Повикайте Бунтаро-сан.
Бунтаро пристигна с помръкнало лице, коленичи и се поклони. Тя също му се поклони, изтръпнала, но той сякаш не я забеляза.
Беше срещнал кортежа им на прага на крепостта. Поздравиха се набързо и той веднага й каза да се яви при Торанага, а за Анджин-сан щели да дойдат по-късно.
— Бунтаро-сан, помолихте ме да ви приема възможно най-бързо в присъствието на жена ви.
— Да, господарю.
— Какво желаете?
— Смирено моля за вашето разрешение да отсека главата на Анджин-сан.
— Защо?
— Моля да ме извините, но аз… Не ми харесва начинът, по който я гледа. Исках… да го кажа и пред нея, и пред вас. Освен това той ме оскърби в Анджиро и не мога да живея повече с този срам.
Торанага погледна към Марико, която сякаш се бе вкаменила.
— Обвинявате ли я, че го насърчава?
— Аз… моля да ми разрешите да му отсека главата.
— Обвинявате ли я, че го насърчава? Отговорете на въпроса ми!
— Моля да ме извините, господарю, но ако мислех така, мой дълг щеше да е незабавно да й взема главата — отговори Бунтаро вдървено, забил поглед в рогозките. — Варваринът непрекъснато нарушава хармонията ми. Убеден съм също така, че и вас постоянно ви нервира. Нека му отнема главата! Моля ви! — Той вдигна поглед. Тежките му челюсти бяха небръснати, под очите му имаше дълбоки сенки. — Ако ли не, разрешете ми да взема жена си и довечера ще тръгнем преди вас — за да ви подготвим пътя.
— Какво ще кажете на това, Марико-сан?
— Той е мой съпруг. Каквото реши, това ще направя — освен ако не му забраните, господарю. Мой дълг е да постъпя така.
Торанага местеше поглед от единия на другия. После гласът му загрубя и той за миг се преобрази в предишния Торанага.
— Марико сан, след три дни тръгвате за Осака. По този начин именно ще подготвите нещата за мен. И ще ме чакате там. Бунтаро-сан, вие ще ме придружите като командуващ ескорта ми. След като ми послужите за секундант, вие и хората ви можете да постъпите по същия начин с Анджин-сан — независимо дали ще се съгласи, или не.
Бунтаро се изкашля.
— Господарю, моля ви, заповядайте! Але…
— Дръжте си езика! Забравяте се! Три пъти вече ясно ви казвам не! Следващия път, когато имате наглостта да ми давате съвети, без да съм ви питал, ще си разпорите корема върху помийната яма на Йедо!
Бунтаро сведе глава до самите рогозки.
— Извинете ме, господарю. Извинявам се за наглото си държане.
Марико бе също така поразена от невъзпитаното, срамно избухване на Торанага и също сведе ниско глава, за да прикрие смущението си. След малко Торанага добави:
— Моля да извините лошото ми настроение. Удовлетворявам молбата ви, Бунтаро-сан, но само след като ми бъдете секундант.
— Благодаря, господарю. Извинете, задето ви обидих.
— Заповядах и на двама ви да се сдобрите. Направихте ли го?
Бунтаро кимна. Марико също.
— Добре. Марико-сан, довечера в часа на кучето ще дойдете тук с Анджин-сан. А сега сте свободна.
Тя се поклони и излезе. Торанага напрегнато се вгледа в Бунтаро.
— Е? Обвинявате ли я наистина?
— Немислимо е за нея да ми изневери, господарю — намусено отвърна Бунтаро.
— Съгласен съм. — Торанага отпъди с ветрилото си една муха. Изглеждаше много уморен. — Е, скоро ще имате главата на Анджин-сан. Но засега ми трябва на раменете му. За още кратко време.
— Благодаря, господарю. Отново моля да ме извините, задето ви раздразних.
— Времената са такива — дразнещи. Лоши времена. — Торанага се наклони напред. — Чуйте какво ще ви кажа, искам да заминете незабавно за Мишима и да отмените баща си за няколко дни. Моли да му разреша да дойде тук да се посъветва с мен. Не знам за какво… Но както и да е, в Мишима имам нужда от доверен човек. Бихте ли тръгнали призори — но през Такато?
— Моля, господарю?
Бунтаро виждаше как Торанага полага огромни усилия, за да се държи спокойно, но въпреки това гласът му потреперваше.
— Искам да предадете нещо лично на майка ми в Такато. На никого няма да казвате, че отивате там. Но щом излезете от града, тръгнете на север.
— Разбирам.
— Дзатаки може да се опита да ви попречи да и го предадете — може да се опита. Трябва да го връчите само лично на нея. Нали ме разбирате? Само на нея. Вземете със себе си двадесет души и потегляйте. Ще изпратя пощенски гълъб, за да го помоля да ви пусне безпрепятствено.
— Посланието ви писмено ли ще бъде или устно, господарю?
— Писмено.
— Ако не успея да й го връча?
— Трябва да й го връчите, трябва! Затова се спирам именно на вас. Но… ако се случи да ви предадат, както аз бях предаден… Ако ви предадат, унищожете го, преди да се самоубиете. Ще чуя тази тъжна новина, главата на Анджин-сан ще падне от раменете му. А ако… Какво да правя с Марико-сан? Какво да правя с жена ви, ако нещата потръгнат зле?
— Моля да я отпратите Отвъд, господарю, преди вие сам да умрете. За мен ще е чест, ако… Тя заслужава достоен секундант.
— Няма да умре позорно, обещавам ви. Лично ще се погрижа за това. Лично. А сега ще ви помоля да дойдете призори, за да ви връча посланието. И помнете, само в ръцете на майка ми.
Бунтаро благодари още веднъж и си тръгна, засрамен от чувството на страх, което Торанага не съумя да прикрие.
Останал сам, Торанага извади една кърпа и избърса потта от лицето си. Пръстите му трепереха. Опита се да ги овладее, но не можа. Трябваше да впрегне всичките си усилия, За да продължи да се държи като тъп глупак и да прикрие огромната си радостна възбуда, породена от научените тайни, които по един изумителен начин му осигуряваха отдавна очакваното спасение.
— Евентуално спасение, само евентуално — ако всичко това е истина — произнесе той на глас. Почти не беше в състояние да разсъждава логично, защото умът му още ликуваше от неочакваната радостна новина, донесена му от тази Гьоко чрез Марико.
Значи, Очиба! — злорадствуваше той наум. Значи, тази хищница е примамката, която ще срине брат ми от орловото му планинско гнездо! Брат ми желае Очиба! Но тогава става не по-малко очевидно, че не желае само нея и Кванто. Целта му е цялата империя! Мрази Ишидо, ненавижда християните и сега се е поболял от ревност, заради добре известната страст на Ишидо по Очиба. Значи, ще тръгне против Ишидо, Кияма и Оноши. Защото всъщност моето коварно братче желае да стане шогун. Той е от рода Миновара, има необходимото родословие и амбиция, но не и пълномощията. Нито Кванто. А за да получи останалото, трябва първо да вземе Кванто.
Торанага потри доволно ръце при мисълта какви прекрасни възможности разкриваха пред него току що узнатите тайни да се справи с брат си.
Ами прокаженият Оноши! Капка мед в ухото на Кияма в подходящ момент, мислеше си той, малко да поизвъртя същността на казаното от този предател-отстъпник, скромно да прибавя туй-онуй и Кияма като нищо ще свика войските си и незабавно ще тръгне срещу Оноши с огън и меч. „Гьоко е напълно сигурна, господарю. Послушникът брат Жозеф казал, че Оноши-сама му прошепнал в изповеднята за тайното си споразумение с Ишидо срещу друг даймио-християнин и поискал опрощаване на греха си. Според
