— Той?
— Да. Това може би ще те научи на известна самодисциплина. И ако успееш да се справиш с дървото, което имаш вместо глава, и се научиш да слушаш какво ти се говори, ще разбереш много полезни неща. Може би ще научиш дори неща, които ще бъдат от полза и за мен. — Нага начумерено гледаше земята. — Искам да усвоиш всичко, свързано с пушки, оръдия и военна стратегия. Ще станеш моят главен военен специалист. Да. И държа да бъдеш много добър специалист. — Нага не пророни нито дума. — И освен това искам да се сприятелиш с него.
— Как, господарю?
— Ами защо сам не помислиш как? Защо не си напрегнеш малко ума и да измислиш някакъв начин?
— Ще опитам. Кълна се, че ще направя всичко, каквото зависи от мен.
— Искам не само да се постараеш. Заповядвам ти да успееш. Използувай знанията си за „християнското милосърдие“. Вече би трябвало да знаеш достатъчно по този въпрос.
Нага се озъби недоволно.
— Такова нещо не е възможно да се усвои, макар че много се старах. Кълна ви се. Всичко, което чух от Цуку-сан, бяха глупости — догма, от която ми се доповръща. Християнството не е за самураи, а за селяни. Не убивай, не вземай повече от една жена и хиляди подобни глупости! Тогава ви се подчиних, както ще се подчиня и сега — винаги съм ви се подчинявал. Но защо не ме оставите да върша онова, на което съм способен? Ще стана и християнин, ако настоявате, но не съм в състояние да повярвам… това са такива безсмислици и… Извинявам се за думите си. Ще се сприятеля с Анджин-сан, обещавам.
— Добре. И помни — той струва двадесет пъти колкото собственото си тегло в сурова коприна и знае повече, отколкото ти ще научиш, ако ще да живееш и двадесет живота.
Нага се сдържа и покорно кимна в знак на съгласие.
— Добре. Ти ще поведеш двата батальона, Оми-сан другите два, а Бунтаро ще командува резервния.
— А останалите четири, господарю?
— За тях нямаме пушки. Това беше само номер, колкото да заблудя Ябу — подхвърли Торанага на сина си една мръвчица поверителни сведения.
— Не ви разбирам, господарю.
— Просто предлог, за да докарам още хиляда души. Утре пристигат, а с две хиляди души мога при нужда да се справя с Анджиро и да се спася.
— Но Ябу-сан пак ще може… — Нага преглътна забележката си, разбрал, че отново бе на път да направи погрешно умозаключение. — Защо съм толкова глупав? — огорчено попита той. — Защо не виждам нещата като вас или като Судара-сан? Толкова искам да ви помогна, да ви бъда полезен. А не постоянно да ви дразня.
— Тогава се научи на търпение, сине, научи се да бъдеш сдържан. Твоят час ще удари в най-скоро време.
— Какво значи това господарю?
Но на Торанага му омръзнаха търпеливите обяснения.
— Сега ще поспя — каза той и погледна нагоре към небето.
Нага моментално свали седлото, постла одеялото и приготви самурайско легло върху земята. Торанага му благодари и го изчака да постави часови наоколо. Когато се убеди, че всичко е както трябва и е в пълна безопасност, отпусна се на земята и затвори очи. Не искаше да спи, а само да размисли. Знаеше какъв лош признак беше неговият гняв. Имаше късмет, каза си той, че стана само пред Нага, който и без това нищо не разбира. Но ако бе избухнал пред Оми и Ябу, те веднага щяха да се сетят, че не си на себе си от тревоги. А това лесно може да ги подтикне към предателство. Да, голям късмет има този път. Добре, че Тецу-ко ти помага в такива случаи. Ако не беше тя, може би щеше да се изтървеш пред другите, да им покажеш гнева си, а това би било лудост.
Какъв красив полет! Учи се от нея — трябва и към Нага да се отнасяш като към сокол. Единственият проблем с Нага е, че бе пуснат да лети в неподходящ момент. Неговата стихия е битката и внезапната смърт и добре, че скоро ще има възможност да се прояви.
Безпокойството му отново се възвърна. Какво ли става в Осака? Не прецених добре кой даймио ще приеме и кой ще отхвърли поканата. Защо нямам новини? Дали не съм предаден? Толкова много опасности ме дебнат отвсякъде…
Ами Анджин-сан? И той също е ястреб. Но все още не е навикнал на юмрука ми, както твърдят Ябу и Марико. На каква ли плячка ще се спусне? На Черния кораб, Родригес-анджин и грозния, високомерен капитан, който няма да остане дълго още на този свят, както и всички свещеници с черни раса и всички смрадливи космати свещеници, всички португалци, испанци и турци — макар че не ги знам що за хора са, — и поклонници на исляма, които и да са, но да не забравям също Оми, Ябу, Бунтаро, Ишидо и себе си.
Торанага се обърна на другата си страна, за по-удобно, и се усмихна. Анджин-сан обаче не е дългокрил сокол, който се хваща на примамка и когото можеш да пускаш спокойно да кръжи над теб и да ти лови посочената плячка. Той е повече като късокрилите соколи, които литват направо от юмрука и убиват всичко, което се движи — ястреб-кокошкар, който се хвърля върху яребица или заек, три пъти по-тежък от него самия, върху плъхове, котки, кучета, горски бекаси, скорци и врани. Настига ги с фантастична скорост и ги убива на място с един — единствен удар на острите си нокти. Този ястреб ненавижда качулката и не я приема, а само седи върху китката ти, високомерен, опасен, самодоволен, безжалостен, жълтоок, прекрасен другар или опасен враг в зависимост от настроението му в момента.
Да, Анджин-сан е късокрил сокол. На каква плячка да го насъскам? Оми? Още е рано. Ябу? И за него е рано. Бунтаро? Защо Анджин-сан се е нахвърлил върху него с пищови в ръце? Заради Марико, разбира се. Дали са спали заедно? Възможности за това са имали предостатъчно. Според мен — да. Как се изрази тя първия ден? „Много надарен.“ Това е добре. Нищо лошо няма в това да спят заедно — нали Бунтаро го смятахме за загинал, — стига тайната да не излезе никога на бял свят. А Анджин-сан прояви голяма глупост — да рискува себе си заради чужда жена. Та нали наоколо има хиляди други — свободни, ничии, също толкова миловидни, дребни или едри, от добро потекло — изобщо всякакви. Държал се е като глупав, ревнив варварин. Я си спомни за Родригес-сан! Той пък се бил на дуел и убил друг един варварин, както е обичаят им, и то защо — за да вземе дъщерята на един дребен самурай, за която се оженил в Нагасаки! А тайко не го наказа за това убийство, макар че толкова го съветвах, защото жертвата била само някакъв си варварин, а не от нашите. Глупаво е да има два вида закони — едни за нас, други за тях. Законът трябва да е само един!
Не, няма да насъскам Анджин-сан срещу Бунтаро — този глупак ми е необходим. Но независимо дали онези двамата са спали заедно, или не, надявам се подобна мисъл никога да не мине през ума на Бунтаро. Тогава ще се наложи незабавно да го убия, защото няма сила, която да го удържи да не убие Анджин-сан и Марико, а те са ми много по-необходими от самия него. Дали да не го премахна още сега?
Торанага изпрати да му доведат Бунтаро веднага щом изтрезнее.
— Как смеете да поставяте интересите си над моите? Колко време Марико-сан няма да е в състояние да ми превежда?
— Лекарят каза само няколко дни, господарю. Много се извинявам за причинените неприятности.
— Аз ясно ви дадох да разберете, че ще ползувам услугите и още двадесет дни. Не помните ли?
— Да, помня, много се извинявам.
— Щом ви е ядосала, няколко плесника по задника, и толкова. Това е полезно за всяка жена от време на време, но повече е простащина. Вие най-себично излагате на опасност ученията и сте се държали като тъп селянин. Без нея как ще разговарям с Анджин-сан, а?
— Знам, господарю, и много съжалявам. За пръв път и вдигнах ръка. Но тя… понякога ме изважда от кожата до такава степен, че… сякаш ослепявам и оглушавам.
— Тогава защо не се разведете? Защо не я отпратите? Или я убийте, или и заповядайте да си пререже гърлото, но след като повече не ми е нужна.
— Не, мога, господарю, не мога — изстена Бунтаро. — Тя… от момента, в който я видях за пръв път, съм я желал… В началото, като се оженихме, Марико беше мечтата на всеки мъж. Мислех, че съм благословен от боговете — спомняте си, че всички даймио в империята я искаха. Тогава… когато онова се случи… аз я отпратих, за да я предпазя от сянката на подлото убийство, преструвах се на отвратен от нея заради
