— Е?
— Господарю, моля да ме извините и да не искате от мен съвет. Аз и хората ми ще правим каквото наредите. Това е единственият ми дълг. Мнението ми е без никаква стойност, защото ще правя каквото вие решите.
— При други условия бих приел подобен отговор, но не и днес.
— Тогава война. Ябу-сан е прав. Да тръгнем към Киото! Днес, утре или щом спре дъждът. „Алено небе“! Омръзна ми да чакам.
— Оми-сан?
— Ябу-сан е прав, господарю. Ишидо ще престъпи волята на тайко и ще сформира в най-скоро време нов Съвет, който ще получи мандат от императора. Враговете ви ще злорадствуват и повечето от приятелите ви ще се разколебаят и сигурно ще ви предадат. А новият Съвет незабавно ще ви обвини в държавна измяна. И тогава…
— Тогава значи „Алено небе“? — прекъсна го Ябу.
— Ако Торанага-сама заповяда, така и ще стане. Но според мен обвинението в държавна измяна ще бъде невалидно. Спокойно можете да не мислите за него.
— Защо?
Вниманието на Торанага бе съсредоточено изцяло върху Оми.
— Аз съм напълно съгласен с вашето мнение, господарю. Ишидо е злодей. И всички даймио, които са се съгласили да му служат, са като него. Истинските мъже знаят какво представлява Ишидо и също така добре знаят, че императорът е бил измамен. — Оми предпазливо нагази в тресавището, което всеки момент можеше да го погълне. — Според мен той е направил голяма грешка, като е убил Сугияма-сама. Тези подли убийства ще накарат всички даймио да очакват от него нови предателства и малко са онези, освен най- приближените му, които ще зачетат заповедите на неговия „Съвет“. Така че сте в безопасност. Поне засега.
— За колко време?
— Дъждовете ще продължат горе-долу още два месеца. Щом спрат, Ишидо ще изпрати Икава Джикю и Дзатаки срещу вас, и двамата едновременно, за да ви хванат натясно, а главните му армии ще се присъединят към техните при пътя Токайдо. Междувременно, докато трае дъждовният сезон, всеки даймио, който има зъб на друг даймио, ще подкрепи Ишидо на думи, докато той направи първата стъпка, след което според мен ще забравят за него, ще започнат да си отмъщават взаимно и да грабят територии както им падне. Империята ще се разпокъса, както беше преди тайко. Но вие двамата с Ябу-сама, господарю, за щастие имате достатъчно сили да защитите проходите, водещи към Кванто и Идзу, и да отбиете първия удар. Според мен Ишидо няма да може да предприеме второ нападение или поне няма да е мащабно. Щом той и съюзниците му изтощят силите си, вие с Ябу-сама предпазливо ще изскочите иззад планините и постепенно ще завладеете империята.
— И кога ще стане това?
— През живота на вашите деца.
— Значи препоръчвате отбранителна стратегия? — презрително попита Ябу.
— Според мен двамата сте в безопасност зад планините. Изчакайте, Торанага-сама. Изчакайте да се сдобиете с повече съюзници. Проходите ще са във ваши ръце — лесно ще ги защитите. Генерал Ишидо е зъл, но не е толкова глупав да хвърли всичките си сили в една — единствена битка. Ще си седи начумерен вътре в Осака. Затова на първо време не бива да пускаме в действие мускетния батальон. Трябва да засилим охраната и да запазим в пълна тайна това наше оръжие, в пълна бойна готовност, докато излезете из зад планините — но мисля, че засега изобщо не бива да се използува. — Оми усещаше върху себе си многобройните погледи; поклони се на Торанага. — Простете, че говорих толкова дълго, господарю.
Торанага го проучваше с очи, после ги прехвърли върху сина си. Забеляза нарасналата му възбуда и реши, че сега е моментът да го насочи към плячката.
— Нага-сан?
— Оми-сан е прав — незабавно отговори младежът с тържествуващ вид. — В повечето отношения. Но аз бих ви посъветвал през тези два месеца да привлечете нови съюзници, за да изолирате колкото се може Ишидо, след което да нападнете без предупреждение — „Алено небе“.
— Значи не си съгласен с мнението на Оми-сан за продължителна война?
— Не. Но нали това… — Нага млъкна.
— Продължавай, Нага-сан, говори, без да се смущаваш.
Ала Нага стоеше, прехапал език и пребледнял.
— Заповядвам ти да продължиш!
— Помислих си, господарю, че… — отново се запъна той, но после думите рукнаха като порой: — Не е ли това великата възможност да станете шогун? Ако успеете да превземете Киото и да получите мандат, защо ви е изобщо да съставяте съвет? Защо да не поискате от императора да ви направи шогун? Това ще е най- доброто и за вас, и за империята. — Нага се опитваше да прикрие страха в гласа си, защото думите му означаваха предателство към Яемон, а повечето от присъствуващите самураи — най-вече Ябу, Оми, Игураши и Бунтаро — бяха открити негови поддръжници. — Според мен трябва да станете шогун! — И той се обърна предизвикателно към останалите: — Ако тази възможност се изпусне… Вие сте прав, Оми-сан, по отношение на продължителната война, но според мен нашият господар трябва да вземе властта, за да може да я предаде. Продължителната война ще разори страната, отново ще я разпокъса на хиляди парчета. Кой иска подобно нещо? Торанага-сама трябва да стане шогун. За да се предаде империята на Яемон, на нашия господар Яемон, да я управлява, тя трябва първо да се подсигури. Втора такава възможност няма да има. — Той изговори последните думи по-тихо и седна сковано, изплашен от дързостта си, но доволен, че най-сетне изрече публично онова, за което постоянно мислеше.
Торанага въздъхна.
— Никога не съм се домогвал до шогуната, колко пъти трябва да повтарям това? Изцяло подкрепям племенника си Яемон и уважавам безпрекословно волята на тайко. — И той ги изгледа един по един. Най- накрая погледът му се спря на Нага. Момчето смръщи вежди. Но Торанага му заговори мило, подхвърляйки му отново примамката. — Твоето усърдие и младост те оправдават. За жалост много по-зрели и мъдри от теб мъже също мислят, че имам — такава амбиция. А не е вярно. Има един-единствен начин да се сложи край на тези глупости — да се даде властта на Яемон-сама. Което и възнамерявам да направя.
— Да, татко. Благодаря ви, благодаря — заповтаря Нага отчаян.
Торанага прехвърли погледа си върху Игураши.
— Вие какво ще ме посъветвате?
Едноокият самурай се почеса.
— Аз съм само войник и не ме бива за съветник. Но не бих ви посъветвал да обявите „Алено небе“, освен ако не воюваме при условията, изброени от Оми-сан. Преди години се бих в Шинано. Местността е много лоша, при това Дзатаки беше на наша страна. Но не бих искал да воювам пак в Шинано и още по- малко, ако Дзатаки е срещу нас. А щом подозирате и Маеда — как можете изобщо да мислите за бой, след като има вероятност най-големият ви съюзник да ви предаде? Ишидо ще изпрати срещу вас двеста — триста хиляди души и пак ще му останат сто да бранят Осака. Дори и с пушките пак нямаме достатъчно хора за нападение. Но затова пак зад планините, с пушките, можете да се задържите завинаги, ако всичко стане така, както каза Оми-сан. Ориз ще имате достатъчно — Кванто осигурява половината ориз в империята. Или най-малко една трета. А ние можем да ви изпращаме колкото искате риба. И така ще бъдете в безопасност. Нека Ишидо и онзи злодей Джикю тръгнат срещу вас, ако всичко стане, както каза Оми-сан — ако враговете в най-скоро време се нахвърлят един срещу друг. Ако ли не — гответе „Алено небе“. Човек само веднъж в живота си умира за своя господар.
— Никой иска ли да добави нещо? — попита Торанага. Никой не се обади. — Марико-сан?
— Не ми е мястото да говоря тук, господарю. Убедена съм, че всичко, което можеше да се каже, беше казано. Но ще ми позволите ли да попитам от името на всички ваши съветници тук — какво според вас ще стане?
Торанага грижливо подбираше думите си.
— Според мен ще стане както предвиди Оми-сан. С едно изключение. Съветът няма да е безсилен. Той ще се напъне да упражни достатъчно влияние, за да успее да събере непобедима сдружена сила. И щом
