Шогун

жал и безкрайно подозрителен, при това най-вече към близките и приближените си. Тази жена е можела да ги погуби до един, без да са имали някаква вина. Заради този заговор единственият и син Нобунага трябваше да бъде също умъртвен, Анджин-сан. Помислете си колко е тъжно и ужасно това — беше любимият син на Торанага и негов официален наследник. Колко беше смел! Заслужено стана генерал и беше безкрайно верен на господаря си. Нямаше никаква вина, но заради нея и той бе злепоставен. Нямаше и деветнадесет години, когато Торанага му заповяда да извърши сепуку.

— Торанага е убил собствения си син и жена?

— Да, нареди им да се самоубият, но нямаше друг избор, Анджин-сан. Ако не го беше направил, Города с право щеше да помисли, че и той е замесен в кроежите, и щеше незабавно да му заповяда да си разпори корема. Да, Торанага има голям късмет, че избягна яростта на Города, и много мъдро постъпи, като й нареди веднага да си направи сепуку. След смъртта й нейната снаха и всички наложници на Торанага не бяха на себе си от радост. Синът и бил принуден от нея да отпрати най-позорно първата си жена при родителите и заради някакво мнимо провинение — и то след като му родила две деца. Момичето, естествено, извършило сепуку… Споменавала ли съм, Анджин-сан, че дамите вършат сепуку, като си прерязват гърлата, а не стомасите като мъжете? Но тя била доволна, че умира, защото се отървала от един живот, изпълнен само със сълзи, а втората му жена също се молеше да умре, защото животът и бе превърнат в истински ад от свекърва и…

Като наблюдаваше сега свекървата на Мидори — как чаят се стича по брадичката й, — Блакторн си мислеше, че тази стара драка държи в ръцете си живота и смъртта, развода или позора на това приказно създание при условие, че съпругът й — свекърът, главата на семейството, е съгласен. А каквото и да решат родителите, Оми безпрекословно ще им се подчини. Колко е ужасно всичко това, помисли си той.

Мидори беше съвсем младичка, грациозна, с овално личице и разкошна коса за разлика от свекърва си. Беше по-хубава от Марико, но без нейния вътрешен огън и сила, гъвкава като тръстика и крехка като паяжина.

— Къде остана храната? Анджин-сан сигурно е гладен! — заяде се отново дъртата.

— Много се извинявам — незабавно отвърна Мидори. — Донеси веднага храната! — нареди тя на прислужницата. — Бързай! Много се извинявам, Анджин-сан.

— Моля ви, не се извинявайте — каза и той и веднага осъзна, че сгреши. Добрите обноски изискваха да забелязва само свекървата, особено ако е с лошо реноме. — Много се извинявам, но не съм гладен. Вечеря днес трябва с Торанага-сама.

— А со десу! Чухме, че сте му спасили живота. Държим да ви кажем колко сме ви признателни ние, неговите васали — поклони се старата.

— Това дълг. Аз направих нищо.

— Много сте направили, Анджин-сан. Оми-сан и Ябу-сан много високо ценят постъпката ви, както и всички ние.

Блакторн забеляза погледа, който тя хвърли на сина си. Де да можех да проникна в мислите ти, дърта вещице. Дали не си също тъй зла като онази другата — Тачибана?

— Майко, много съм щастлив да имам Анджин-сан за приятел — обади се Оми.

— Всички сме щастливи — додаде тя.

— Аз съм най-щастлив от всички — отговори в същия дух Блакторн. — Аз щастлив има приятели като семейство на Касиги Оми-сан.

Ама че лъжем всички, мислеше той. Само че не знам вие защо лъжете. Моите лъжи са продиктувани от нуждата за самозащита и защото такъв е обичаят. Но не съм забравил… Един момент. Я си помисли, не беше ли това просто карма? Нямаше ли и ти да постъпиш като него? Пък и колко отдавна беше всичко — в предишния ми живот. Сега вече е изгубило смисъла си.

Нагоре по възвишението се чу конски тропот. След малко се зададе група самураи начело с Нага, който слезе и закрачи по градинската пътечка. Всички селяни спряха работата си и се хвърлиха на колене. Той им махна с ръка да продължат.

— Много се извинявам, че нарушавам спокойствието ви, Оми-сан, но съм изпратен от Торанага- сама.

— Но моля ви, не ме безпокоите. Заповядайте, моля, при нас — отговори Оми. Мидори незабавно отстъпи на новодошлия възглавничката си и му се поклони ниско, до земята. — Чай ли предпочитате или саке?

— Нищо, благодаря много. Не съм жаден.

Оми настоя учтиво, както беше редно, и двамата преминаха през безкрайната церемония, без която не можеше, макар на всички да беше ясно колко много бързаше Нага.

— Как е Торанага-сама? — попита Оми.

— Много добре. Анджин-сан, вие ни направихте голяма услуга. Да, аз лично ви благодаря.

— Това е дълг, Нага-сан. Аз направих малко. Торанага-сама издърпа мен от… от земята също.

— Да, но след като вие сте го спасили. Много ви благодаря.

— Мога ли да направя нещо за Торанага-сама, Нага-сан? — попита Оми. Етикетът най-сетне му позволяваше да пристъпи към същността на въпроса.

— Той би искал да ви види след вечеря. Ще има събрание на всички офицери.

— Това е чест за мен.

— Анджин-сан, сега заповядайте с мен, ако обичате.

— Разбира се, за мен е чест.

Последваха още безброй поклони и поздрави и чак тогава Блакторн можа да яхне коня си и да се понесе заедно с останалите конници надолу по хълма. Когато стигнаха селския площад, Нага дръпна юздите на коня си.

— Анджин-сан!

— Хай?

— От цялото си сърце ви благодаря, задето сте спасили живота на Торанага-сама. Позволете ми да ви бъда приятел…

Той добави още нещо, но Блакторн не го разбра.

— Много се извинявам, не разбрах. Карите иру?

— А, извинявам се. Карите иру един човек карите иру на друг човек — като дълг. Разбирате ли „дълг“?

„Задължен съм“ — сети се Блакторн.

— А со десу! Уакаримасу.

— Добре. Казах само, че съм ви много задължен.

— Това е мой дълг.

— Да, но все пак дължа ви един живот.

— Торанага-сама казва, че всичкият барут и снаряди са били върнати обратно на кораба ви, Анджин- сан, още тук, в Анджиро, преди да потегли за Йедо. Той пита: колко време ви е необходимо, за да го подготвите за отплаване?

— Зависи от състоянието на кораба, дали са го ремонтирали, дали са поставили нова мачта и така нататък. Знае ли Торанага-сама какво е състоянието му?

— Той казва, че според него състоянието е добро, но не е моряк и не може да е сигурен. Не се е качвал на кораба, откак е бил изтеглен в Йедо — когато е наредил да се погрижат за него. Но ако предположим, че е годен за плаване, колко време ще е необходимо, за да го подготвите за война?

За миг сърцето на Блакторн спря да бие.

— С кого ще трябва да воювам, Марико-сан?

— Той от своя страна ви пита с кого бихте искали да воювате.

— С тазгодишния Черен кораб — незабавно отвърна Блакторн, като взе за секунда решението и се замоли отчаяно да е налучкал най-подходящия момент да представи на Торанага плана си, който плетеше тайно през последните няколко дни. Разчиташе на това, че след като бе спасил живота на Торанага същата тази сутрин, би трябвало отсега нататък да се ползува със специални привилегии, благодарение на които да превъзмогва всякакви спънки.