Шогун

Вече бяха наближили охраната.

— Започнем утре, Анджин-сан. Приятели, нали?

— Да, Нага-сан опитам.

— Добре — кимна Нага, много доволен. Когато наближиха самураите, той им заповяда да сторят път и махна на Блакторн да продължи сам. Той се подчини, но се почувствува много самотен в този кръг от телохранители.

— Охайо, Торанага-сама. Охайо, Марико-сан.

— Охайо, Анджин-сан. Додзо сувару. Добър ден. Седнете, моля.

Марико му се усмихна.

— Охайо, Анджин-сан. Икага десу ка?

— Йой, домо — отговори Блакторн, радостен, че я вижда. — Вашето присъствие ме изпълва с радост — добави той на латински.

— И аз се радвам да ви видя. Но някаква сянка се е спуснала над вас. Защо?

— Нан сока? — не се стърпя Торанага.

Тя му преведе думите, които си размениха двамата о Блакторн. Торанага изсумтя тихо и каза нещо.

— Моят господар казва, че имате загрижен вид, Анджин-сан. И аз съм съгласна с него. Пита какво ви тревожи.

— Няма нищо. Домо, Торанага-сама. Нане мо. Няма нищо.

— Нан джа? — попита го направо Торанага. — Нан джа?

Тогава Блакторн послушно сподели:

— Уеки-я. Хай, Уеки-я.

— А со десу. — И Торанага дълго говори нещо на Марико.

— Моят господар казва, че няма защо да се безпокоите за стария градинар. Моли ме да ви предам, че работата с него е била уредена по най-официален начин. Старият Градинар напълно е разбирал какво върши.

— Да, но аз не разбирам.

— За вас наистина е трудно, изглежда, да проумеете, но ще се опитам да ви обясня. Фазанът се е разлагал от слънцето и е бил нападнат от мухите. Застрашено е било вашето здраве, както и здравето на наложницата ви и на всички в къщата. Освен това, много съжалявам, но е имало и оплаквания от страна на главния готвач на Оми-сан, както и от другите съседи. А едно от основните ни правила гласи, че човек не бива никога да нарушава уа, хармонията на другите хора. Аз съм ви говорила за това, не си ли спомняте? Така че е трябвало да предприемат нещо. Защото за нас разложеното месо и неговата миризма са нещо крайно отвратително. Много се извинявам, ала за нас няма по-неприятна миризма. Опитах се да ви го кажа, но… разбирате ли, това е нещо, от което ние едва ли не полудяваме. Вашият главен слуга…

— Но защо не са дошли веднага при мен? — прекъсна я Блакторн. — Този фазан не значеше нищо за мен.

— Какво биха могли да ви кажат? Вие сте издали категорична заповед. Глава сте на дома си. Те не познават обичаите ви, навиците ви и са решили проблема според нашите обичаи. — Тя прекъсна за момент обясненията си, за да преведе на Торанага думите на Блакторн. — Да не би да ви разстройвам? Да продължа ли? — обърна се тя пак към него.

— Да, моля ви, Марико-сан.

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Тогава значи главният ви слуга, готвачът Малко зъбче, свикал всички ваши слуги. Мура, кметът на селото, също е бил поканен официално да присъствува. На събранието решили, че не биха могли да помолят селските ета да отнесат фазана. Това е трябвало да стори някой от слугите въпреки изричната ви заповед да не го докоснат. Вашата наложница е задължена да следи никой да не нарушава заповедите ви. Старият градинар помолил да му позволят той да изнесе фазана. Напоследък много го болял стомахът и навеждането, за да плеви и сади растения, му било безкрайно мъчително, а и не можел да се справя с работата си така добре, както би искал. Третият помощник на готвача също предложил услугите си, като казал, че още е много млад и глупав и според него животът му не струва нищо в сравнение с такава важна задача. Най-накрая честта била оказана на стария градинар. Защото, Анджин-сан, това наистина е голяма чест. Всички му се поклонили най-тържествено, той също им се поклонил и доволен, отнесъл фазана да го зарови в земята, за голямо облекчение на всички. Когато се върнал, отишъл право при Фуджико-сан и и доложил какво е направил, как е нарушил заповедта ви. Тя му благодарила за отстраняването на голямата неприятност и му казала да почака. Тогава дойде при мен за съвет — какво да прави? Въпросът е бил решен най-официално и трябваше да приключи също тъй официално. Казах й, че не мога да я посъветвам нищо, Анджин-сан. Попитах Бунтаро-сан, но и той не знаеше как трябва да се постъпи. Нещата се усложняваха много заради вас, нали разбирате? Накрая той попита Торанага-сама, който лично прие наложницата ви. — Марико се обърна към Торанага и му обясни докъде е стигнала с разказа.

Торанага заговори бързо. Блакторн ги наблюдаваше — миниатюрната жена, тъй прелестна и задълбочена в думите му, и едрия, непоклатим като скала мъж, с опънат над голямото шкембе пояс. Торанага не ръкомахаше, докато говореше, както повечето японци, а държеше ръцете си неподвижни, лявата подпряна на бедрото, докато дясната неизменно стискаше дръжката на меча.

— Хай, Торанага-сама, хай — съгласи се с нещо Марико и продължи официално: — Нашият господар ме моли да ви обясня, че ако бяхте японец, Анджин-сан, много съжалявам, но нямаше да има никакви проблеми. Старият градинар щеше чисто и просто да отиде на гробищата да получи своето освобождение. Но, моля да ме извините, вие сте чужденец, макар че Торанага-сама ви направи хатамото — свой личен васал — и затова трябваше да се реши по официален път въпросът дали сте самурай, или не. Имам честта да ви уведомя, че той постанови — вие сте самурай и имате самурайски права. Така че всичко бе решено веднага и по много лесен начин. Извършено е престъпление. Заповедите ви са били нарушени. Законът е безкомпромисен в това отношение. Няма две мнения по въпроса. — Тя беше много сериозна. — Но тъй като Торанага-сама знае за вашата чувствителност към убийството, за да ви спести болката, той лично нареди на един от самураите си да изпрати стария градинар във Великия безкрай.

— Но защо първо не ме попитаха? Този фазан не значеше нищо за мен!

— Фазанът няма нищо общо с цялата работа, Анджин-сан — търпеливо му заобяснява тя. — Вие сте глава на дома. Законът постановява: всеки член на дома ви е длъжен да ви се подчини. Старият Градинар умишлено е нарушил закона. Светът ще рухне в пълен хаос, ако се допусне някой да наруши безнаказано закона. Вашият…

Торанага я прекъсна и каза нещо. Тя го изслуша, отговори на няколко въпроса, след което той и махна с ръка да продължи.

— Хай. Торанага-сама желае да ви уверя, че той лично се е погрижил старият Градинар да получи бърза, безболезнена и почтена смърт, каквато е заслужавал. За целта дори е дал на самурая личния си меч, който е много остър. И трябва да ви кажа също, че старият градинар беше много горд, че в последните дни на живота си е могъл да окаже такава услуга на вашия дом, Анджин-сан, и че преди всичко е помогнал да се затвърди статутът ви на самурай. И най-вече се гордееше с честта, която му бе оказана. Защото не се стигна до услугите на палача. Торанага-сама държи да ви изясня много добре тази подробност.

— Благодаря, Марико-сан, благодаря ви, задето така добре ми изяснихте всичко. — Блакторн се поклони ни Торанага по всички правила. — Домо, Торанага-сама, домо аригато. Уакаримасу. Домо.

Торанага също му се поклони усмихнато.

— Иой, Анджин-сан. Шинпай суру моноджанай, нее? Шигата га най, нее? Добре. Повече не се безпокойте. Нищо не може да се направи, нали?

— Нане мо. Нищо — съгласи се Блакторн и му разказа как вървят ученията с мускетите, но смисълът на разговорът им сякаш не достигаше до съзнанието му. Мислите му се връщаха непрекъснато към обясненията на Марико. Той бе оскърбил Фуджико пред всички слуги, обидил беше всички тях, а Фуджико бе направила само онова, което бе длъжна да направи. Тя нямаше никаква вина. Никой не