взема нари на заем, Марико-сан?
— От лихвар, Анджин-сан. Откъде другаде? От гнусен търговец лихвар. — Тя преведе думите му на Торанага. — За какво ви са пари?
— Има ли лихвари в Йедо?
— Да, разбира се, те са навсякъде. Във вашата страна не е ли също така? Попитайте наложницата си, може би тя знае как да ви помогне. Това влиза в задълженията й.
— Утре ли казахте, че потегляме за Йедо?
— Да, утре.
— За жалост Фуджико-сан няма да е в състояние да тръгне с нас.
Марико и Торанага си размениха някакви реплики.
— Торанага-сама казва, че ще я изпрати с галерата, и пита за какво искате да вземете пари на заем.
— Ще ми трябва нов екипаж, Марико-сан, за да мога изобщо да отплавам и да служа на Торанага-сама по какъвто начин пожелае. Това нали е разрешено?
— От Нагасаки ли ще наемете екипаж?
— Да.
— Ще ви даде отговор, като стигнете Йедо.
—
— О, не бива изобщо да се тревожите за подобни неща, Анджин-сан. Та вие сте хатамото на Торанага- сама!
Чу се почукване на вътрешната врата.
— Влезте.
Нага отвори и се поклони.
— Извинете, татко, но желаехте да ви съобщя, като се съберат всичките ви офицери.
— Благодаря, след малко идвам. — Торанага се замисли, след което дружелюбно махна на Блакторн. — Анджин-сан, вървете с Нага-сан. Той ще ви покаже вашите покои. Благодаря ви за споделеното мнение.
— Да, господарю, благодаря, защото ме слушали. Благодаря за ваши думи. Да, аз опитам много търпелив и безупречен.
— Благодаря, Анджин-сан. — Докато Блакторн се кланяше и излизаше след Нага, Торанага не откъсваше поглед от него. Щом останаха насаме с Марико, веднага я попита: — Е, какво мислите?
— Две неща, господарю. Първо, омразата му към езуитите не знае граници и е дори по-голяма от омразата му към португалците, така че можете да го използувате срещу кои да е от тях, ако имате нужда. Знаем, че е храбър, така че ще успее във всяка морска атака. Второ, целта му все пак си остават парите. От всичко, което чух, си вадя заключението, че единственото средство, с което варварите постигат истинска власт, са парите. Те си купуват земите и общественото положение — дори кралицата им е търговка и „продава“ земи на своите даймио, а сигурно и купува кораби и земи. Не са кой знае колко по-различни от нас, господарю, освен в това отношение. А също така не разбират какво е власт и че войната е живот, а животът — смърт.
— Дали езуитите са ми врагове?
— Не мисля.
— А португалците?
— Според мен ги интересува повече печалбата, земята и разпространяването на божието слово.
— А християните врагове ли са ми?
— Не, господарю. Макар че някои от враговете ви може да са християни — католици и протестанти.
— А, значи смятате, че Анджин-сан ми е враг?
— Не, господарю, не. Според мен той ви почита дълбоко и след време ще ви стане истински васал.
— А какво ще кажете за нашите християни? Кои от тях са ми врагове?
— Харима, Кияма, Оноши и всички самураи, които се обръщат срещу вас.
Торанага се засмя.
— Да, но дали са във властта на свещениците, както намеква Анджин-сан?
— Не вярвам.
— Ще тръгнат ли тези тримата срещу мен?
— Не знам, господарю. В миналото бяха ту добре, ту зле настроени към вас. Но присъединят ли се към Ишидо, ще стане много лошо.
— Така е. Вие сте ценен съветник. Трудно ви е като католичка да бъдете приятелка с един враг и да изслушвате неговите идеи.
— Така е. Но честно казано, той беше прав. Аз не изпълнявах заповедите ви. Бях се поставила между неговите мисли и вас. Моля за извинение.
— В бъдеще ще ви бъде все така трудно. Дори може би повече.
— Да, господарю. Но добре е човек да познава и двете страни на медала. Повечето от нещата, които каза, се оказаха верни — например, че светът е поделен между испанци и португалци, че свещениците тайно пренасят оръжие — колкото и да е трудно да го повярва човек. Но аз не се боя за своята вярност към вас — дори да не ми е лесно, винаги ще изпълнявам дълга си.
— Благодаря. Но Анджин-сан каза много интересни неща, нали? Интересни, но въпреки това си остават глупости. Благодаря ви още веднъж, Марико-сан, за ценните съвети. Да ви заповядам ли да се разведете с Бунтаро?
— Моля, господарю?
— Е?
Ах, свобода! — пропя душата и. О, света Богородице, какво щастие би било да съм свободна!
Помни коя си, Марико, помни коя си! И не забравяй, че „любов“ е варварска дума!
Торанага мълчаливо я наблюдаваше. Комарите попадаха случайно в кълбата благовонен дим и мигновено се стрелваха далеч от тях, в безопасност. Да, каза си той отново, тя е сокол. Но срещу кого да я използувам?
— Не, господарю — отвърна най-сетне Марико. — Благодаря, но няма нужда.
— Анджин-сан е много особен, нали? Главата му е пълна с мечти. Смешно е изобщо да се мисли за нападение срещу нашите приятели, португалците, и Черния кораб. Глупост е и онова, което каза за четирите или десетте кораба.
Марико се поколеба.
— Щом казва, че е възможно да се създаде флота, господарю, тогава аз му вярвам.
— Аз пък не! — възкликна пламенно Торанага. — Но сте права — с бойния си кораб той неутрализира другите. Много интересно и поучително. Прав е Оми-сан — засега варварите са ни необходими, за да се учим от тях. А за учене има много, особено от него, нали?
— Да.
— Време е да отворим империята, Марико-сан. Ишидо ще я затвори плътно, като мида. Ако отново стана председател на регентите, ще сключа договори с всички държави, стига да са приятелски настроени. Ще разпратя хора да се учат от тях, ще изпратя и посланици. Кралицата на Анджин-сан е добро начало. Може би при кралица трябва да изпратя жена посланик, стига да е достатъчно умна.
— Трябва да е много силна и много умна, господарю.
— Да, пътуването е опасно.
— Всички пътувания са опасни.
— Така е. — И Торанага превключи без предупреждение: — Ако Анджин-сан отплава с кораба си, натоварен със злато, дали ще се върне?
Тя дълго мълча, преди да отговори.
— Не знам.
Торанага реши да не настоява за момента.
— Благодаря, Марико-сан — освободи я той любезно. — Бих искал да присъствувате на събранието и да превеждате на Анджин-сан.
