Шогун

— Всичко ли, господарю?

— Да. И довечера, като отидете в Чаения дом, за да купите договора на Кику-сан, вземете го със себе си. Кажете на наложницата му да уреди каквото трябва. Трябва да го възнаградим, нали?

— Хай.

Когато тя стигна до вратата, той добави:

— Щом си уредя сметките с Ишидо, ще ви заповядам да се разведете.

Ръката и се прилепи плътно до паравана. Но тя само леко кимна в знак на съгласие. Без да се обърне. Вратата се затвори зад гърба и.

Торанага наблюдава известно време дима, след което стана, излезе в градината и клекна в тоалетната. След като свърши, използува тоалетната хартия и чу как слугата издърпа отдолу кутията и я смени с чиста. Комарите бръмчаха около главата му и той разсеяно се шляпна веднъж-два пъти. Мислеше си за соколите и ястребите. Дори най-добрите правят грешки, както сгрешиха и Ишидо, и Кири, и Марико, и Оми, и дори Анджин-сан.

Сто и петдесетте офицери се бяха подредили в равни редици. Най-отпред седяха Ябу, Оми и Бунтаро. Марико бе седнала до Блакторн. Торанага влезе, придружен от личната си охрана, и се настани на поставената отделно възглавничка, с лице към останалите. Прие поклоните им, след което ги информира накратко за съдържанието на полученото писмо и им разказа — за пръв път официално — за бойния си план. Отново не продума нищо за тайните, грижливо подготвяни бунтове, нито че нападението ще бъде осъществено по северния, а не южния крайбрежен път. И сред всеобщо одобрение(защото всички бойци се зарадваха, че най-сетне се слага край на несигурното положение) им съобщи, че щом спрат дъждовете, той ще даде паролата „Алено небе“ и ще ги хвърли в атака.

— Междувременно очаквам Ишидо да свика незаконно нов Съвет на регентите и да бъда незаконно обвинен в държавна измяна. Очаквам да ми обяви война, което също е в разрез със закона. — Наведе се напред, с подпрян на бедрото ляв юмрук — дясната ръка стискаше дръжката на меча — типична за него поза. — Чуйте ме добре. Аз уважавам завещанието на тайко и признавам племенника си Яемон за куампаку и наследник на тайко. Не желая други земи. Не желая нови почести. Но нападнат ли ме предатели, ще се защищавам. Ако предателите измамят негово императорско величество и се опитат да заграбят цялата власт в страната, мой дълг е да защитя императора и да се справя със злото. Така ли е?

Одобрителен рев отговори на последните му думи. Бойни викове „Касиги“ и „Торанага“ разцепиха въздуха и ехото ги замята из цялата крепост.

— След пет дни мускетния полк ще е готов да потегли с галерите за Йедо начело с Тода Бунтаро-сан, а Касиги Оми-сан ще му бъде заместник. Касиги Ябу-сан, ще ви помоля да мобилизирате Идзу и да заповядате на шест хиляди души да тръгнат към граничните проходи в случай, че предателят Икава Джикю тръгне на юг, за да пресече съобщителните ни линии. Щом спрат дъждовете, Ишидо ще нападне Кванто…

Оми, Ябу и Бунтаро мълчаливо се съгласиха с мъдрото решение на Торанага да не споменава нищо за следобедното си хрумване да нападне още през дъждовния период.

Това ще е истинска сензация, мислеше Оми и червата му закуркаха при мисълта за воюване в дъжда, след планините на Шинано.

— Пушките ще ни пробият път — въодушевено бе заявил Ябу следобеда.

— Да — съгласи се Оми, който нямаше доверие на подобен план, но не знаеше и какво да предложи вместо него. Истинска лудост е цялото това начинание, мислеше си той, колкото и да беше доволен, че го произведоха в чин заместник — командир. Не разбирам как е възможно Торанага да допуска, че имаме някакви шансове за успех по северния път.

Никакви шансове няма, повтори си той и почти престана да чува прочувствените наставления на Торанага, за да може да се съсредоточи отново върху плана за личното си отмъщение. Нападението срещу Шинано със сигурност ще ти даде хиляди възможности да изкараш Ябу на предна линия без риск за себе си. Всяка война ще ти бъде от полза при условие, че не я загубим…

Тогава чу думите на Торанага:

— Днес за малко не загинах. Анджин-сан ме измъкна от пропастта. За втори път, ако не за трети, спасява живота ми, който е нищо в сравнение с бъдещето на моя род, но кой може да каже със сигурност дали щях да оживея без негова помощ? И макар да е бушидо, макар васалите да не очакват възнаграждение за оказани услуги, дълг е на феодален господар от време на време да раздава благоволения. — И сред всеобщо одобрение добави: — Анджин-сан, седнете тук. И вие, Марико-сан.

Оми завистливо наблюдаваше как огромният мъж се надигна и коленичи там, където му показа Торанага — до себе си, и нямаше човек в залата, на когото да не му се прииска той да е имал късмета да извърши стореното от варварина.

— Дарявам на Анджин-сан имение до рибарското село Йокохама, на юг от Йедо, на стойност две хиляди коку годишно, правото да набере свита от двеста самураи, пълни самурайски права и хатамото на дома на Йоши Торанага-но-Чикитада-Миновара. Освен това получава десет коня, двадесет кимона, пълно бойно снаряжение за васалите си и ранга Главен адмирал и лоцман на Кванто. — Торанага изчака Марико да преведе, след което повика: — Нага-сан!

Синът му послушно донесе увития в коприна пакет. Торанага го отвори. Вътре имаше два меча — един къс и един за убиване.

— След като забеляза, че земята погълна мечовете ми и аз останах невъоръжен, Анджин-сан отново слезе в пропастта и намери своя меч, за да ми го даде. Анджин-сан, аз ви давам в отплата тези два меча. Те са дело на големия майстор Йория. Помнете — мечовете са душата на самурая. Ако ги забрави или загуби — прошка за него няма.

Сред още по-гръмки аплодисменти и завист Блакторн прие мечовете, поклони се както трябва, затъкна ги в пояса си и отново се поклони.

— Благодаря, Торанага-сама. Оказвате ми голяма чест. Благодаря.

Той тръгна към мястото си, но Торанага му махна да остане до него.

— Не, седнете до мен, Анджин-сан.

И погледна войнствените, фанатични лица на офицерите си. Идеше му да извика: „Глупаци такива! Толкова ли не разбирате, че всяка война, в дъжда и след него, ще бъде пагубна за нас? Всяка война срещу Ишидо, Очиба и Яемон ще завърши с избиването на моите армии и на всички ви, с моята гибел и унищожаването на целия ми род. Не разбирате ли, че нямам друг избор, освен да чакам и да се надявам по някакъв начин Ишидо да се самоунищожи?“

Но вместо това той започна да ги вдъхновява още повече, защото най-важното беше да заблуди противника.

— Чуйте ме, самураи: скоро ще можете да докажете на дело своята храброст, лице срещу лице с врага, както дедите ви са доказвали своята. Аз ще унищожа предателя Ишидо и неговите привърженици. Първи по ред е Икава Джикю. Още отсега дарявам всичките му земи — и двете провинции Суруга и Тотоми, на стойност триста хиляди коку, на верния си васал Касиги Ябу-сан и заедно с Идзу ги обявявам за вечно владение на целия му род.

Гръмко одобрение. Ябу се зачерви от възторг. Оми също удряше с ръка по пода и крещеше въодушевено. Сега вече плячката му ставаше огромна, защото според обичая наследникът на Ябу получаваше всичките му земи. Как да го убие, без да дочака избухването на войната?

В следващия миг погледът му се спря на Анджин-сан, който също скандираше весело. Защо пък той да не свърши мръсната ти работа? — попита се Оми и се засмя на глас на идиотската си мисъл. Бунтаро се наведе към него и го потупа по рамото, изтълкувал смеха му като радост за Ябу.

— Скоро и вие ще си получите заслуженото! — извика той над веселата врява. — И вие заслужавате признание. Идеите и съветите ви са много ценни.

— Благодаря, Бунтаро-сан.

— Не се безпокойте — ще минем през планините.

— Да.

Бунтаро беше свиреп военачалник и Оми знаеше, че са добра двойка: Оми — смелият стратег, и Бунтаро — безстрашният нападател.

Ако някой изобщо може да ни прекара през планините, това е само той.