Марико се изненада.
— Какво?
— С Черния кораб. Кажете на Торанага-сама, че от него ми трябва да получа единствено позволително за каперство. Останалото да предостави на мен. С кораба и малко помощ… Товара ще делим наполовина — и коприната, и скъпоценностите.
Тя се засмя. Но не и Торанага.
— Моят… моят господар казва, че това би бил непростим враждебен акт към дружеска страна. Португалците са от голямо значение за Япония.
— Така е — засега. Но според мен те са колкото мои, толкова и негови врагове и ние, англичаните, можем да ви служим по-добре от тях, независимо по какъв начин. При това по-евтино.
— Той казва — може би. Но не вярва, че Китай ще пожелае да търгува с вас. Нито англичаните, нито холандците са силни в Азия, а ние имаме голяма нужда от коприна, и то от непрекъснати доставки.
— Прав е, разбира се. Но след година — две нещата ще се променят и тогава ще получи доказателства. Затова правя още едно предложение. Аз съм, така или иначе, в лоши отношения с португалците. От трите мили нататък водите са международни. Ако имам позволителното си за каперство, мога законно да взема кораба като плячка, да го откарам в което пристанище си искам и да го продам заедно с товара. Няма да е трудно, ако имам моя „Еразъм“ и екипажа си. След няколко седмици или месеца ще докарам Черния кораб и товара му в Йедо. Мога да го продам там, а половината от стойността му ще е за Торанага-сама — като пристанищна такса.
— Той казва, че не го засяга какво вършите вие и враговете ви в открито море. Морето е на всички. Но тази земя е наша, тук важат нашите закони и те не могат да се нарушават.
— Така е — съгласи се Блакторн, който разбираше много добре каква опасна игра започва, но, от друга страна, интуицията му подсказваше, че моментът е подходящ и Торанага ще се хване на въдицата. Както и Марико. — Това беше само предложение. Нали ме попита с кого бих искал да воювам. Моля да ме извините, но понякога е добре да се правят планове за всяка евентуалност. А в това отношение смятам, че интересите на Торанага-сама съвпадат с моите.
Марико преведе. Торанага изпръхтя и каза нещо кратко и отсечено.
— Торанага-сама цени разумните предложения, Анджин-сан, като например това за флотата, но в момента говорите смешни неща. Дори интересите ви да съвпадат, а случаят не е такъв, как ще можете с девет души екипаж да нападнете такъв огромен кораб с близо хиляда души екипаж?
— Не бих и помислил. За целта трябва да набера нов екипаж, Марико-сан. Осемдесет или деветдесет души, опитни мореплаватели и артилеристи. Ще ги намеря в Нагасаки по португалските кораби. — Блакторн се направи, че не е забелязал рязкото спиране на дъха й и на ветрилото и. Ще бъдат французи, някой друг англичанин, ако имам късмет, немци и холандци. Повечето от тях те са главно изменници или принудени насила да се качат на корабите. Ще трябва да се добера безпрепятствено до Нагасаки и ще имам нужда от известна закрила, малко злато или сребро. Във вражеските флотилии винаги се намират моряци, готови да се продадат срещу заплащане в брой или дял от плячката.
— Моят господар казва, че командир, който се доверява на подобна паплач за каквото и да е нападение, трябва да е луд.
— Съгласен съм. Но без екипаж не мога да изляза в открито море.
— Той ви пита, дали е възможно да обучите самураи и наши моряци да станат добри артилеристи и мореплаватели?
— Мога, и то лесно, но трябва време, може би месеци. Със сигурност ще са подготвени за догодина. Но няма изгледи да са в състояние да тръгнат срещу тазгодишния Черен кораб.
— Торанага-сама казва: „Не възнамерявам да нападам Черния кораб на португалците нито тази, нито следващата година. Те не са ми врагове и аз не воювам с тях.“
— Знам. Но аз пък воювам. Моля да ме извините. Разбира се, сега само обсъждаме въпроса, но за да изляза изобщо в открито море и да бъда в услуга на Торанага-сама, ако такова е неговото желание, ще ми трябва екипаж.
Бяха се разположили в личните покои на Торанага, които гледаха към градината. Крепостта почти не бе засегната от земетресението. Нощта беше влажна и задушна, а кълбетата дим от благовонията, запалени, за да прогонят комарите, се виеха лениво нагоре.
— Господарят желае да знае — продължи Марико — дали сте в състояние да поемете кораба със сегашния ви екипаж, да отплавате за Нагасаки и да наемете необходимите ви моряци.
— Не. Много е опасно. Екипажът ми е толкова малоброен, че португалците съвсем лесно ще могат да ме пленят. По-добре ще е първо да наема хората и да ги докарам в Йедо. А щом събера пълен екипаж, никакъв враг не е в състояние да ме спипа в тези води.
— Той не мисли, че сте в състояние да плените Черния кораб само с деветдесет души екипаж.
— С „Еразъм“ мога да го настигна и да го потопя. Разбира се, Марико-сан, много добре съзнавам, че всичко това са само предположения, но ако получа разрешение да нападна врага си, ще потегля с прилива за Нагасаки веднага щом се сдобия с пълен екипаж. Ако Черният кораб е вече в пристанището, ще вдигна бойния си флаг и ще блокирам изхода. Ще му позволя да приключи търговията си и щом вятърът стане благоприятен за отпътуването му, ще се престоря, че имам нужда от продоволствия, и ще му позволя да се измъкне от пристанището. Ще го спипам на няколко левги в открито море, защото „Еразъм“ е много по-бърз, а останалото оставям на оръдията си. Щом свали флага си, ще прехвърля на него мои хора и ще го докарам в Йедо. Товарът му няма да е по-малко от триста — четиристотин тона злато.
— А защо смятате, че капитанът на Черния кораб няма да му пробие дъното и да го потопи, след като го победите — още преди да се качите на кораба?
— Обикновено… — Блакторн щеше да каже: „Обикновено, ако капитанът е фанатик, екипажът се вдига в такъв момент на бунт, но досега не съм срещал толкова луд човек. В повечето случаи се постига споразумение — обещавате им живота, давате им малък дял от плячката и ги стоварвате в най-близкото пристанище. В дадения случай обаче имам работа с Родригес, така че ми е съвсем ясно как ще постъпи, защото го познавам.“ Но размисли и реши да не им разкрива целия си план. Нека ние варварите се оправяме по варварски, каза си той. — Обикновено победеният кораб се предава, Марико-сан — промени той първоначалните си думи. — Такъв е нашият обичай — един от обичаите ни при водене на морска война, целящ да не се дават излишни човешки жертви.
— Торанага-сама казва, Анджин-сан, много се извинявам, че това е позорен обичай. Ако той има кораби, за предаване и дума да не става. — Марико отпи от чая си и продължи: — Ами ако корабът още не е пристигнал в пристанището?
— Тогава ще пребродя морските пътища наоколо и ще го хвана на няколко левги навътре, в международни води. Лесно ще се справя, защото ще бъде претоварен и потопен до краен предел във водата. Но тогава ще ми е по-трудно да го докарам в Йедо. Кога го очакват в пристанището?
— Моят господар не знае. Може би след около месец. Тази година се очаква по-рано от друг път.
Блакторн разбра, че е близо, много близо до желаната цел.
— В такъв случай ще блокирам пътя му и ще го превзема към края на сезона. — Тя преведе и на него му се стори, че за миг лицето на Торанага изрази леко разочарование. Затова се замисли, сякаш преценяваше различни възможности, и добави: — Ако бяхме в Европа, можех да прибягна и до друг начин: да го нападна през нощта и да го превзема със сила. Важна е изненадата.
Ръката на Торанага стисна дръжката на меча.
— Нима ще се осмелите да воювате срещу вашите врагове на наша земя?
Блакторн усети как устните му пресъхват.
Не, разбира се, но ако той беше във война с португалците и желаеше да им навреди, това би бил един от начините. Ако имах на разположение двеста — триста дисциплинирани войници, добър екипаж и „Еразъм“, много лесно бих се приближил до Черния кораб и взел на абордаж, а след това бих го извел в открито море. Аз сам щях да избера момента на неочакваното нападение — ако бяхме в Европа.
Настъпи дълго мълчание.
— Торанага-сама казва, че това не е Европа и той не е в състояние на война с португалците.
— Разбира се. Още нещо, Марико-сан: Нагасаки не се контролира от Торанага-сама, нали?
— Не, Анджин-сан. Пристанището и земите около него са собственост на Харима-сама.
