— Извинете, но предполагам, че нямате представа защо изгубихме благоволението на нашия господар?
— Не, и съм убедена, че грешите. Договорът нали е подписан? Както се споразумяхте?
— О, да, благодаря. Получих кредитно писмо до търговците на ориз в Мишима — без сумата, която се съгласихме да приспаднем. Но аз нямах пред вид парите. Какво са те, когато си загубил благоволението на господаря си — който и да е той. Нали така?
— Сигурна съм, че не сте права.
— Аз се безпокоях и за вашето благоволение, Тода-сама.
— Винаги ще го имате. Както и приятелството ми, Гьоко-сан. Може би ще имаме възможност да си поприказваме някой път, а сега наистина трябва да си вървя…
— Ах, да, колко сте любезна. Много съм ви благодарна — додаде с най-медения си гласец Гьоко, когато Марико се обърна да си върви. — Но ще имате ли време? Нали утре отпътувате? За Осака…
Марико усети ледено пробождане в гърдите си — капанът се затвори.
— Какво ви стана, Тода-сама?
— Нищо… нищо, Гьоко-сан. Ще ви… ще ви бъде ли удобно довечера… в часа на кучето?
— Много сте мила, Тода-сама. Ах, да, ако се срещнете още сега с господаря, нали ще се застъпите за нас? Толкова малко благоволение ни е нужно.
— С удоволствие. — Марико се замисли за момент. — Но за някои благоволения човек може да моли, без това да означава, че ще ги получи.
Гьоко настръхна.
— О! Нима сте го помолили вече за… за онази услуга?
— Разбира се, нали ви обещах — внимателно каза Марико. — Нали Кику-сан е негова фаворитка, а вие — предана васалка? Нали и друг път в миналото са ви били правени услуги?
— Моите молби са винаги толкова незначителни. Всичко, което ви казах, Тода-сама, е все още в сила. Дори може би повече.
— Относно гладните кучета?
— Относно дългите уши и безопасните езици.
— Ах, да! И тайните.
— Толкова лесно може да ми угоди човек. Единствено моля за разположението на господаря… и вашето, Тода-сама. Това не е много, нали?
— Не, и ако имам подходящ случай… Но не мога да обещая нищо.
— Довиждане до довечера, Тода-сама.
Поклониха се една на друга и самураите всъщност нищо не разбраха. Марико се качи в носилката, сподиряна от още поклони, прикривайки страха, който я сковаваше, и малкият кортеж потегли. Гьоко втренчено го проследи с поглед.
— Ей, жено! — подвикна й грубо млад самурай, който минаваше покрай нея. — Какво стоиш тук? Върви си гледай работата!
— Хм! — презрително изсумтя Гьоко, с което развесели останалите. — Жено ли казваш, паленце? Ако реша да ти свърша работата, може да се окаже, че няма нищо за вършене! Пък и ти си толкова мъж, че още няма какво да бръснеш!
Самураите се засмяха. А тя вирна гордо глава и мина безстрашно покрай тях.
— Добър ден — поздрави Блакторн.
— Добър ден, Анджин-сан. Изглеждате щастлив.
— Благодаря. Щастлив съм, че виждам такава прекрасна дама.
— Благодаря. Как е корабът? — попита Марико.
— Екстра! Искате ли да се качите и да го разгледате? С удоволствие ще ви разведа.
— А може ли? Заповядано ми е да чакам тук Торанага-сама.
— Да, ние всички го чакаме. — Блакторн се обърна към най-старшия от самураите на пристана. — Капитан, аз заведа Тода-сама горе. Покажа кораб. Когато Торанага-сама пристигне — вие ме викате, нали?
— Както желаете, Анджин-сан.
Блакторн тръгна пред нея по мостчето. Бариерите се охраняваха от самураи и охраната беше по- засилена от всеки друг път — както на брега, така и на самия кораб. Първо се качи на квартердека.
— Това тук е моето царство! — гордо се похвали той.
— Има ли някой от екипажа на кораба?
— Не, никой. Поне днес, Марико-сан. — Той започна да я развежда колкото се можеше по-бързо, след което я поведе надолу по трапа. — Това е главната каюта. — Големите закръглени прозорци на носа гледаха към брега. Той затвори вратата. Бяха сами.
— Това вашата каюта ли е? — попита тя.
Той поклати глава, без да откъсва поглед от нея. Тя се хвърли в прегръдките му. Той я притисна до болка.
— Ако знаете как ми липсвахте!
— И вие на мен!
— Толкова неща имам да ви разкажа. И да ви питам — задъхано започна той.
— А аз мога само да ви кажа, че много ви обичам — потръпна тя в ръцете му и се опита да забрави ужаса си, че Гьоко или някой друг може да ги издаде. — Така ме е страх за вас!
— Не се бойте от нищо, Марико, моя любов! Всичко ще бъде наред!
— И аз така си казвам. Но днес е вече невъзможно да се приеме карма и божията воля.
— Вие бяхте тъй хладна последния път!
— Тук сме в Йедо, любов моя. Отвъд Първия мост.
— Нали заради Бунтаро-сан беше всичко? Кажете ми!
— Да — простичко потвърди тя. Заради него и заради решението на Торанага да се предаде. То е толкова позорно, толкова излишно… Не съм допускала, че един ден ще изрека такива думи, но не мога да не ги кажа. Много жалко!
Тя се сгуши в ръцете му, търсейки закрила в мощните му рамене.
— Щом отиде в Осака, и с вас е свършено, нали?
— Да. Родът Тода е прекалено могъщ и значителен. Мен във всеки случай със сигурност няма да ме оставят жива.
— Тогава трябва да дойдете с мен. Ще избягаме заедно. Ще…
— Съжалявам, но за бягство и дума не може да става.
— Освен ако не разреши Торанага, нали?
— Че защо ще ни разреши?
Блакторн й предаде набързо разговора си с Торанага, без да спомене обаче, че е молил и за нейния развод.
— Знам, че мога да принудя свещениците да накарат Оноши и Кияма да минат на негова страна, ако той ми разреши да превзема тазгодишния Черен кораб — възбудено завърши той. — Знам, че мога да го пленя!
— Да — промърмори тя, доволна заради църквата и че го спира решението на Торанага. Отново претегли наум плана му и не откри грешка. — Идеята е добра, Анджин-сан. Сега, щом като Харима е негов враг, не виждам защо Торанага да не заповяда да извършите това нападение — при условие, че беше решил да воюва, а не да се предаде.
— Ако Кияма или Оноши, или и двамата преминат на негова страна, това ще наклони ли везните в негова полза?
— Да. Ако и Дзатаки е негов съюзник и разполага с време. — Тя вече му беше обяснила стратегическото значение на северния път, контролиран от Дзатаки. — Само че Дзатаки му е враг.
— Слушайте, аз мога да притисна свещениците. Съжалявам, но те наистина са мои заклети врагове, макар да са ваши духовни наставници. Мога да се справя с тях от негово име — пък и от мое собствено. Ще ми помогнете ли да му помогна?
