тях бе изпратен незабавно да повика на помощ и другите, които охраняваха португалския кораб. Като остави десет души на пост при трапа, офицерът поведе останалите бегом към улицата, която завиваше от пристанището нагоре, към града.

Марико се приближи към Блакторн.

— Как ви се струва корабът?

— Държи се на вода…

Той се хвана с голямо усилие за въжето, провесено от трапа, и се изтегли нагоре, на палубата. Марико се изкачи след него, следвана от двама Кафяви. Моряците, струпани на бакборда, им сториха път да минат. Четирима Сиви бяха завардили квартердека, а други двама пазеха кърмата. Всички бяха въоръжени с лъкове, стрели и мечове.

Марико заразпитва един от моряците, който учтиво и отговаряше.

— Те са все моряци, наети да откарат Кирицубо-сан в Йедо — осведоми тя Блакторн.

— Попитайте го… — Той млъкна, защото позна ниския, набит помощник, когото бе назначил за капитан по време на бурята. — Конбануа, капитан-сан — поздрави той.

— Конбануа, Анджин-сан, Уаташи ийе капитан-сан има — ухили се помощникът и поклати глава. Посочи към един пъргав моряк с посивяла щръкнала плитка, застанал сам на квартердека. — Имасу капитан-сан!

— А со десу? Конбануа, капитан-сан — извика Блакторн и се поклони, после добави тихо: — Марико-сан, разберете дали долу има Сиви.

Преди тя да успее да каже нещо обаче, капитанът също се поклони и извика нещо на помощника, който кимна и отговори надълго и нашироко. Някои от моряците се обадиха одобрително. Капитанът и всички останали изглеждаха силно впечатлени от нещо.

— А со десу, Анджин-сан — извика капитанът и подкани моряците. — Кейре.

Всички освен самураите се поклониха на Блакторн в знак на уважение. Марико поясни:

— Помощникът разказа на капитана как сте спасили кораба по време на бурята, Анджин-сан. Вие нищо не сте ни споменали за това.

— Няма нищо за разказване. Буря като всяка буря. Моля ви да благодарите на капитана и да му предадете, че съм щастлив да бъда отново на кораба. Питайте го дали е готов да отплава веднага щом пристигнат останалите. — И добави тихо: — Питайте дали долу има Сиви.

Тя изпълни молбата му. Капитанът се приближи, тя му зададе още няколко въпроса и като схвана отношението му към присъствието на Блакторн, поклони му се дълбоко и каза с уважение:

— Анджин-сан, той ви е безкрайно благодарен, за гдето сте спасили кораба му, и казва, че са готови. Колкото до другото, не знае.

Блакторн погледна към брега. От Бунтаро и останалите, които трябваше да се зададат откъм север, нямаше ни следа. Самураят, изпратен бегом при „Санта Тереза“ за подкрепления, беше на стотина метра от целта си, все още незабелязан от Сивите при фрегатата.

— Сега какво ще правим? — не издържа той.

Тя също си задаваше въпроси. Безопасен ли е корабът? Решавай!

— Онзи ще стигне там всеки момент — добави Блакторн.

— Моля?

Той посочи към фрегатата.

— Онзи там — самураят!

— Какъв самурай? Извинете ме Анджин-сан, но не виждам толкова надалече. Виждам кораба, но Сивите пред него са ми малко в мъгла. Кой човек?

Той и обясни и добави на латински:

— Вече е само на петдесет крачки от кораба. Сега го забелязаха. Трябва ни веднага помощ. Кои ще даде знак? Трябва да сигнализираме.

— Виждате ли да се задава съпругът ми — попита тя на португалски.

Шестнадесет глави са се изпречили между моя господар и неговото спасение, каза си тя. Ах, пресвета Дево, пази го!

И като предаде съдбата си в ръцете на бога, изплашена да не би да вземе погрешно решение, тя се приближи с разтреперани крака до трапа и се престори на припаднала.

Блакторн не беше подготвен за подобно нещо. Видя я как се строполи върху дървените летви. Моряците я обградиха веднага, а докато стигне до нея, Сивите от палубите също се струпаха. Блакторн я вдигна на ръце и я понесе през тълпата към квартердека.

— Донесете вода — вода! Хай?

Моряците зяпаха, без да го разбират. Той отчаяно затършува из гънките на паметта си за японската дума, която старият монах му бе повторил поне петдесет пъти. Исусе, как беше?

— Мидзу! Мидзу! Хай!

— А мидзу! Хай, Анджин-сан!

Един от моряците хукна да изпълнява поръчката. В този момент се чу тревожен възглас.

На брега тридесет от самураите на Торанага, преоблечени като ронини, се втурнаха откъм уличката към кораба. Сивите, които си бяха тръгнали от кея, се върнаха обратно по местата си, а тези от квартердека и кърмата извиха вратове да видят по-добре какво става. Някой рязко изкрещя заповед. Стрелците нарамиха лъковете си. Всички самураи, и Кафяви, и Сиви, извадиха мечовете си и се приготвиха да се хвърлят към брега.

— Бандити — изкрещя един Кафяв, явно по предварителна уговорка. Двамата Кафяви на палубата моментално се разделиха, като единият се втурна напред а вторият към кърмата. Четиримата на брега се разпръснаха и се смесиха със Сивите.

— Стой!

„Ронините“ на Торанага се хвърлиха в атака. Единият падна пронизан от стрела. Кафявият на кърмата веднага уби стрелеца и се метна към втория, но той беше по-пъргав и двамата сплетоха мечове. Сивият обаче успя да изкрещи и да предупреди останалите. Кафявият на квартердека рани тежко един Сив, но останалите трима бързо се разправиха с него и хукнаха към трапа. Моряците се разпръснаха накъдето им видят очите. Самураите долу на кея се биеха на живот и смърт. Сивите надделяваха над четиримата Кафяви — те знаеха, че са предадени и че нападателите ще ги стигнат всеки момент. Водачът на Сивите — едър, силен мъж с посивяла брада — се обърна към Блакторн и Марико.