Това беше главната стълба на кулата и му беше приятно, че мечовете не спъват движенията му. Беше ги предал най-официално долу в двора на първите стражи, които ги спряха, и освен всичко го претърсиха — вежливо, но основно. Стълбите и площадките бяха ярко осветени от факли. На четвъртата площадка спря, като едва сдържаше вълнението си.
— Марико-сан, добре ли сте? — извика той.
— Да, да, Анджин-сан, добре съм.
Той отново се заизкачва, чувствувайки се лек и много силен, докато стигна последната площадка на шестия етаж. Този етаж, както впрочем и останалите, се охраняваше много добре. Придружаващият го самурай се приближи до часовите пред последната, обкована с желязо врата, и се поклони. Те също му се поклониха и направиха на Блакторн знак да чака.
Цялата железарска и дърводелска работа в крепостта беше дело на големи майстори. Всички прозорци в централната кула, макар и с елегантни линии, бяха приспособени за стрелба с лък и снабдени с тежки, обковани с желязо капаци за още по-голяма сигурност.
Марико се зададе от последния завой на стълбата, която можеше лесно да се отбранява, и се приближи до него.
— Добре ли сте? — попита той отново.
— Да, благодаря — леко задъхана му отвърна тя.
От нея още лъхаше същото онова ведро спокойствие и откъснатост от света, които той забеляза веднага щом я видя на двора и които никога преди това не бе забелязвал в нея. Нищо, помисли си уверено, това е под влиянието на крепостта, Торанага, Бунтаро и Йедо. Сега знам какво трябва да правя.
Откак съзря „Еразъм“, непрестанно бе изпълнен от нестихваща радост. Никога не се беше надявал да намери кораба си в такова безупречно състояние, толкова чист, така грижливо поддържан, годен за плаване. Сега вече няма защо да стоя в Йедо, каза си той. Само ще надзърна долу да огледам трюмовете, ще се гмурна за малко да видя как е килът, после оръдията, склада за барут, мунициите и платната. По време на пътуването до Йедо кроеше планове как да използува за платна тежка коприна или памучно платно. Марико му беше обяснила, че в Япония няма брезент. Само да приведа в ред платната, радваше се той, да набавя други допълнителни снаряжения и хайде за Нагасаки!
— Анджин-сан — върна се пак при него самураят.
—
—
Укрепената врата безшумно се разтвори. В дъното на квадратната стая, върху повдигнати рогозки, седеше Торанага. Сам.
Блакторн коленичи и се поклони ниско, с долепени до пода длани.
—
—
Торанага сякаш бе остарял, помръкнал и много отслабнал.
Отговори на задължителните вежливи въпроси на Торанага на простичък, но добър японски, с не лошо произношение, усвоени благодарение на Алвито. Торанага го похвали за видимия напредък и започна да говори по-бързо.
Тогава Блакторн използува една от фразите, също заучена с помощта на Алвито и Марико: „Моля да ме извините, господарю, но тъй като моят японски не е много добър, бихте ли говорили по-бавно и с по-прости думи, както и аз ще използувам по-прости думи — моля да ме извините, задето толкова ви затруднявам.“
— Добре. Да, разбира се. Кажете, хареса ли ви Йокосе?
Блакторн отговаряше със запъване, с все още ограничения си речник, докато в един момент Торанага зададе въпрос, чийто смисъл изцяло му се изплъзна.
—
Торанага повтори на по-прост език, но Блакторн погледна към Марико.
— Извинете, Марико-сан, но какво значи „сонкей су беки уми“?
— Годен ли е за плаване, Анджин-сан.
—
Блакторн се обърна отново към Торанага, който бе попитал дали ще може да провери достатъчно бързо годен ли е корабът за плаване и колко време ще е необходимо да го подготви.
— Да, става лесно, господарю. Половин ден.
Торанага се замисли за миг, след което му каза да свърши тази работа още на другия ден и следобед в часа на козата да се върне да докладва.
—
—
— А след това ще видите хората си.
— Моля, господарю?
— Васалите си. Изпратих да ви повикат, за да ви кажа, че утре ще получите васалите си.
— А, извинете, разбрах. Самураи васали. Двеста души.
— Да. Лека нощ, Анджин-сан. Ще се видим утре.
— Моля да ме извините, господарю, но ще ми разрешите ли най-почтително да ви помоля за три неща?
— Какви?
— Първо, възможно ли е да видя екипажа си сега, моля? Спестява време, нали?
Торанага се съгласи и заповяда кратко на един от самураите:
— Вземете десет души охрана, придружете Анджин-сан дотам и го върнете обратно в крепостта.
— Да, господарю.
— Какво друго, Анджин-сам?
— Моля ви, възможно ли разговаряме насаме? Малко време. Моля извинете моя грубост.
Блакторн се опитваше да не издаде вълнението си, докато Торанага питаше Марико какво значи това. Тя отвърна искрено, че Анджин-сан искал да говори с него насаме, ала тя не знаела за какво.
— Смятате ли, че мога да го помоля, Марико-сан? — попита я Блакторн, докато се качваха по стълбите.
— Да, разбира се. Стига да изчакате първо той да свърши да говори. Но трябва да знаете със сигурност какво точно ще му кажете, Анджин-сан. Той… не е търпелив като едно време.
Не го попита какво иска да каже на Торанага, а и той не пожела да я осведоми.
— Добре, Анджин-сан — отговори Торанага. — Моля ви, Марико-сан, почакайте вън. — Тя се поклони и излезе.
— Да?
— Много съжалявам, чух Харима-сама от Нагасаки сега враг.
Торанага се изненада, защото той самият узна за откритото преминаване на Харима на страната на Ишидо чак след като пристигна в Йедо.
— Откъде получихте тези сведения?
— Моля?
Торанага повтори въпроса си по-бавно.
— А! Разбрах. Чух за Харима-сама в Хаконе. Гьоко-сан каза. Гьоко-сан чу в Мишима.
— Тази жена е много добре осведомена. Може би дори прекалено.
— Моля, господарю?
— Нищо. Продължавайте. Какво искате да кажете за Харима-сама?
— Господарю, мога ли да кажа най-почтително, мой кораб голямо оръжие срещу Черен кораб, нали? Ако взема Черен кораб много бързо, свещеници много сърдити, защото няма пари за християнска работа тук, няма пари за португалци в други земи. Минала година няма Черен кораб, няма пари. Ако сега взема Черен кораб много бързо, а също и следваща година, всички свещеници голям страх. Това истина, господарю. Мисля свещеници ще съгласят, ако има заплаха. Свещеници така за Торанага-сама. — Блакторн щракна с пръсти, за да поясни какво иска да каже.
