сигурност, други петдесет евентуално. А това е крайно недостатъчно. Кияма и Оноши ще привлекат всички или почти всички даймио християни и според мен няма да се присъединят към вас на този етап. Мори-сан, най-богатият и влиятелен от всички, е ваш личен враг както винаги и ще оплете в мрежите си Асано, Кобаякава и вероятно Ода. Щом природеният ви брат Дзатаки е срещу вас, положението ви е много несигурно. Съветвам ви да обявите «Алено небе» и незабавно да се насочите към Киото. Това е единственият ви шанс.
Що се отнася до Садзуко и мен, ние сме добре и не се оплакваме от нищо. Детето расте и ако неговата карма е да се роди, така и ще стане. Тук, в нашето крило на крепостта, сме в безопасност. Портата ни е добре залостена, подвижната решетка е спусната. Нашите самураи са предани на вас и делото ви и ако нашата карма е да напуснем този свят, ще го сторим спокойни. Вашата Садзуко много, много тъгува за вас. Що се отнася до мен, Тора-чан, копнея да ви видя, да се посмеем заедно, да се порадвам на усмивката ви. Ако умра, ще съжалявам единствено за това, че няма да мога да върша повече тези неща, няма да мога да ви служа. Ако съществува отвъден живот, ако бог или Буда, или ками съществуват, обещавам да ги склоня по някакъв начин да бъдат на ваша страна… макар че преди това ще се опитам да ги убедя да ме направят слабичка, млада и апетитна за вас, без да ме лишават от удоволствието да си похапвам. Ах, колко божествено би било, ако можех да ям и същевременно да съм вечно млада и слаба!
Изпращам ви смеха си. Дано Буда ви пази.“
Торанага им прочете писмото без онези пасажи, където пишеше за Кири и Садзуко. Когато млъкна, всички го изгледаха и после се спогледаха с невярващи очи — не само поради съдържанието му, но и защото той така открито им се доверяваше.
Бяха насядали върху рогозки, разположени в полукръг около него насред платото, без охрана, далеч от всякакви чужди уши. Бунтаро, Ябу, Игураши, Оми, Нага, офицерите и Марико. Охраната беше чак на двеста крачки от тях.
— Имам нужда от съвет — започна Торанага. — Моите съветници са в Йедо, а работата е спешна и не търпя отлагане. Така че ще заемете местата им. Какво според вас ще стане и какво да правя, Ябу-сан?
— Преди всичко, господарю, какво означава „Алено небе“?
— Това е шифровано название на бойния ми план, който ще се използува само в краен случай — внезапно нападение срещу Киото с всичките ми войски, като се уповавам на бързата им подвижност и изненадата, с която ще бъде нанесен ударът, с цел да спася столицата от враждебните сили, които са я обкръжили, и да изтръгна императора от гнусните лапи на онези, които са го подвели, начело с Ишидо. Щом Синът на небето бъде в безопасност, ще го помоля да анулира мандата, даден от настоящия съвет, съставен от предатели или поне предимно от предатели, и да ми даде нов мандат да образувам друг съвет, който ще постави интересите на империята и наследника над личните амбиции. Ще поведа от осемдесет до сто хиляди души, ще оставя земите си незащитени, фланговете си оголени, оттеглянето си неподсигурено. — Торанага видя изумените им погледи. Не спомена нищо за елитните си самураи, разположени тайно в най-важните крепости и в повечето провинции — нещо, което му бе отнело дълги години, — които трябваше да въстанат едновременно и да създадат хаос и бъркотия — жизнено необходими за успеха на този план.
Ябу не се сдържа:
— Но при това положение ще трябва да си пробивате път с бой, стъпка по стъпка! Икава Джикю държи пътя Токайдо на сто ли разстояние! А останалата му част се контролира от крепостите на Ишидо!
— Да. Но аз възнамерявам да се насоча на северозапад, покрай пътя Кошу-кайдо, оттам да атакувам Киото и да стоя настрана от крайбрежието.
Всички заклатиха едновременно глави и заговориха вкупом, но Ябу ги надвика:
— Но, господарю, в писмото се казва, че вашият роднина Дзатаки-сан е преминал вече на страната на врага. Значи и северният път ви е отрязан! Провинцията му е разположена напряко на Кошу-кайдо. Ще трябва да водите боеве по цялото протежение на Шинано, а там са главно планини, и то труднопроходими, пък и хората му са фанатично предани. Ако ви пипнат, ще ви насекат на парчета.
— Това е единственият път, други възможности нямам. Съгласен съм, че по крайбрежието враговете ми са многобройни.
Ябу погледна към Оми и страшно му се прииска да можеше първо да се посъветва с него. Беше вбесен и от писмото, и от цялата бъркотия в Осака, и от това, че трябваше да говори пръв, а най-вече от васалния си статут, който прие по настояване на Оми.
— Това е единствената ви възможност, Ябу-сама — убеждаваше го племенникът му. — Единственият начин да се измъкнете от клопката на Торанага и да си оставите място за маневри…
Игураши го бе прекъснал гневно:
— По-добре още днес да се нахвърлим върху Торанага, докато хората му са още малобройни. Да го убием и да занесем главата му на Ишидо — още има време!
— Не, по-добре да изчакаме, да проявим търпение…
— Ами ако Торанага заповяда на нашия господар да му предаде Идзу? — бе изкрещял Игураши. — Като феодален господар Торанага ще има правото да поиска такова нещо от васала си.
— Няма да го направи. Ябу-сан му е необходим повече от всякога, защото Идзу закриля южния му фланг. Той не може да си позволи един раздор с него. Господарят му е нужен за…
— Ами ако изпъди господаря?
— Ще въстанем. Ще го убием, ако е още тук, и ще се бием срещу войските, които евентуално ще изпрати срещу нас. Но никога няма да го направи, толкова ли не виждате! Като негов васал, Торанага ще трябва да го защищава…
Ябу ги бе оставил да спорят, докато накрая проумя мъдростта на Оми.
— Добре. Съгласен съм. И ще му предложа меча си Мурасама като връх на тази гениална сделка — бе потрил той доволно ръце, възхитен от хитроумието на плана. — Точно така, гениална. А неговият меч Йошитомо изцяло ще ми замести липсата му. Напълно сте прав, Оми-сан, че сега съм му полезен повече от когато и да било. Нямам друг избор. От сега, нататък съм напълно обвързан с Торанага. Като негов васал.
— До момента, в който избухне война — бе натъртил Оми.
— Разбира се. Разбира се, че до избухването на война. Тогава, ако реша, мога да премина на противниковата страна или да направя нещо друго — възможности колкото щеш. Все пак сте прав, Оми- сан.
От Оми по-добър съветник досега не съм имал, помисли си той. Но и по-опасен също. Достатъчно е умен, за да заграби Идзу след смъртта ми. Но какво значение има? Все едно, че вече сме мъртви.
— Всички пътища са ви затворени — каза той на Торанага. — Изолацията ви е пълна.
— Какви са алтернативите? — попита Торанага.
— Извинете, господарю — намеси се Оми, — но колко време е необходимо, за да се подготви нападението?
— То вече е готово.
— Идзу също е готово, господарю — додаде Ябу. — Вашите сто и моите шестнадесет хиляди плюс мускетния батальон — това не е ли достатъчно?
— Не. „Алено небе“ е план само за в краен случай. Всичко се залага на едно — единствено нападение.
— Ще трябва да рискувате — веднага щом дъждовете престанат и сме в състояние да потеглим — настоя Ябу. — Друг избор нямате. Ишидо незабавно ще сформира нов Съвет, защото мандатът е все още валиден. Всеки момент ще ви обвинят в държавна измяна — днес, утре или вдругиден. Защо да чакате да ви разкъсат? Чуйте — може би мускетния батальон ще успее да си пробие път през планините. Нека бъде „Алено небе“! Ще хвърлим всички сили до последния човек в една — единствена атака. Такъв е моралният кодекс на воина — достоен за самурая. Ще пометем Дзатаки с нашите пушки, но дори и да не успеем — какво значение има? Подвигът ни ще живее и пребъде през вековете!
— Да, но ще спечелим — сигурен съм в това — намеси се и Нага.
Някои от капитаните закимаха с глави в знак на съгласие, доволни, че войната най-сетне е неизбежна, Оми премълча.
Торанага бе втренчил поглед в Бунтаро.
