Шогун

— Но на практика, доколкото знам, езуитите контролират пристанището и цялата търговия, нали? — Блакторн забеляза колко не и се искаше да преведе тези негови думи и продължи да настъпва неумолимо: — Нали е хонто, Марико-сан? Нали освен това Харима-сама е католик? Както и повечето жители на Кюшу? Не значи ли това, че езуитите до голяма степен контролират целия остров?

— Християнството е религия. А земите са собственост на феодалните владетели, Анджин-сан — каза Марико от свое име.

— Разбрах обаче, че Нагасаки всъщност е португалска територия. Също така ми беше казано, че португалците го потвърждават с държането си. Нали бащата на Харима-сама е продал тези земи на езуитите?

Гласът на Марико се изостри:

— Да, но тайко ги взе обратно. Никой чужденец няма право да притежава японски земи.

— Но тайко е разрешил указите му да не се изпълняват, така че днес там нищо не става без разрешението на езуитите. Нали те контролират корабите и търговията в Нагасаки? Нали те преговарят за всичко, свързано с търговията, вместо вас и действуват като посредници?

— Много добре сте осведомен за Нагасаки, Анджин-сан — натърти тя.

— Може би Торанага-сама трябва да отнеме от враговете си контрола върху пристанището. Или…

— Те са ваши врагове, Анджин-сан, а не наши — хвана се тя най-сетне на въдицата. — Езуитите са…

— Нан джа?

Тя се извърна към Торанага, извини се и му обясни какви реплики са си разменили с Блакторн. Когато млъкна, той и каза нещо със суров тон — очевидно я порица. „Хай“, повтори тя няколко пъти и смирено се поклони.

По-рано Блакторн щеше да се извини, задето я бе хванал натясно, но сега и през ум не му мина. Тъй като бе постигнал целта си, само се засмя:

— Хай, кавайи Цукуко-сама! Да, прекрасна преводачко.

Марико се усмихна накриво, ядосана, задето бе позволила да я хванат в клопка. Умът и се бе раздвоил между чувството и за дълг към феодалния й господар и това към религиозните й наставници.

— Йой, Анджин-сан — обади се Торанага, отново любезен.

— Марико-сан кавайи досу йори. Цуку-сан анамсу ка нори масен, нее? Марико- сан е много по-хубава от стария Цуку-сан, пък и по-добре мирише, не мислите ли?

Торанага се засмя.

— Хай.

Марико се изчерви, наля чай по чашите и го погледна по-доброжелателно. После заговори Торанага, вече напълно сериозно.

— Господарят пита защо задавате толкова много въпроси и защо се интересувате от Харима-сама и Нагасаки.

— Единствено с цел да покажа, че пристанището Нагасаки всъщност се контролира от чужденци. От португалците. А нашите закони ми позволяват да нападна врага където и да е.

— Там не е където и да е, казва той. Това е Страната на боговете и подобно нападение е немислимо.

— Напълно съм съгласен. Но ако в някой момент Харима-сама или езуитите, които ръководят действията на португалците, се обърнат срещу вас, това ще е начинът, по който нашият господар ще може да се справи с тях.

— Торанага-сама казва, че нито той, нито кой да е друг даймио няма да допусне едни чужденци да нападнат други на японска земя, нито да убиват когото и да е от нашите хора. Враговете на императора са нещо съвсем различно А що се отнася до набирането на войници и екипаж, това е много лесно за човек, който говори японски. В Кюшу е пълно с вако.

— Какво е вако, Марико-сан?

— Ах, извинявам се, ние наричаме пиратите вако, Анджин-сан. Те имаха много свърталища на острова, но тайко почти ги унищожи. За жалост някои са оцелели. Вако векове наред тероризираха китайското крайбрежие. Китай затвори пристанищата си за нас главно заради тях. — Тя преведе на Торанага казаното дотук. Той отвърна нещо, този път по-натъртено. — Той казва, че никога няма да ви позволи да замислите или предприемете нападение по суша, макар че имате право да изпълнявате заповедите на своята кралица и да всявате ужас сред враговете си в открито море. Но той повтаря — не навсякъде. Това е Земята на боговете. Трябва да имате търпение, както неведнъж ви е казвал.

— Прав е. Ще се опитам да бъда търпелив като него. Искам само да се бия с враговете, защото те наистина са такива. И от все сърце вярвам, че са и негови врагове.

— Торанага-сама казва: португалците са го убеждавали, че сте негов враг, а Цуку-сан и Делегатът посетител са абсолютно убедени в това.

— Ако успея да пленя Черния кораб в открито море и да го докарам като законна плячка в Йедо, под английски флаг, ще ми бъде ли разрешено да го продам заедно със стоката му, както е нашият обичай?

— Торанага-сама казва, че зависи.

— Ако избухне война, ще мога ли да нападам враговете — враговете на Торанага-сама — както намеря за добре?

— Той казва, че това е дълг на всеки хатамото. Разбира се, хатамото се намира постоянно на негово разположение и изпълнява заповедите му. Моят господар иска да ви стане съвсем ясно, че в Япония нещата могат да се решават единствено по японски — по никакъв друг начин.

— Да, това ми е съвсем ясно. Най-почтително бих искал да изтъкна, че колкото по-добре съм запознат с проблемите му, толкова по-добре ще мога да му служа.

— Той казва, че дълг на всеки хатамото е винаги да бъде в услуга на господаря си. По-късно ще отговоря на всичките ви разумни въпроси.

— Благодаря. Мога ли да го попитам дали ще желае да притежава собствена флота? Както му предложих на галерата…

— Тон вече ви каза, че желае да има модерна флота, с екипажи от негови доверени хора. Кой даймио не би искал?

— Тогава му кажете: ако даде господ да пленим вражески кораб, ще го докарам в Йедо за ремонт и преустройство и за преброяване на плячката. След това ще прехвърля моята половина на „Еразъм“ и ще продам Черния кораб обратно на португалците или ще го предложа на Торанага-сама като подарък. Мога и да го изгоря — както той пожелае. След това ще отплавам за дома. След година ще се завърна с четири военни кораба като подарък от английската кралица за Торанага-сама.

— Той пита дали вие ще спечелите нещо от всичко това.

— Хонто е, че и за мен ще остане доста нещо, Марико-сан, след като нейно величество плати за корабите. Освен това бих искал да заведа някой от най-доверените му съветници като посланик при моята кралица. Един мирен договор между нашите две страни не може да не му бъде от полза.

— Торанага-сама казва, че това ще е прекалена щедрост от страна на вашата кралица. Той добавя, че ако по някакво чудо това наистина се случи и вие се завърнете с новите кораби, кой ще се заеме с обучението на моряците, самураите и капитаните, от които ще се сформират екипажите?

— Първоначално аз, ако няма нищо против. За мен това ще е голяма чест, а по-късно ще има и други.

— Той пита, какво значи „първоначално“?

— Две години.

Торанага се подсмихна.

— Господарят казва, че две години не стигат за „първоначално“. Но добавя, че всичко това, така или иначе, са само илюзии. Той не воюва с португалците, нито с Харима-сама и Нагасаки. Повтаря, че каквото вършите извън японски води със собствения си кораб и екипаж, е ваша лична карма. — Марико изглеждаше разтревожена. — Извън нашите води вие сте чужденец, казва той, докато тук сте самурай.

— Да, така е. Знам много добре каква огромна чест ми оказва. Мога ли да попитам как един самурай